РЕШЕНИЕ
гр.
Кюстендил, 17.03.2011г.
Кюстендилски окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и
втори февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
и при участието на съдебен секретар
Р. С., като разгледа докладваното
от младши съдия Малчев в.гр.д.№43 по описа на КОС за 2011г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от действащия
ГПК.
С Решение на РС-Кюстендил от 26.11.2010г., постановено по
гр.д. №2569/2009г., съдът е
осъдил Г.С.Б. ***, да заплати на
Р.С.И., ЕГН: **********,***, на основание чл.50 ЗЗД, сумата в размер на
2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени на ищцата болки и страдания, от нападение от куче, собственост
на ответника, на 18.07.2009г. около 19.00 ч. в двора на къщата й, находяща се
на ул. „И. В.” №., в с. Ж., община К., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
18.07.2009г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за
разликата над присъдената сума от 2000 лв. до пълния претендиран размер от 3000
лв. като неоснователен. Г.С.Б. е осъден да заплати и строените по делото
разноски съразмерно с уважената част от иска.
Така постановеното решение в осъдителната част се обжалва от ответника в
първоинстанционното производство Г.С.Б.,
представляван от адв. А.К. ***. Въззивникът навежда доводи, че решението на РС-Кюстендил в обжалваната
част е необосновано и неправилно. Твърди, че районният съд необосновано е дал
вяра на свидетеля М., който е заинтересован като бивш съпруг на ищцата.
Изтъква, че ищцата в съдебно заседание по делото на 14.05.2010г. е заявила, че
деликтът е станал на 17.07.2009г., което не отговаря на действителността.
Посочва, че КРС не е обсъдил и заключението на вещото лице – лекар относно
възможността получените увреждания от ищцата да не са в причинна връзка с
поведението на ответника. Възразява се срещу преценката на събраните
доказателства и правните изводи на първоинстанционния съд. Въззивникът по
същество моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната
част, като претендира присъждане на сторените разноски по делото.
Въззиваемата
страна Р.С.И., действаща чрез пълномощника си адв. А., изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на
решението на КРС и за присъждане на минимален размер на адвокатски хонорар
съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения.
За да се
произнесе, Кюстендилски окръжен съд взе предвид следното:
Първоинстационното производство е образувано по искова
молба, подадена от Р.С.И. срещу Г.С.Б..
Твърди се, че страните по делото са съседи, както и че ответникът отглежда
голямо куче. Поддържа се, че на 18.07.2009г. към 19.00ч. кучето на ответника
било пуснато на свобода и то влязло в двора на ищцата, нападнало ищцата и я
съборило на земята, като вследствие на това нападение ищцата получила наранявания,
изразяващи се в кръвонасядания и охлузвания по крайниците, описани в исковата
молба. Твърди се, че от това ищцата претърпяла болки, страдания и страх. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение
в размер на 3000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се претърпени
болки, страдания и страх, от това, че е нападната от куче, собственост на
ответника, на 18.07.2009г. към 19.00ч. в
двора на къщата й, находяща се на ул. „И. В.” №.., с. Ж., община К., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
18.07.2009г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
направените разноски по делото.
Ответникът - Г.С.Б. е депозирал писмен отговор в срока
по чл.131 ал.1 ГПК. В отговора ответникът заявява, че оспорва предявения иск по
основание и размер.
Кюстендилски
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа страна следното:
Въззивият съд приема фактическата обстановка такава,
каквато е установена от първоинстанционния съд и не намира основания да я
преповтаря съгласно чл.272 ГПК. Липсват представени пред КОС доказателства,
които да бъдат обсъждани.
При така установените обстоятелства,
Кюстендилски окръжен съд намира от правна страна следното:
Пред районния съд e предявен иск с правно основание
чл.50 във вр. с чл.45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.50 ЗЗД за вредите,
произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето,
под чийто надзор те се намират. Собственикът и лицето, под чийто надзор се
намира една вещ, отговарят за вреди, причинени от нея, не поради свои виновни
действия, а само защото са собственик и защото вещта се намира под надзор на
съответното лице. Отговорността на основание чл.50 ЗЗД е обективна, защото
вредата е независима от волята на правните субекти. Ако вредите са причинени от
животно, посочените лица отговарят и когато животното е избягало или се е
изгубило.
