М   О   Т   И   В   И

 

                            по Присъда № 2/31.01.2011 г., постановена по НОХД

                           № 100/2010 год. по описа на Кюстендилски окръжен съд

  

 

     КОП е внесла ОА против В.Л.П. и Н.Б.С. за това, че за времето от 28.03.2008 г. до 31.03.2008 г. в гр.Кюстендил, в съучастие като съизвършители, всеки един от тях в съучастие с другия, е избегнал плащане на дължими от „Инфра Асет мениджмънт” –ООД, със седалище и адрес на управление гр.Дупница, ул.******, с ЕИК по БУЛСТАД 113587634, данъчни задължения в особено големи размери – корпоративен данък за 2007 г. в размер на 660 092,62 лв., като всеки от тях поотделно е:

     = потвърдил неистина в подадената на 28.03.2008 г. в ТД на НАП-гр. Кюстендил годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък от  Инфра Асет мениджмънт” –ООД, гр.Дупница, заведена под № 982/28.03.2008 г.;

     = използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите – Годишен финансов отчет на  Инфра Асет мениджмънт” –ООД, гр.Дупница, като нефинансово предприятие за 2007 г.  и Приложение към финансов отчет на „Инфра Асет мениджмънт” –ООД, гр.Дупница към 31.12.2007 г., подадени заедно с данъчната декларация на 28.03.2008 г. в ТД на НАП-Кюстендил – престъпление за всеки един от двамата по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 пр.І-во и т.6, пр.2 вр. с чл.20 ал.2 НК.

      Обвинението се поддържа в с.з. и се пледира от представителя на държавното обвинение за признаване на подсъдимите за виновни в престъплението, за което са обвинени да е извършено в съучастие, тъй като е налице добре замислена схема за спестяване на данък; налице са две сделки, по които без основание са приспаднати разходи за неизвършени респективно посредническа услуга и неустойка по неизвършена доставка, обезпечена с голяма по размер неустойка на стойност 2 000 0000 евро и то само в тежест на „Инфра Асет мениджмънт” –ООД именно с тази цел.  Прокурорът пледира за налагане на наказание при баланс на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства около средния размер, предвиден в закона, при отчитане изключително високата степен на обществена опасност на деянието и обществените отношения, засегнати с него.

     Гражданският ищец - държавата, представлявана от министъра на финансите  чрез ТД на НАП в лицето на повереника си ю.к. И. пледира за признаване на подсъдимите за виновни в престъплението, за което са обвинени поради неговата съставомерност от обективна и субективна страна по изложени в тази насока подробни съображения в пледоарията – подсъдимите съответно управител и счетоводител на дружество”Инфра Асет мениджмънт” ООД са отчели разходи по нереализирани доставки, без същите да са реално извършени и документирани с редовно съставени първични счетоводни документи, поради което тези разходи се явяват документално необосновани и незаконосъобразно и в нарушение на счетоводни разпоредби са приспаднати като разходи в годишния финансов резултат на дружеството. По отношение разходите, приспаднати за неустойка, липсва насрещно отразен приход, което нарушава принципа на съпоставимост по счетоводното законодателство. Пледира се и за цялостно уважаване на предявения граждански иск. 

       Защитата на подсъдимите в лицето на адв.М. пледира за липса на съдебна практика по чл.255 НК за невнесено данъчно задължение по ЗКПО; за несъставомерност на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна поради безспорно наличие на извършена сделка за продажба на дялове от „Инфра Асет мениджмънт” –ООД на „Латис” ООД на стойност 5 500 000 евро, която сума е преведена по банков път и заради това подсъдимата С. съгласно принципа за текущо начисляване е осчетоводила  по правилата на чл.4 ал.1 ЗСч разхода за посредничество, неразривно свързан с прихода; че посредническата дейност по първия договор е осъществена, въпреки показанията на свидетелите М. и Сланчев чме не познават посредника и че няма никакво значение дали фактурата е първичен счетоводен документ и дали един договор с определени реквизити е първичен счетоводен документ - съгласно чл.46 ЗКПО според адв.М. има срок за възстановяване  и че данъчното задължение, дължимо към 30.03.2008 г., не е вече безвъзвратно избягнато и не може да бъде възстановено. Досежно подсъдимия П. адв.М. посочи, че той е станал управител на дружеството през м.юли 2007 г. и предоставените от него на подс.С. документи са отпреди встъпването му в качеството на управител.  По тези съображения и след един преглед на историята на досъдебното производство и медийното му отразяване, адв.М. пледира подзащитните му да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения.   Алтернативно, при признаване на подсъдимите за виновни, адв.М. пледира да не им бъде налагано кумулативното наказание”конфискация”, тъй като наличното им имущество е незначително - един лек автомобил на П. и минимални суми в банките. При определяне размера на наказанието ЛС с оглед чистото съдебно минало на подсъдимите, както и наличие на 32-годишен професионален стаж без нарушения на подсъдимата С., макар и да им бъде наложено наказание ЛС, то да бъде в минималния законов размер от 3 години със задължително приложение на чл.66 НК.       

