Р Е Ш Е Н И Е
№ 455
Гр. С., …………….2011г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети ноември 2011г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ПАУНОВА
В. Ц.

При секретаря Ел.Михайлова и в присъствието на прокурор от С. Дангов, като разгледа докладваното от съдия Ц. В.Н.Д. №483/2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №2 от 31.01.2011г. по НОХД№100/2010г. Кюстендилски окръжен съд, е признал подсъдимият В. Л. П. за виновен в извършване на престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 пр.1 и т.6 пр.2 вр.чл.20 ал.2 от НК и във вр.чл.36, чл.37 и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на осн.чл.59 ал.1 от ЗИНЗС е било постановено да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, като му е било наложено и кумулативно предвиденото наказание конфискация на цялото налично имущество към момента, а именно – лек автомобил марка „Ауди”100 с рег. [рег.номер на МПС] и сумата от 3.00 лева, налични към 30.11.2010г. по банковата му сметка в О.-АД-С. С. 5.
Със същата присъда съдът е признал подс.Н. Б. С. за виновна в извършване на престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 пр.1 и т.6 пр.2 вр. чл.20 ал.2 от НК, като й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на осн.чл.59 ал.1 от ЗИНЗС е постановил изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, като й е било наложено и кумулативно предвиденото наказание конфискация на цялото налично към момента имущество, а именно сумата от 13,76 лева, налични по разплащателната й сметка в „У. Б.” и на сумата от 122,60 лева, налични по банковата й сметка в О. АД-С.С. 5.
Със същата присъда съдът е осъдил подс.В. П. и подс.Н. С. да заплатят солидарно на Държавата, представлявана от Министерство на финансите, чрез ТД на НАП – С., офис К. сумата от 660 092,62 лв. /шестстотин и шестдесет хиляди деветдесет и два лева и 62 ст./, представляващи равностойността на причинените от престъплението вреди, изразяващи се в дължим и невнесен корпоративен данък за 2007г. в размер на 660 092,62 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2008г. до окончателното изплащане на сумата, както и държавна такса върху размера на иска в размер на 26 403,70 лева.Подсъдимите П. и С. са били осъдени солидарно да заплатят и направените по делото разноски общо в размер на 2554 лева.

Срещу постановената от КОС присъда е постъпила жалба от адв.М., като пълномощник на подс.В. П. и на подс.Н. С., в която се посочва, че двамата подсъдими са били осъдени в качеството им на лица, подали и подписали годишна данъчна декларация на [фирма] [населено място], като подс.П. е подписал същата в качеството си на управител на дружеството, а подс.С. в качеството си на лице, притежаващо счетоводна правоспособност.Навежда се довод, че деянието, извършено от двамата подсъдими е несъставомерно от обективна и субективна страна.От обективна страна липсвала съставомерност, тъй като липсвало избягване на плащане на данъчно задължение.Съгласно разпоредбата на чл.46 от ЗКПО данъчният финансов резултат търпял преобразуване в рамките на следващите пет години след подаване на Г. за плащане на дължим корпоративен данък по смисъла на чл.92 от ЗКПО, което преобразуване можело да бъде в посока увеличаване или намаляване в зависимост от непризнати приходи и разходи.Приходите и разходите, непризнати за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане /в случая 2007г./ били осчетоводени два разхода – по договор за посредническа дейност с „К. Л.” и неустойка по договор за покупко-продажба с „Б. К.”.Хипотезите в чл.46 ЗКПО били изброени лимитативно и извън тях законът не допускал възможност данъчният финансов резултат да се промени или преобразува.В този смисъл годишният финансов резултат на [фирма] подлежал на преобразуване /увеличение/ при настъпване на едно от обстоятелствата, посочени в чл.46 ал.1 от ЗКПО, но не повече от пет годишния давностен срок от момента, в който задължението е възникнало.В тази връзка, ако двамата съконтрахенти на [фирма] до месец април, съответно до месец ноември 2012 година не предявели своите претенции по горните два договора, същите се погасявали по давност и тогава финансовия резултат на тази фирма щял да се увеличи с двете суми за неплатена неустойка и неизплатено възнаграждение за извършената посредническа дейност.Това означавало, че плащането на данъчно задължение в големи размери, изразяващо се в неплащане на дължим корпоративен данък за календарната 2007г. не било избегнато от двамата подсъдими /както изисквал чл.255 ал.1 от НК/, а евентуално щяло да подлежи на плащане за календарната 2012 година.Липсата на престъпление от обективна страна водело и до оневиняване на двамата подсъдими.
От субективна страна, изискваща наличие на пряк умисъл, деянието също не било осъществено от двамата подсъдими П. и С., като и в тази връзка защитата развива подробни съображения.В депозираната жалба се поддържат и направените пред първия съд възражения за допуснати процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, изразяващи се в това, че на подсъдимите не били предявени в цялост В., събрани със СРС, а именно – писма на БФР, намиращи се в папка 0605 на КОП, където липсвали подписи на двете обвиняеми лица да са били запознати с тази папка.Ако съдът прецени, че това е допуснато съществено процесуално нарушение, то се моли да бъде отменена обжалваната присъда и делото да бъде върнато на прокурора за ново разглеждане.
