Р Е Ш Е Н И Е

№ 121

гр.София, 03 юли 2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ

със секретар Кристина Павлова
при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 141/2012 година, за да се произнесе,
взе предвид:

Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимите В. Л. П. и Н. Б. С. против решение № 455/07.12.2011 год. по въззивно нохд № 483/2011 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 2-ри състав. Поддържат се доводи за постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона с осъждането по предявените обвинения и налагането на явно несправедливи наказания. С касационните основания по чл.348, ал.1 НПК се обосновават алтернативни искания – за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане с оглед отстраняване на допуснатите нарушения или за изменение в частта относно наложените наказания като се определят при предпоставките по чл.55 НК.
Гражданският ищец-Държавата, представлявана от Министерството на финансите чрез ТД на НАП изразява становище по жалбата чрез процесуалния си представител в писмено възражение, в което я определя като неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Поддържа, че няма основание за гражданска отговорност, поради което подсъдимите са осъдени правилно с наказание при условията на чл.66 НК.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Кюстендилският окръжен съд с присъда № 2/31.01.2011 год. по нохд № 100/2010 год. признал подсъдимите П. и С. за виновни в това, че за времето от 28.03. – до 31.03.2008 год. в гр.К. в съучастие като съизвършители избегнали плащане на дължими от [фирма] със седалище в гр.Д. данъчни задължения в особено големи размери – корпоративен данък за 2007 год. в размер на 660 092,62 лева, като потвърдили в годишна данъчна декларация неистина за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък и използвали документ с невярно съдържание при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите. На основание чл.255, ал.3 вр.ал.1, т.2 пр.1, т.6 пр.2 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.54 НК ги осъдил на по 3 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпят при условията по чл.59, ал.1 ЗИНЗС и им наложил и кумулативно предвиденото наказание конфискация съответно: на П. – на цялото налично към момента имущество – лек автомобил марка „Ауди”-100 и сумата 3 лева (налична по банкова сметка), а на С. сумите от 13,76 лева и 122,60 лева (налични по две банкови сметки).
Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 660 092,62 лева, които подсъдимите да заплатят солидарно със законните последици.
Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски и държавната такса.
Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 483/2011 год. изменил присъдата както в частта относно наказанието като по отношение и на двамата подсъдими приложил чл.66, ал.1 НК и определил срок на изпитание по пет години от влизане на присъдата в сила, така и в частта относно разноските като осъдил поотделно всеки един от тях да заплати разноски в размер по 1 277 лева.
Осъдил ги да заплатят направените във въззивното производство разноски в размер на 150 лева за всеки един и потвърдил присъдата в останалата й част.
Въззивното производство е образувано по повод жалбата на подсъдимите, които са оспорили законосъобразността на осъдителната присъда и са мотивирали наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с приемането на оспорена експертиза и оценка на целия доказателствен материал в нарушение на чл.107 НПК. Въззивният съд по повод доводите в жалбата и направените доказателствени искания е приел, че е необходимо да бъде допусната повторна съдебно-техническа експертиза, тъй като ще има значение за правилното решаване на делото, която след допълнителните обяснения на вещото лице и изразеното съгласие на страните е приел. Целият доказателствен материал е анализирал, съпоставил и проверил. Въз основа на мотивираната му оценка в решението си не само формално е посочил какви факти е приел първоинстанционния съд, а е изложил подробно приетата от него за установена фактическа обстановка, за която е отчел, че не се различава от тази, оспорена с жалбата. Във връзка с възраженията по отношение на заключението е изложил подробни съображения за решението си да приеме това, което е изготвено и прието във въззивното съдебно следствие и което по същество само допълва, но не се различава от даденото пред първоинстанционния съд. Съдържанието им отговаря на процесуалните изисквания да мотивира решението си не само защо е назначил повторна експертиза, но и защо приема това заключение като достатъчно пълно, ясно, обосновано и непораждащо съмнение за неговата правилност, за да мотивира изводите си. Отговорил е на всички доводи и възражения за допуснати нарушения и е мотивирал отказа си по начина, предписан в чл.339, ал.2 НПК.
Утвърдил е и решението на първоинстанционния съд да приеме, че са установени обективните и субективните признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение на двамата подсъдими. Доколкото е приел, че има основание за изменение на присъдата, то е само относно частта на наказанието, конкретизирано в частта относно изпълнението. Въз основа на подробни и обосновани съображения въззивният съд, основавайки се на установените индивидуализиращи обстоятелства и въз основа на тяхната задълбочена оценка е приел, че за постигане целите на наказанието и за съответствието му с извършеното, резултата и последиците не се налага и двамата подсъдими да бъдат изолирани в местата за лишаване от свобода, поради което е приложил института на условното осъждане.