   В последната си дума подс.С. заяви, че в чл.46 ЗКПО става въпрос не за коригираща декларация, а за преобразуване на финансовия резултат  и непризнаване на разходи в 5-годишния давностен период и че тя е спазила безпрекословно принците на ЗСЧ, независимо какво ще постанови съда. Заяви, че се счита за невинна, защото данъчният финансов резултат е определен съгласно счетоводното и данъчното законодателство, спазвайки всички принципи и закони.

   Подсъдимият П. в последната си дума заяви, че се смята за невинен и моли да бъде оправдан.

    КОС, след преценяване на събраните доказателства по делото при условията на чл. 13,14, 301, 303 и 305 ал.3 НПК, прие от фактическа и правна страна следното:

 

  1. По фактическата обстановка.

 

   Подсъдимият В.Л.П. е неосъждан, със средно образование. От 9.07.2007 г. е управител на „Инфра Асет мениджмънт”ЕООД.  

   Подсъдимата Н.Б.С. е неосъждана, с висше икономическо образование, по професия счетоводител. През 2007 г. и преди това тя е обслужвала счетоводно посоченото дружество, като е разполагала с печат като счетоводител на фирмата в отчетите и баланса/вж л.63 от настоящото дело/.

                                                                                                                                                    С       

 

    С Решение на ОС-Перник от 15.02.2007 г./ на л.47 от том 3 на ДП/, постановено по т.д.№ 112/2007 г.  в търговския регистър е вписано еднолично дружество с ограничeна отговорност с фирма”Инфра асет мениджмънт” ООД със седалище гр.Перник, с капитал 5000 лв., разпределен в 50 дяла по 100 лв. и с управител Ф.В.Ф.. Последният е управител и едноличен собственик на капитала и на друго дружество „Инфрастрой 2001” ЕООД също със седалище гр.Перник, вписано в търговския регистър по ф.д.№ 374/2001 г.

       Ф., в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Инфра Асет мениджмънт”ЕООД, е съставил Протокол от 30.03.3007 г./ на л.209 от том 2 на ДП/, в който обективирал взетите от него в посоченото качество решения: „Инфра Асет Мениджмънт”ЕООД да закупи 2 дяла с номинална стойност по 2500 лв. , общо 5000 лв., представляващи 100% от от капитала на „Инфрастрой 2001 ”ЕООД;  управителят на ”Инфра асет мениджмънт”ЕООД да подпише договор с нотариална заверка на подписите за прехвърляне на дружествените дялове от едноличния собственик на капитала на „Инфрастрой 2001” ЕООД на „Инфра асет мениджмънт”ЕООД, като след сключването на договора задължава управителя на дружество”Инфра строй 2001” като представител на едноличния собственик на капитала, да проведе събрание на дружеството  за назначаване управител на дружеството - св.Е.М.А. *** и да се сключи Договор за възлагане управлението на”Инфрастрой 2001” с управителя на дружеството, като се направят и съответните промени в учредителния акт.

    В крайна сметка с Договор от 2.04.2007 г. Ф. прехвърлил двата си дяла от по 2500 лв., представляващи целия капитал  на „Инфрастрой 2001”-ЕООД на процесното дружество”Инфра Асет мениджмънт”ЕООД/ вж л.208 от том 2 на ДП/. . 

     Като собственик на капитала и на „Инфрастрой 2001” посредством”Инфра асет мениджмънт”ЕООД Ф. пристъпил към продажбата на „Инфрастрой 2001”ЕООД на ” Латис”ЕООД, последното със седалище гр.София със собственик на капитала св. В.Б. и управител св.П.Г.-М..