Моли се да бъде отменена атакуваната присъда и да бъде постановена нова, с която двамата подсъдими да бъдат признати за невиновни по повдигнатите им обвинения, както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск от Министерство на Финансите, като представител на Държавата, като неоснователен и недоказан.Като алтернатива се моли да бъде намалено наложеното наказание лишаване от свобода по отношение на двамата подсъдими, като бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК и изтърпяването на наказанията бъде отложено, както и да не се прилага кумулативно предвиденото наказание конфискация на имуществото.
След изготвяне на определението за насрочване е постъпило писмено възражение срещу въззивната жалба от гражданския ищец чрез процесуалния представител на министъра на Финансите – И. И. – гл.юр.к. на ТД на НАП С., в което наред с изложените подробни възражения се прави искане и за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна в гражданско-осъдителната й част.Развити са подробни съображения относно договорите на [фирма] с „К. Л.” и „Б. К.”Л., като е направен извод, че тези договори са недействителни.Изложени са аргументи относно обективната и субективната страна на престъплението, в което са обвинени двамата подсъдими.

В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимите В. П. и Н. С. – адв.М. моли да бъде отменена атакуваната присъда и да бъде постановена нова, с която да бъдат признати двамата подсъдими за невиновни и да бъдат оправдани.В хода на проведеното въззивно съдебно следствие по реда на чл.332 от НПК били събрани доказателства, опровергаващи изцяло изводите на Кюстендилски окръжен съд по отношение виновността на подзащитните му.Посочва, че първостепенният съд е приел, че договора за доставка на асфалтосмесителна машина е с нищожен предмет, като се е позовал на допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза.Заключението на тази експертиза било опровергано от заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от въззивния съд и с която се доказвало по несъмнен начин, че в световен мащаб такива машини се произвеждат още от 1975г., но само по поръчка от съответна фирма.Безспорно било доказано, че такава машина съществува и може да бъде произведена, поради което изводите на КОС били несъстоятелни.Във връзка с договора за посредничество била представена фактура, издадена от фирмата съконтрахент на фирмата на доверителите му, като съответната сума била осчетоводена на 22.11.2007г.Налице била реално извършена сделка и всички изискуеми от счетоводството документи доказвали по несъмнен начин, че правилно подс.С. е осчетоводила сумите, включила ги е като разход в годишния финансов отчет и при подаване на годишната данъчна декларация.Излага се аргумент, че по реда на чл.46 от ЗКПО годишния финансов резултат подлежи на преобразуване в петгодишен срок от осъществяване и отчитане на финансовите резултати, поради което не бил ощетен републиканския бюджет с невнасяне на тези данъци.Моли се да бъде постановена оправдателна присъда, а като алтернатива да бъде изменена постановената присъда, като бъдат намалени наложените на подсъдимите наказания с приложение на чл.66 от НК.
Подс.В. П. поддържа казаното от защитника си.Реализирайки правото си на последна дума моли да бъде оправдан.
Подс.Н. С. не се явява в съдебно заседание, редовно уведомена.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита, че присъдата на КОС е правилна, законосъобразна и обоснована и моли тя да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимите да бъде оставена без уважение.
Представителят на гражданския ищец юр.к.И. моли да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдена присъдата, постановена от КОС в гражданско-осъдителната й част по съображенията, изложени в депозираното по делото възражение.Наред с това се посочва, че според заключението на приетата съдебно-техническа експертиза имало неясни формулировки и липсващи технически параметри, което правело описанието неточно и непълно и доставянето на такава машина невъзможно.На следващо място се посочва, че такава машина, с технически параметри, описани в договора не е произвеждана серийно или единично в световен мащаб през 2007г. /а за производство с конкретни параметри били необходими повече от шест месеца/, което потвърждавало невъзможността на договорния предмет.Това означавало, че подс.П. още при сключването на договора е бил наясно, че той нямало да бъде изпълнен.Фактурата, въз основа на която бил отчетен разхода за неустойка била с невярно съдържание и документирала разход, отчетен без основание, без да е свързан с реално извършена доставка и услуга, което се потвърждавало от факта, че неустойката за такъв дълъг период от време още не е заплатена на кредитора.Получателят на неустойката било лице с недоказана правосубектност.Нереално извършени и без основания били и разходите за посредническа услуга, които били включени във финансовия отчет на [фирма].Не било ясно какви конкретни действия и дейности са били предприети във връзка с посредничеството, тъй като липсвала разменена кореспонденция в писмена форма и писмена оферта за продажба на дяловете.Представените доказателства за покупко-продажба на дялове не били доказателства, че сделката е извършена със съдействието на наетия посредник.Разходът за посредническата услуга не бил документално обоснован със съставянето на фактура и представената фактура в съдебното заседание пред въззивния съд не променяла този факт.Посочва се, че ако действително фактурата е съществувала обективно към 2007г., то е следвало да бъде представена пред НАП при извършването на ревизия на дружеството,представлявано от подсъдимия, както и пред органите на досъдебното производство.Това, че тази фактура се появява едва сега, говори че е съставена към днешна дата, с цел да се избегне наказателна отговорност.Моли се да бъде потвърдена присъдата в гражданско-осъдителната й част.