В конкретния случай, за да се ангажира отговорността
на Г.Б. на основание чл.50 ЗЗД, е
необходимо да се установи, че той е собственик на кучето, че са нанесени вреди
на Р.И., видът на вредите, както и че именно собственото му куче е причинило
тези вреди (причинно-следствената връзка между нанесените вреди и бездействието
на собственика на животното).
Установява се от събраните доказателства (заключението
на съдебно - медицинската експертиза, медицинско свидетелство № 98/22.07.09г., издадено от д-р В. Н. - съдебен лекар и
свидетелските показания на М. и З.), че Р.И. е
била нападната от куче, порода немска
овчарка, собственост на Г.Б., на 18.07.2009г. към 19.00ч. в двора на къщата й, находяща се на ул. „И. В.” №., с. Ж.,
община К.. В резултат на нападението Р.И. е
получила наранявания, изразяващи се в кръвонасядания и охлузвания по горните и
долните крайници. Телесните увреждания са причинили на пострадалата болки и
страдания - в момента на инцидента, така и за период от около 15-20 дни след
това. Нанесените
вредите са пряка и непосредствена последица от допуснатото бездействие –
противоправно поведение, изразяващо се в неизпълнение на задълженията за
упражняване на надзор и препятстване възможността животното на Б. да причини вредите. В тази връзка
въззивникът освен собственик е и лице, което е длъжно да осъществява
непосредствен надзор над своето куче.
Обосновано КРС не е кредитирал свидетелските показания
на Г. Ш.,
който са вътрешно протиовречиви, изолирани и се опровергават от останалите
събрани по делото доказателства, на които съдът е дал вяра. От друга страна
свидетелките показния на Д., А. и Р. се отнасят до обстоятелства, които не изключват
отговорността на собственика на кучето. Независимо дали същият се е намирал на 18.07.2009г.
към 19.00ч. на мястото на инцидента, той е отговорен по силата на чл.50 ЗЗД за
вредите, който собственото му куче е причинило. Освен това дресировката на
животното не изключва възможността същото да причини установените вреди при
процесните обстоятелства. Правилно районният съд е кредитирал показанията на св. М. и З..
Св. М. е единственият пряк очевидец. Обстоятелството, че същият е бивш съпруг
на И., не прави показанията му заинтересовани. Същите са последователни и
логични. Данните, съдържащи се в показанията му, се потвърждават от показанията
на св. З. Същите кореспондират и с писмените доказателства по делото. Поради
изложеното се явяват неоснователни доводите на въззивника, че не трябва да носи
отговорност и следва да се приеме, че искът с правно основание чл.50 ЗЗД е
доказан по своето основание.
Претърпените от Р.И. вреди са от вида на неимуществените
такива. Размерът на сумата необходима за тяхното обезщетяване съгласно чл.52
ЗЗД се определя от съда по
справедливост. В тази връзка правилно КРС
е преценил, че предявеният иск с правно
основание чл.50 ЗЗД следва да бъде уважен до размера на сумата от 2000 лв. Посочената
сума е справедливо съобразена с характера на уврежданията, причинените болки и
страдания в момента на ухапването и периода на възстановяването.
Обсъдените елементи от фактическия състав на чл.50 ЗЗД
са доказани по безспорен начин от събраните по делото доказателства, което
обуславя основателността на претенцията за обезщетение. Предвид основателността на иска за главницата,
основателно е и искането за присъждане на законна лихва. Доколкото задължението
е от непозволено увреждане, началният момент, от който се дължи законна лихва е
деня на увреждането предвид чл.84, ал.3 ЗЗД, а крайният момент се
определя от деня, в който задължението е погасено.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че решението на КРС, в частта му, в която искът е уважен до размер от 2 000 лева и е присъдена законна лихва върху, сумата считано от деня на увреждането - 18.07.2009г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Съобразно уважената част от иска правилно са присъдени и разноски по водене на делото в първоинстанционното производство. В частта, в която искът е отхвърлен за разликата над посочената сума до предявения размер от 3 000 лева решението като необжалвано е влязло в сила.
Не е
представен списък по чл.80 ГПК или други доказателства за направени разноски от
въззиваемата във въззивното производство, поради
което такива не следва да й бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС-Кюстендил от 26.11.2010г., постановено по гр.д. №2569/2009г. по описа на същия съд.
Решението на въззивната инстанция може да бъде
обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба в 1-месечен срок от
получаването на препис, при обосноваване на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.