     Продажбата между двете дружества, представлявани съответно от св. Ф.-управител на „Инфра асет мениджмънт” ООД и св.Г.-управител на „Латис”ЕООД, била извършена с Договор от 11.04.2007 г./ на л. 166 от том 1 на ДП/, съгласно който  Латис” ЕООД закупило 100% от капитала на „Инфрастрой 2001” за сумата от 5 500 000 евро. Тази продажба е отразена като печалба в данъчната декларация на „Инфра асет мениджмънт”, която подлежи на облагане с корпоративен данък/или данък печалбас данъчна ставка от на 10% съгласно чл.20 ЗКПО.

    Във връзка с тази реализирана продажба, сумата от която е била преведена по банков път, били изготвени два договора за търговско посредничество между процесното дружество  Инфра Асет мениджмънт”ООД  и „Келмарк Лимитид” със седалище гр.Виктория, Мае, Р Сейшели :

   = първият наречен Предварителен договор за търговско посредничество от 2.04.2007 г. / на л. 182 и сл.от том 2 на ДП/, сключен дистанционно между Инфра Асет мениджмънт”ЕООД, в качеството му на възложител и „Келмарк Лимитид” със седалище в Р Сейшели, в качеството му на посредник, с предмет продажба на дружествени дялове, собственост на ”Инфра Асет мениджмънт”ЕООД  в „Инфрастрой 2001”ЕООД и  представен в надлежен превод на български език, с апостил. Задължението за посредника според договора е едно единствено - да подготви сключването му между  възложителя и ФЛ и ЮЛ в България и чужбина, като  за осъщественото посредничество има право на възнаграждение. На л. 175 и сл. от том 2 на ДП, също  в надлежен превод на бълг.език с апостил е представена Декларация от  Д. С., едноличен директор на „Келмарк лимитид”, със седалище в Р Сейшели , че на 2.04.2007 г. е подписала този договор с „Инфра асет мениджмънт”ООД на 27.05.2007 г. в гр.Никозия, Кипър.   

   = вторият окончателен договор с дата 18.05.2007 г./ на л.168 и сл. от том 2 на ДП/, наречен  Договор за търговско посредничество, сключен след повече от месец след извършената продажба на „Инфрастрой 2001” между „Инфра асет мениджмънт”ЕООД и „Латис”ЕООД. В този договор като възнаграждение за т.нар. ”посредническа услуга” е предвидена сума 25% от стойността на договора за продажба на дружествените дялове, сключен между възложителя и”осигурения” от посредника съдоговорител.

    След сключването на тези два договора с Договор от 7.07.2007 г. 17 дяла на”Инфра асет мениджмънт”, собственост на Ф., били прехвърлени на св.П.Г. и 16 дяла - на св.А.Х.. А управлението на дружеството, считано от 11.07.2007 г., е възложено на подсъдимия В.П.. Тези промени са отразени с Решение на ПОС от 11.07.2007 г. по ф.д.№ 112/2007 г.  /на л.49-50 от том 3 на ДП/.

    Подсъдимият П. още след избирането му за управител – на 9.07.2007 г. сключил договор между „Инфра Асет мениджмънт”ООД като продавач и ”Бриксуърк Кънстракшън ЛТД”/ на л.211 и сл. от том 2 на ДП/, като купувач/последното регистрирано на 28.05.2007 г. в Р Сейшели за продажба от българското на сейшелското дружество на подвижен асфалтосмесител за горещо рециклиране на място на асфалтови настилки. Параметрите на съоръжението били посочени в приложение към договора, а продажната цена на съоръжението е в размер на 2 490 000 евро. Съгласно чл.28 от договора съоръжението следва да се достави от”Инфра асет мениджмънт” на ”Бриксуърк Кънстракшън ЛТД”, франко митница Анкона в срок до 1.11.2007 г.. Съгласно чл.87 от договора, ако съоръжението не бъде доставено до 21.12.2007 г. на митница Анкона, продавачът дължи неустойка в размер на 2 000 000 евро.