Софийски апелативен съд, като взе предвид жалбата, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната проверка, намира за установено следното:

Първостепенният съд е установил следната фактическа обстановка, която изцяло се възприема и от въззивната инстанция:

Подсъдимият В. Л. П. е [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с постоянен и настоящ адрес [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН].
Подсъдимата Н. Б. С. е [дата на раждане] в [населено място], общ.П., с постоянен и настоящ адрес [населено място], [улица], българка, българска гражданка, с висше образование, вдовица, неосъждана, ЕГН [ЕГН].
С Решение на ОС [населено място] от 15.02.2007г., постановено по т.д.№112/2007г. в търговския регистър било вписано еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма [фирма] със седалище в [населено място], с капитал 5000 лева, разпределен в 50 дяла по 100 лева и с управител Ф. В. Ф..Последният бил управител и едноличен собственик на капитала и на дружество [фирма], също със седалище в [населено място], вписано в търговския регистър по ф.д.№374/2001 begin_of_the_skype_highlighting БЕЗПЛАТНО 374/2001 end_of_the_skype_highlightingг.
Св.Ф., в качеството му на едноличен собственик на капитала на [фирма] съставил Протокол от 30.03.2007г., в който обективирал взетите от него в посоченото качество решения: [фирма] да закупи 2 дяла с номинална стойност по 2500 лева, общо 5000 лева, представляващи 100% от капитала на [фирма]; управителят на [фирма] да подпише договор с нотариална заверка на подписите за прехвърляне на дружествените дялове от едноличния собственик на капитала на [фирма] на [фирма], като след сключването на договора задължава управителя на дружество [фирма] като представител на едноличния собственик на капитала да проведе събрание на дружеството за назначаване управител на дружеството – св.Е. М. А. от [населено място] и да сключи договор за възлагане управлението на [фирма] с управителя на дружеството, като се направят и съответните промени в учредителния акт.
С Договор от 02.04.2007г. Ф. прехвърлил двата си дяла от по 2500 лева, представляващи целия капитал на [фирма] на процесното дружество [фирма].Като собственик на капитала и на [фирма], посредством [фирма], Ф. пристъпил към продажбата на [фирма] на [фирма], последното със седалище в [населено място] със собственик на капитала св.В. Б. и управител св.П. Г.-М..
Продажбата между двете дружества, представлявани съответно от св.Ф. – управител на [фирма] и св.Г. – управител на [фирма] била извършена с Договор от 11.04.2007г., съгласно който [фирма] закупило 100% от капитала на [фирма] за сумата от 5 500 000 begin_of_the_skype_highlighting БЕЗПЛАТНО 5 500 000 end_of_the_skype_highlighting евро.Тази продажба била отразена като печалба в данъчната декларация на [фирма], която подлежи на облагане с корпоративен данък или данък печалба с данъчна ставка от 10%, съгласно чл.20 ЗКПО.
Във връзка с тази реализирана продажба били изготвени два договора за търговско посредничество между процесното дружество [фирма] и „К. Л.” със седалище [населено място], М., Р С.:
Първият, наречен Предварителен договор за търговско посредничество от 02.04.2007г., сключен дистанционно между [фирма], в качеството му на възложител и „К. Л.” със седалище в Р С., в качеството му на посредник, с предмет продажба на дружествени дялове, собственост на [фирма] в [фирма] и представен в надлежен превод на български език, с апостил.Задължението за посредника според договора било едно единствено – да подготви сключването му между възложителя и ФЛ и ЮЛ в България и чужбина, като за осъщественото посредничество има право на възнаграждение.По делото /т.2 л.175 от д.п./ в надлежен превод на български език с апостил била представена Декларация от Д. Ставрину, едноличен директор на „К. Л.”, със седалище в Р С., че на 02.04.2007г. е подписала този договор с [фирма] на 27.05.2007г. в [населено място], К..
Вторият, окончателен договор, с дата 18.05.2007г. /т.2 л.168 д.п./, наречен договор за търговско посредничество, бил сключен след повече от месец след извършената продажба на [фирма] между [фирма] и [фирма].В този договор, като възнаграждение за т.н. „посредническа услуга” била предвидена сума 25% от стойността на договора за продажба на дружествените дялове, сключен между възложителя и „осигурения” от посредника съдоговорител.