Не е вярно твърдението в жалбата, че въззивният съд е постановил противоречиви мотиви в частта относно изводите си за оценката на заключението на приетата повторна съдебно-техническа експертиза и фактическите изводи, които е направил като ги е определил, че не се различават с тези на първоинстанционния съд. Видно е от съдържанието на мотивите – л.8, че е обсъдил заключението на вещото лице, както и всички писмени доказателствени средства, отнасящи се до продажбата на асфалтосмесител. Подробно е мотивирал извода, че поначало първоинстанционният съд правилно е установил конкретните фактически обстоятелства, които с допълнителните доказателства, вкл. и повторната експертиза, се потвърждават.
Неоснователно е възражението, че законът е приложен неправилно. В този смисъл е поддържан и пред въззивния съд, който на стр.8 от мотивите е изложил подробни фактически и правни съображения, които и настоящият състав изцяло споделя, че е неоснователен. Този извод е направен след задълбочен анализ на доказателствения материал, въз основа на който са установени обстоятелства от относимите както относно двата сключени договора между фирмите, така и по въпроса за съответствието на счетоводните документи с изискванията за тяхното съдържание и възможността да бъдат оценени като годни да послужат за съставяне на годишна данъчна декларация и годишен финансов отчет, в които да са отразени действителните данъчни задължения към НАП за съответния период. Само твърденията на подсъдимата С., че се е съобразявала с изискванията на Закона за счетоводството и възражението на подсъдимия П., че резултатите за достоверността на декларацията и финансовия отчет може да се преценяват пет години след представянето им, не е основание да бъдат освободени от наказателна отговорност. Решението, че са налице всички елементи от състава на престъплението инстанциите по същество правилно са основали на установените фактически положения (като не са пренебрегнали и заключението на съдебно-счетоводна експертиза, оценявана наред с целия доказателствен материал) и на установеното за конкретното проявление на всеки един от подсъдимите и отношението им към резултата и последиците, указващи наличието на съзнание, че договора за продажба е невъзможен, а този за посредничество е сключен с предмет на дейност, за която вече не е необходим поради реализиране на сделката, че приходите и разходите се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаване на паричните средства, поради което съществува задължението за заплащане на корпоративния данък, че по-ниската данъчна основа, каквито са отразените в инкриминираните документи размери, означава по-нисък размер на дължимия корпоративен данък. Деянието на всеки един от подсъдимите е съставомерно след като са налице всички признаци на престъплението по чл.255, ал.3 вр.ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2 вр.чл.20, ал.2 НК, поради което законосъобразно са признати за виновни и осъдени по повдигнатото им обвинение.
Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви, които първоинстанционният съд е бил длъжен да изложи за решението си подсъдимите да изтърпят ефективно наложените наказания. Независимо, че са изложени общи и недостатъчно обосновани мотиви за всеки един от подсъдимите в подкрепа на извода, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати само ако бъдат оставени в изолация, няма нарушение, което да е съществено и да води до отмяна. Въззивният съд би могъл да отстрани такова нарушение като инстанция по същество, но в случай, че възприеме решението за ефективно изтърпяване на наказанията, какъвто не е настоящия. Видно от съдържанието на въззивното решение съдът е изложил съображения в подкрепа на друг, различен от направения и оспорен от подсъдимите извод – че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и чрез отлагане на изпълнението по отношение на всеки един от тях с очакванията за промяна като е приел, че това е възможно с определяне на по-продължителен срок на изпитание – максимално предвидения в чл.66, ал.1 НК – пет години. Мотивирал е и становището си по въпроса за възможността да бъде наложено наказание при предпоставките на чл.55 НК, което е в смисъл, че не са налице предпоставките за прилагане по отношение на конкретните подсъдими за конкретно извършеното и установените индивидуализиращи обстоятелства предвидената от законодателя като изключение правна възможност. Настоящият състав споделя изцяло това становище и намира, че законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.54 НК след като е направена обоснована и вярна оценка съобразно и предписанията по чл.107, ал.3 НПК на действителната тежест и значение на установените индивидуализиращи обстоятелства, на подбудите, резултата и последиците. Наказанията в определения размер и с приложението на чл.66, ал.1 НК съответстват на изискванията за справедливост, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК за изменение в поддържания смисъл.
Предвид изложеното за липса на нарушения, които да са основания от предвидените в чл.348, ал.1 НПК за изменение или отмяна въззивното решение следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 455/07.12.2011 год. по въззивно нохд № 483/2011 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 2-ри състав.

Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/