   От двете заключения на в.л.М. е установено следното: Стоката, предмет на доставката, не е описана в договора с необходимата и достатъчна конкретност, не са посочени нейни основни технически  и технологични параметри, а упоменатите такива не са обвързани помежду си и пораждат съмнения относно тяхната целесъобразност и възможност за постигане. Договорът и приложението съдържат непълни, неуточнени и необвързани данни за техническото оборудване, несъразмерни най-вече  по отношение на теглото, габаритите, комплектността и производителността на съоръжението. Неустановима е производствено-техническата и експлоатационно-икономическата целесъобразност на предвидената с договора производителност на съоръженията от 300 тона на час. От съдържанието на приложената схема е видно, че тя е за стационарен асфалтосмесител, докато предмета на договора е мобилен асфалтосмесител.  Приложената схема не е съоръжение, а е процесопрограма/модел/ на процеса на асфалтосмесването. Досега не са конструирани и произвеждани сред водещите в света производители, тъй като в областта на пътно-строителната техника не са известни „съоръжения” с подобни технически данни и е практически невъзможно осъществяването на пътно-строителна машина с посочените параметри.  По данни на „Марини”-Италия средната цена на подвижен асфалтосмесител  „Марини” с производителност 200 тона/час е в размер на 1 000 000 евро.

   Представляваният от”Санимпекс” ЕООД производител СИМ-Италия –гр.Верона не е произвеждал през цялата 2007 г. и до момента подвижен асфалтосмесител за горещо рециклиране на място на асфалтови настилки, подобен /идентичен/ на този, посочен в чл.1 и Приложение № 1 на договора от 9.07.2007 г. , като за асфалтопроизводството предлага 3 модела асфалтосмесители: полумобилни, стационарни и мобилни-преместваеми. Подвижният асфалтосмесител за горещо рециклиране съгласно договора представлява комбинация от:

    - трактор - да е сложно конструиран многофункционален комбайн за фрезоване на пътното платно и подаване на караваната, какъвто не е известно да се предлага на пазара

   - и от  каравана, чийто функции ас описани непълно и неточно от гледна точка на цялостния производствен цикъл.

   Предлаганите на пазара асфалтосмесителни инсталации по своите производствени, техническо-икономически и технологически характеристики са принципно различни от процесното съоръжение, неизвестно на пазара и в съществуващата практика. 

   В.л.инж.М., след участие в третата национална конференция по пътищата, в гр.София, с международно участие и след запознаване с каталозите на фирмите-участнички в конференцията не е установил да има произведена подобна на описаната в договора от 9.07.2007 г. машина.

   Плащания към съконтрахентите не са били осъществени, като не са били съставяни и първични счетоводни документи - фактури за извършени плащания. Не са представени и документи, удостоверяващи извършването на посредническата услуга по първия договор.

    Годишната данъчна декларация/ГДД - на  л.13 от том 2 на ДП/ за 2007 г. с вх.№ 982/28.03.2008 г. по чл.92 ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък е подадена на посочената дата.  Към декларацията е приложен и бил подаден  заедно с нея и Годишен финансов отчет и Приложение към него, като в последното е отразен същия размер на дължим корпоративен данък / вж л.14-53 от том І2 на ДП/. Подсъдимата С. не оспорва качеството си на счетоводител и счетоводното обслужване на дружеството към 2007 г. и в това си качество е съставила Годишния финансов отчет и Приложението към него на „Инфра асет мениджмънт”ООД. Декларацията е подадена на гише в НАП на посочената дата, като е била приета тази декларация от св.Б.Б., положил подпис на приетата от него декларация под входящия й номер и дата. В част шеста от нея/Определяне на данъчен финансов резултат  и дължим корпоративен данък срещу 3.1./счетоводна печалба/ е отразена сумата 4 095 354,23 лв. Същата сума е посочена и като данъчна печалба и срещу 9.1. като дължим корпоративен данък в декларацията е отразена сумата 409 535,42 лв.

    ГДД е подписана от управителя подс.В.П. като”ръководител”, а Годишният финансов отчет и приложението към него е подписано от двамата подсъдими:от подс.П., като представляващ дружеството за ”ръководител”, и като”съставил” от подс.С.. 

   С пълномощно от 30.01.2008 г. подс.В.П., като управител на „Инфра асет мениджмънт” ООД упълномощава подс.Н.С. да представлява фирмата пред НАП служби в Перник/на л.239 от том 4 на ДП/.

   На 27.02.2008 г. е отразена промяна в обстоятелствата на процесното дружество”Инфра асет мениджмънт”ЕООД, изразяваща се в преместването на седалището и адреса му на управление от г.Перник в гр.Дупница, ул.”***” № ***. Била извършена ревизия на дружеството за периода 15.02.2007 г. до 31.12.2007 г. на основание Заповед № 800431/3.11.2008 г. на началник сектор”Проверки и ревизии”, отдел „Контрол” на ТД на НАП-Кюстендил, изменена със Заповед № 800460/26.11.2008 г./ на л.167 том 4 от ДП/. /.