След сключването на тези два договора, с Договор от 07.07.2007г. , 17 дяла на [фирма], собственост на Ф., били прехвърлени на св.П. Г. и 16 дяла на св.А. Х..Управлението на дружеството, считано от 11.07.2007г. било възложено на подс.В. П..Тези промени били отразени с Решение на ПОС от 11.07.2007г. по ф.д.№112/2007г.
На 09.07.2007г., подс.П. /като управител на дружеството/ сключил договор между [фирма] като продавач и „Б. К. Л.” /регистрирано на 28.05.2007г. в Р С./ като купувач за продажба от българското на сейшелското дружество на подвижен асфалтосмесител за горещо рециклиране на място на асфалтови настилки.Следва да се подчертае, че подс.П. към момента на сключване на договора не е имал представителна власт, тъй като Решението на Пернишки окръжен съд по ф.д.№112/2007г. е от 11.07.2007г.Параметрите на съоръжението били посочени в приложение към договора, а продажната цена на съоръжението било в размер на 2 490 000 евро.Съгласно чл.28 от договора, съоръжението следвало да бъде доставено от „И. А. М.” на „Б. К. Л.” франко Митница А. в срок до 01.11.2007г.Съгласно чл.87 от договора, ако съоръжението не бъде доставено до 21.12.2007г. на митница А., продавачът дължи неустойка в размер на 2 000 000 евро.
Първостепенният съд е приел заключение на съдебно-техническа експертиза, ведно с разясненията, дадени в съдебно заседание от експерта, съгласно които било установено, че не е имало произведена подобна на описаната асфалтосмесителна машина в договора от 09.07.2007г.
По-нататък, първият съд е установил, че плащания към съконтрахентите не са били осъществени, като не са били съставяни и първични счетоводни документи – фактури за извършени плащания.Не били представени и документи, удостоверяващи извършването на посредническата услуга по първия договор.
Годишната данъчна декларация по чл.92 ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък била подадена на 28.03.2008г. и била с вх.№982.Към декларацията, заедно с нея бил подаден и Годишен финансов отчет и Приложение към него, като в последното бил отразен същия размер на дължим корпоративен данък.Подс.С. като счетоводител и лице, което счетоводно обслужвало дружеството [фирма] към 2007г., съставила Годишния финансов отчет и Приложението към него.Декларацията била подадена на гише в НАП на посочената дата – 28.03.2008г., като била приета от св.Б. Б., който й сложил входящ номер и дата.В част шеста от Декларацията – Определяне на данъчен финансов резултат и дължим корпоративен данък, срещу 3.1 /счетоводна печалба/ е била отразена сумата 4 095 354,23 лева.Същата сума била посочена и като данъчна печалба и срещу 9.1 като дължим корпоративен данък, в декларацията била отразена сумата от 409 535,42 лева.
Годишната данъчна декларация била подписана от управителя подс.В.П. като „ръководител”, а Годишният финансов отчет и приложението към него било подписано от двамата подсъдими – от подс.П. като представляващ дружеството за „ръководител” и от подс.Н.С. като „съставил”.
На 27.02.2008г. била отразена промяна в обстоятелствата на процесното дружество [фирма], изразяваща се в преместването на седалището и адреса му на управление от [населено място] в [населено място], [улица].На основание Заповед №800431/03.11.2008г. на началник сектор „Проверки и ревизии” на ТД на НАП – [населено място] била извършена ревизия на дружеството за периода 15.02.2007г. до 31.12.2007г.Ревизията била извършена от св.Б.Д. и св.П.Р. и бил съставен ревизионен доклад.Ревизията приключила с издаване на РА №100800460/09.04.2009г., който бил връчен на подс.П. и бил обжалван по административен ред.
Първостепенният съд приел заключение на изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която било установено, че приходите на [фирма] за 2007г. общо в размер на 10 766 475,55 лева били формирани от: 1.- приходи от други продажби – на два дружествени дяла, всеки от които с номинална стойност от 2500 лева, представляващи 100% от капитала на [фирма] за 5 500 000 begin_of_the_skype_highlighting БЕЗПЛАТНО 5 500 000 end_of_the_skype_highlighting евро или 10 757 065 лева и
2.- приходи от лихви в размер на 9 410, 44 лева.
В тази данъчна декларация за 2007г. по чл.92 от ЗКПО била декларирана счетоводна печалба в размер на 4 095 354,23 лева като резултат от разликата между общия размер на приходите – 10 766 475,55лв и общия размер на разходите – 6 671 121,32 лева и данъчна печалба в същия размер от 4 095 354,23 лева, след преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на чл.54 ал.1 и 2 от ЗКПО.Следващият се корпоративен данък, т.е. данък печалба върху така посочения размер на печалбата бил 409 535, 42 лева, което било отразено в годишната данъчна декларация /с вх.№982/28.03.2008г./.