   Ревизията е извършена от св.Б.Д. и св. П.Р.. Съставен е Ревизионен доклад/ на   л.119 и сл.  от том 2 на ДП е частта по ЗКПО, релевантна за делото/.  В него

е посочено, че финансовият резултат на дружеството е завишен със 7 017 677,60 лв. и бил определен допълнително корпоративен данък в размер на 701 767,60 лв. Тази разлика е получена от неправилно приспадане на неосчетоводен разход с първични счетоводни документи, т.е. от неправилното намаляване като разход от реализираната печалба от 10 767 065 лв. на двете суми по двата договора – за посредническата услуга по първия договор и за неустойката по втория договор. Сумата, отразена по сметка 502-каса във валута,  не съществувала в наличност. Ето защо проверяващите са приели, че тази сума е скрит заем и представлява печалба за дружеството, заради което са начислили лихви в размер на 9 410,55 лв.. Доколкото не са били преведени сумите като авансови вноски, върху тях също са начислени лихви.

    Ревизията приключила с издаване на РА № 100800460/9.04.2009 г./ на л. 138-154 от том 2 на ДП/ , който  бил връчен на подс.П. през м .май 2009 г. и е бил обжалван по административен ред.

    В хода на извършване на  ревизията  св. Б.Д. и св.П.Р. изискали документи от управителя подс.П. и от счетоводителя - подс.С., както и документи по втория договор, напр.откъде  ще бъде закупена машината - подвижен асфалтосмесител, но такива не са им били представени от подсъдимите. При поискване управителят на дружеството- подс.П. написал обяснения, в които посочил, че е имал предложение за доставка на такова съоръжение и тогава е намерил купувач в лицето на чуждата фирма”Бриксуърк Кънстракшън”, като заявил, че щяло да има голяма печалба за фирмата. Същевременно не били представени от него на инспекторките никакви доказателства за водени предварителни разговори за доставчик на съоръжението/вж л.59 от настоящото дело/, както и не било представено логично и мотивирано обяснение за начина, по който е определен размера на неустойката, която представлява 80,32 % от стойността на съоръжението. 

     ЗКПО урежда облагането печалбата на местни юридически лица, каквото е процесното търговско дружество”Инфра асет мениджмънт”ЕООД, доколкото съгласно разпоредбата на чл.3 а.1 т.1от ЗКПО е  учредено съгласно българското законодателство.  Облагаемата се с данък печалба се образува от баланс между приходите и разходите на дружеството.

     От заключението на съдебно-счетоводната експертиза/на л.143-149 от том 1 на ДП/, изпълнена от в.л. Н.И., е установено следното: Приходите на „Инфра Асет мениджмънт” ЕООД за 2007 г. общо в размер на 10 766 475,55 лв. са формирани от:

      = приходи от други продажби/на 2 дружествени дяла , всеки от които с номинална стойност от 2500 лв. , представляващи 100% от капитала на „Инфрастрой  2001” ЕООД  за 5 500 000 евро или 10 757 065 лв. и

     = приходи от лихви в размер на 9 410,44 лв.

      Така посочените приходи са правилно отразени в Годишен финансов отчет и Годишната данъчна декларация за 2007 г. по чл.92 ЗКПО за 2007 г. В тази данъчна декларация е декларирана счетоводна печалба в размер на 4 095 354,23 лв. като резултат от разликата между общия размер на приходите - 10 766 475,55 лв. и общия размер на разходите – 6 671121,32 лв. и данъчна печалба в същия размер от 4 095 354,23 лв, след преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на чл.54 ал.1 и 2 ЗКПО. Следващият се корпоративен данък, т.е. данък печалба, върху така посочения размер на печалбата, е 409 535,42лв., което е отразено в годишната данъчна декларация/ГДД/. ГДД е с вх.№ 982/28.03.2008 г.

     Приходите  в левова равностойност в размер на 10 757 065 лв. от продажбата ан дяловете  са постъпили по банкова сметка ***.04.2007 г.стопанската операция е отразена със счетоводна статия:Дебит сметка 504/каса във валута/на Кредит сметка 709/други приходи/. Основанието за записа е банково бордеро от банката, непредставено на в.л.поради изземването му от НАП. По своята същност взетата счетоводна статия отговаря на изискванията на ЗСч.