Приходите в левова равностойност в размер на 10 757 065 лева от продажбата на дяловете били постъпили в сметка на продавача в П. на 11.04.2007г.Основанието за записа било банково бордеро от банката.
Посочените в Г. за 2007г. разходи били по същество отразяване на задълженията по търговските договори, сключени между [фирма] от една страна и от друга страна – съответно „К. Л.” и „Б. К. Л.”.Те отразявали начислени счетоводни разходи в размер на 3 911 660лв. по договора с „Б. К. Л.” и 2 689 266,25 лева по договора с „К. Л. К.” или общо 6 600 926,25 лева.С тази сума бил намален счетоводния финансов резултат на дружеството за 2007г., респективно данъчния финансов резултат, а оттам била определена по-ниска данъчна основа и съответно корпоративен данък в по-нисък размер.Разходите били начислени по две сделки – по предварителния договор за посредничество, съгласно който било определено възнаграждение в полза на посредника по предварителния договор „К. Л. К.” в размер на 25% от стойността на тази продажба на дружествени дялове или на стойност 2 689 266,25 лева.На тази стойност бил изчислен счетоводен разход в счетоводството на [фирма].Този начислен разход представлява дължимо и начислено възнаграждение в полза на „Келмарк Л. К.”.Подс.П. представил само този договор, а окончателния договор и декларацията от Д. С. – едноличен директор и представител на „К. л. К.” бил с дата от 18.05.2007г., т.е. след сключване на договора и вече извършената на 11.04.2007г. продажба между „И. А. М.” и „Л.”.А декларацията от Д. Ставрину, удостоверяваща подписването на предварителния договор от 02.04.2007г. била от 27.05.2007г.
Относно договорът за покупко-продажба между [фирма] и „Б. К. Л.” от 09.07.2007г. били представени легализирани преводи на изпратени писма до потенциални доставчици на подвижния асфалтосмесител, предмет на доставката по договор – общо 22 броя /като писмата били изпратени на 06.11.2007г., при уговорен срок на доставката 01.11.2007г./.Представен бил легализиран превод на разменени писма по електронна поща между посочените две фирми, като в писмо от 23.11.2007г. доставчикът „И. А. М.” предложил на своя съконтрахент да бъде удължен срока на доставката до 30.01.2008г., но представителя на получателя отхвърлил това предложение в нарочно писмо.По делото била представена в легализиран превод на български език фактура №EU0273/28.01.2007г. /изпратена по факс/, издадена от „Б. К. Л.” за неустойка по чл.87 б.А договора.
Сумата от 3 911 660лв., представляваща левовата равностойност на уговорената неустойка в размер на 2 000 000 евро, била отразена съгласно хронологична ведомост на сметка 401 и в пасива на баланса на дружеството към 31.12.2007г.Към 23.06.2009г. нямало извършени плащания към контрагентите по договорите и поради това изобщо не били съставяни първични счетоводни документи, с които те да бъдат обективирани.
През 2007г. дружеството [фирма] било длъжно съгласно чл.87 от ЗКПО да направи една авансова месечна вноска на 15.07.2007г., след извършената продажба на дяловете в размер на 1 072 278,23лв., което не било сторено.
На 20.10.2008г. било проведено общо събрание на дружеството, като от съставения протокол от него било установено, че е било взето решение на съдружниците за приемане на годишен финансов отчет за 2007г. и разпределение под формата на дивидент на част от печалбата в размер на 1 500 000лв., т.е. по 500 000 лева за всеки един от тримата съдружници Ф. Ф., П. Г. и А. Х..Тези суми били изплатени на съдружниците по касов път на 29.10.2008г., като всеки от тях получил по 475 000 лева, а дължимият по чл.194 ал.2 ЗКПО в размер на общо 75 000лв. бил внесен в срока по чл.202 ал.1 т.2 ЗКПО в приход на бюджета с 3 бр.платежни нареждания.
За да приеме така описаната фактическа обстановка, първостепенният съд се е позовал на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като подробно ги е описал.Съдът е посочил, че е възприел ревизионния доклад в частта му относно констатациите по ЗКПО и в частност относно начина на осчетоводяване на разходите на дружеството за 2007г., тъй като те съвпадат с изложеното в заключението на съдебно-счетоводната експертиза.Същевременно съдът е изключил от доказателствения материал и не е обсъждал констатациите в ревизионния акт, тъй като той не е влязъл в сила и е обект на административно производство.С тези доводи въззивната инстанция не може да се съгласи, тъй като на първо място, съгласно ТР №1 от 2009 на ВКС по тълк.дело №1/2009г. ревизионния акт не може да бъде ползван като доказателство в наказателния процес, а от него могат само да се черпят данни и информация, които да послужат за събирането на други доказателства, имащи отношение към предмета на доказване, чрез доказателствени средства, годни по НПК.На второ място, съгласно чл.120 ал.2 от ДОПК ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него, поради което е невъзможно рев.доклад да бъде разделян от рев.акт.Доколкото с ревизионния акт завършва образувано ревизионно производство и в конкретния случай той е предмет на административно производство, то не би могъл да бъде предмет на обсъждане.Тези обстоятелства обаче на променят установената фактическа обстановка, тъй като от значение по делото е заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза и обясненията на експерта И., дадени в съдебно заседание, които правилно са били кредитирани от съда.
По-нататък съдът е изключил от доказателствения материал представената по делото техническа спецификация за асфалтосмесител от 2009г., тъй като не попада в инкриминирания период, посочен в обвинителния акт.
Съдът не е дал вяра на представената фактура, тъй като не е била в оригинал, а изпратена по факс, като освен това са и липсвали задължителни реквизити, изискващи се от ЗСч.
За пълно изясняване на фактическата обстановка, контролната инстанция проведе допълнително съдебно следствие, като назначи повторна съдебно-техническа експертиза, изготвена от експерт, специалист по пътно-строителна техника /предишната е била изготвена от експерт пътен инженер/, даде възможност да бъде представена процесната фактура от 2007г. от „К. Л.”, както и издаде съдебни удостоверения, с които да се изискат от Адм.Съд С. град приложените като доказателство по адм.дело №8812/2009г. оригинали на заверени с апостил съдебни решения за регистрация на „К. Л.” и „Б. К.” и двете със седалище Р С..
Апелативният съд кредитира изцяло заключението, изготвено по назначената повторна съдебно-техническа експертиза и разясненията към него, дадени в съдебно заседание, без приложенията, които не са на български език.Експертът инж. Д-р П. П. посочва, че такъв асфалтосмесител е могъл да бъде изработен, но е трябвало да бъдат уточнени необходимите параметри, тъй като това е единично производство, което се прави по поръчка.Уточнява, че производителят не може да си позволи да произведе две-три машини и да чака някой да дойде да ги купи, тъй като струват скъпо /5-6 милиона лева или долара/.На следващо място експерта пояснява, че такава машина се изработва за не по-малко от шест месеца.В цитираното Приложение №1 към договора между двете фирми имало неясни формулировки и липсващи технически параметри, което се дължало на липса на предварително проучване от фирмата възложител на произвежданите машини в света.
Представените сертификати за автентичност, касаещи регистрацията на „К. Л.” според САС отговарят на изискванията на Х. конвенция от 05.10.1961г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове.
Представено е и заверено ксерокопие на преведена на български език фактура №1EU04325 с дата 22.11.2007г. заедно със заверено ксерокопие на преведено на български език писмо от „К. Л.” без посочена на него дата.
При така допълнените доказателства, САС намира, че установената фактическа обстановка не се различава, от тази, която е описал в своя акт първостепенния съд.Правилни и законосъобразни са и изведените правни изводи, които напълно се споделят и от въззивния съд.

На първо място и САС, както и първият съд приема, че двамата подсъдими безспорно са извършили престъпления по чл.255 ал.3 вр.чл.255 ал.1 т.1 пр.1 и т.6 пр.2 от НК, като са потвърдили неистина в подадена годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО и са използвали документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите на НАП в годишен финансов отчет на „И. А. М.” с цел избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, с което са причинени имуществени вреди за Републиканския бюджет.Неверните данни произтичат от направени разходи, които са отчетени без основания за услуги по договори, които не са реално изпълнени и за които не са били съставени първични счетоводни документи или са съставени такива с невярно съдържание.Първият договор е за неустойка по договор за продажба на машина от 09.07.2007г., сключен между [фирма] като доставчик и „Б. К.” Р С. като получател.Доставчикът, представляван от подсъдимия не е изпълнил задължението си по чл.27 от договора да достави в срок до 01.11.2007г. на получателя машината, посочена в договора и съгласно договорната клауза на чл.87 за получателя е възникнало правото да търси неустойка в размер на близо 2 милиона евро, тъй като доставката не е била извършена до посочената в чл.87 дата – 21.12.2007г., когато ако желае кредиторът може да упражни правото си да иска изплащане на неустойката.Правилно е било прието, че този договор е недействителен, поради невъзможност на предмета му, което води до недействителност на клаузата му за неустойка, тъй като изпълнението на задължението, за което се търси неустойката, според доказателствата по делото е било изначално невъзможно.Това се установява от заключението на повторната съдебно-техническа експертиза и разясненията, дадени от експерта в хода на въззивното съдебно следствие, според който в Приложение №1 към договора има неясни формулировки и липсващи технически параметри, а това води до невъзможност да се извърши доставка на такава машина.На следващо място машина, с такива технически параметри не е била произвеждана серийно и единично в световен мащаб през 2007г.Такива големи и специфични машини се произвеждат само след предварително представена на производителите спецификация, с предварително посочени технически параметри и функции и след допълнително договаряне на тяхната цена.Не е било направено необходимото проучване от подсъдимите кои фирми произвеждат такива машини и в състояние ли са те да произведат машината с желаните параметри, условия и срок.От представените по делото доказателства е било установено, че контакти с производители, които не са водещи в този бранш са били осъществени едва след изтичане на срока за доставка на машината /и те се изразяват в покана за евентуално сключване на договор за производство и доставка без да бъдат заявени точни параметри на желаната машина, а и не са били провеждани допълнителни разговори за уточняване цената на машината и техническите й параметри/.В този смисъл подс.П. още при сключването на договора е бил наясно, че не е имало как да бъде изпълнен, след като преди сключването не са били предприети никакви действия по осигуряване производството на машината, за която е бил поет ангажимент за доставка.Освен това посоченият срок за доставка е бил пет месеца, а в съдебно заседание експертът посочи, че само за производството на машината се необходими не по-малко от шест месеца, а самото проучване и предварително проектиране е свързано с много време и ресурси.Клаузата на чл.87 от договора, с който е уговорена неустойката е диспозитивна и изискуемостта на изплащането й зависи от субективната преценка на кредитора /той може да прецени дали да търси изплащане на този вид компенсация/.Поради това изпълнението на договорната клауза за доставка на машината в определен срок е предпоставка за възникване на задължения за плащане на неустойка, но това задължение става изискуемо и се превръща в основание за отчитане на разход към момента, в който кредиторът уведоми длъжника, че ще упражни правото си да иска изплащане на неустойка, каквото уведомление не е съставено и не е налично в писмена форма, каквото е изискването на чл.94 от договора.
Фактурата, въз основа на която е отчетен разхода за неустойка е с невярно съдържание и документира разход, отчетен без основание, без да е свързан с реално извършена доставка и услуга, като в подкрепа на това е факта, че за такъв дълъг период от време неустойката изобщо не е била поискана от кредитора.
По-нататък, този състав на САС счита, че представените по делото в хода на въззивното съдебно следствие удостоверения за фирмена регистрация са заверени с апостил по реда, предвиден в Х. конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публичини актове /от 05.10.1961г./ и са годно доказателство.Това е така, защото попадат в хипотезата на чл.1 б.D от Конвенцията, поради което е не могат да бъдат изложените съображения в обратния смисъл.Обстоятелството обаче, че съществува фирма „К. Л.” не променя установената фактическа обстановка
По отношение на втория договор, предмет на обвинението, сключен между „К. Л.” и „И. А. М.”, контролната инстанция споделя извода на окръжния съд, че са нереално извършени и без основание и разходите за посредническа услуга, включени във финансовия отчет на [фирма], за които е прието, че са свързани с деклариране на неверни данни.Няма спор, че при посреднически договор, посредникът дължи свързването на страните и подпомагането им да сключат договор помежду си.Предметът на посредничеството е постигане на определен резултат, свързване на страните и подпомагане да сключат определен договор.От съдържанието на договора, който е приложен по делото е видно, че възложеното с него посредничество е обвързано с определен резултат, а именно сключване на договор за продажба на дружествени дялове със съдействието на посредника.Няма спор също така, че договор за продажба на дружествени дялове действително е сключен, но това не е било извършено с действията на наетия посредник и освен това договорът за продажба на дяловете е бил сключен преди сключването на посредническия договор.Това означава, че продажбата на дружествените дялове не е извършена със съдействието на търговския посредник.Липсва разменена кореспонденция в писмена форма или писмена оферта за продажба на дяловете /каквито са изискванията в договора/, от които да се установи какви конкретни дейности или действия са били извършени във връзка с посредничеството.Представените доказателства за покупко-продажба на дружествени дялове не доказват, че сделката е била извършена със съдействието на наетия посредник.В подкрепа на това е заключението на съдебно-счетоводната експертиза и показанията на св.Р. и св.Д..Разходът за посредническата услуга не е документално обоснован със съставянето на фактура.В хода на въззивното съдебно следствие /л.137-140 съд.дело/ бе представено заверено ксерокопие на фактура от „К. л., заедно с писмо от същата фирма до [фирма].Писмото е без дата, поради което от него и съдържанието му не може да се черпи информация.Що се касае до ксерокопието на фактурата, то не става ясно поради какви причини такъв документ се появява едва сега, а не през 2007г. /когато е било извършено осчетоводяване на разхода за посредническа услуга без съставяне на счетоводен документ/, при провеждането на данъчната ревизия или при провеждане на досъдебното производство.Това навежда на мисълта евентуално, че е съставена по-късно с цел избягване на наказателна отговорност, освен, че не е в оригинал и че й липсват задължителни реквизити, съгласно Закона за счетоводството, поради което не може да бъде приета като доказателство.

При така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд напълно споделя направените изводи от първостепенния съд, че безспорно е установена съставомерност на инкриминираното деяние за всеки един от подсъдимите, извършено в съучастие.Подс.П. има качеството на управител на [фирма] и като такъв е подписал договора за покупко-продажба между неговата фирма и „Б. К. Л.” от 09.07.2007г.Впоследствие подс.П. подписал годишния финансов отчет и приложението към него, като представляващ дружеството за „ръководител”.Годишната данъчна декларация по чл.92 ЗКПО също е подписана от подс.П. в качеството му на управител.
Подс.С. като счетоводител е изготвила ГФО и приложението към него и Г. на [фирма] за 2007г. и е подписала тези документи като техен съставител.
САС напълно споделя подробните съображения, изложени от първия съд по отношение на обективната страна и субективната страна на престъплението по чл.255 ал.1 т.2 пр.1 и пр.6 от НК, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.В отговор на доводите на защитата касаещи съставомерността на престъплението, по-горе бяха изложени съображенията, с които САС не ги приема.
На следващо място, контролната инстанция споделя и становището на Кюстендилски окръжен съд относно предявеният от Държавата солидарно срещу двамата подсъдими граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.Извършеното в съучастие от подсъдимите престъпление е лишило Държавния бюджет от приход от данъчно задължение в особено големи размери – 660 092,62 лева, колкото е размера на невнесения от тях корпоративен данък.Поради това законосъобразно първия съд е уважил изцяло предявения граждански иск, ведно със законната лихва от датата на деянието – 28.03.2008г. до окончателното изплащане на сумата и е осъдил двамата подсъдими да изплатят солидарно сумата на Държавата, ведно със законната лихва от датата на деянието и съответната държавна такса, съобразно уважената част на иска в размер на 26 403,70 лева.

Другия въпрос, с който сезирана въззивната инстанция касае наложеното на подсъдимите П. и С. наказание.САС споделя становището на първия съд, че е висока степента на обществена опасност на деянието, предвид характера на увредените с него обществени отношения.Отчетено е било и обстоятелството, че двамата подсъдими са с чисто съдебно минало, като към това следва да бъде добавено и доброто им процесуално поведение.Вярно е, че не са налице предпоставки за приложение на чл.55 от НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.Поради това и съобразно всички обстоятелства от значение при определяне на наказателната отговорност правилно съдът е решил да наложи наказание лишаване от свобода в неговия минимален размер от 3 /три/ години лишаване от свобода.САС обаче счита, че е следвало да бъде приложен чл.66 ал.1 от НК и така определеното наказание да бъде отложено за изтърпяване, тъй като изолирането на двамата подсъдими от обществото не би изпълнило целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.За сметка на това отлагането на изтърпяването на наказанието следва да бъде с максималния предвиден в закона срок от 5 /пет/ години, който срок би оказал своето поправително и превъзпитателно въздействие както върху двамата подсъдими.Именно в този смисъл, атакуваният съдебен акт ще следва да бъде коригиран.Следва да се добави, че правилно е било наложено и предвиденото кумулативно наказание „конфискация” на имуществото по отношение на двамата подсъдими, съобразно събраните данни за налично такова.

Като последица от постановената присъда, двамата подсъдими правилно са били осъдени от КОС да заплатят направените по делото разноски, но без да е посочена каква е сумата поотделно за всеки от тях.В тази насока следва да се измени присъдата, като изрично се посочи, че всеки от подсъдимите дължи заплащане на направените по делото разноски в размер на по 1277.00 /хиляда двеста седемдесет и седем лева/.
Подс.П. и подс.С. следва да заплатят и направените по делото разноски пред САС /за възнаграждение на вещо лице/, които възлизат на по 150.00 /сто и петдесет лева/ за всеки от тях, както и по 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, съдът не намери нарушения на материалния или процесуалния закон.

Поради тези изложени съображения, САС намери, че следва да бъде изменена присъдата, постановена от Кюстендилски окръжен съд в посочения по-горе смисъл.


По изложените съображения Софийски апелативен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда №2 от 31.01.2011г., постановена от Кюстендилски окръжен съд, наказателно отделение по НОХД №100/2010г., като на осн.чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА наложеното на подс.В. Л. П. наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода с изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила, като ОТМЕНЯ приложението на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС.
ИЗМЕНЯ присъда №2 ОТ 31.01.2011г., постановена от Кюстендилски окръжен съд, наказателно отделение по НОХД №100/2010г., като на осн.чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА наложеното на подс.Н. Б. С. наказание лишаване от свобода от 3 /три/ години с изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила, като ОТМЕНЯ приложението на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта относно разноските, като осъжда поотделно всеки един от подсъдимите П. и С. да заплати направените по делото пред КОС разноски в размер на по 1277.00 /хиляда двеста седемдесет и седем лева/.
ОСЪЖДА подс.В. П. и подс.Н. С. да заплатят направените разноски по делото пред САС в размер на по 150.00 /сто и петдесет лева/ за всеки от тях, както и по 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.