      Посочените в ГДД за 2007 г. разходи са по същество отразяване на задълженията по  търговските договори, сключени между „Инфра Асет мениджмънт”ООД, от една страна и от друга страна – съответно”Келмарк лимитид” и „Бриксъуърк кънстракшън ЛТД”. Те отразяват начислени счетоводни разходи в размер на 3 911 660 лв. по договора с „Бриксуърк Кънстракшън ЛТД ” и 2 689 266,25 лв. по договора с „Келмарк Лимитид къмпани” или общо 6 600 926,25 лв. С тази сума е намален счетоводния финансов резултат на дружеството  за 2007 г., респ. данъчния финансов резултат, а оттам е определена по-ниска данъчна основа  и съответно - корпоративен данък в по-нисък размер. Разходите са начислени по две сделки, както следва:

      = по Предварителния договор за посредничество. Съгласно т.1 от  него е определено възнаграждение в полза на посредника по предварителния договор ”Келмарк лимитид къмпани” в размер на 25% от стойността за продажба на дружествени дялове или на стойност 2 689 266,25 лв. На тази стойност е изчислен счетоводен разход в счетоводна статия Дебит сметка 602/разходи за услуги/ на Кредит сметка 401//задължения към доставчици и контрагенти/ в счетоводството на „Инфра Асет мениджмънт”ЕООД. Тази счетоводна статия отразява начислен разход , представляващ дължимото и начислено възнаграждение в полза на „Келмарк Лимитид къмпани”. Единственият документ, въз основа на който е начислен въпросният разход, е споменатият по-горе Предварителен договор от 2.04.2007 г. Подс.П., в качеството му на управител на”Инфра Асет мениджмънт” притежава и е представил на в.л. само този договор, без каквито и да било други документи, удостоверяващи извършена посредническа услуга.  Окончателният договор, както и декларацията от Д. С.-едноличен директор и представител на „Келмарк Лимитид”, с които се потвърждават постигнатите договорености между страните, са от 18.05.2007 г.,т.е. след сключване на договора и вече извършената на 11.04.2007 г. продажба между ”Инфра Асет мениджмънт” и”Латис”. А декларацията от деметра С.,удостоверяваща подписването на предварителния договор от 2.04.2007 г., е от 27.05.2007 г. Никаква друга документация за изпълнението на този договор не е била представена, като начисленото възнаграждение към момента на изготвяне на експертизата не е било изплатено и стои като задължение към доставчици. Същото е намерило отражение  и на ред 0613 в”пасива” на счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2007 г. и е пренесено и в ГДД за 2007 г. Към настоящия момент също не се представиха доказателства за действително извършено плащане на посредника.

    = Договорът за покупко-продажба между” ”Инфра Асет мениджмънт”ЕООД и „Бриксъурк Кънстракшън ЛТД”-Република Сейшели от 9.07.2007 г., подписан от страна на първото дружество от управителя му подсъдимия П..

    За отразяване реалното изпълнение на този договор на в.л. са представени следните документи:

-         легализирани преводи на изпратени на 6.11.2007 г. писма, т.е. след изтичане срока на доставката съгласно т.28 от договора-1.11.2007 г. до потенциални доставчици  на подвижния асфалтосмесител, предмет на доставката по договор – общо 22 бр. ;

-         получени отговори от потенциалин доставчици;

-         легализиран превод на разменени писма по електронна поща между”Инфра Асет мениджмънт” и „Бриксъурк  Кънстракшън” ЛТД. В Писмо от 23.11.2007 г. доставчикът „Инфра Асет мениджмънт” ООД предлага на своя съконтрахент  да бъде удължен срока на доставката до 31.01.2008 г., но представителят на получателя „Бриксуърк Кънстракшън” ЛТД отхвърля това предложение в нарочно писмо.

-         декларация от управителя - подс.П. за липса на свързаност с „Бриксуърк Кънстракшън” ЛТД

-         фактура № ЕU0273/28.1.2007 г., издадена от  Бриксуърк Кънстракшън” ЛТД, в легализиран превод на български език за неустойка по  договора съгласно чл.87 б.”а” него, но не в оригинал, а изпратена по факс.

-         мемориален ордер за м.декември 2007 г. без номер и дата на съставяне /Приложение към експертизата №№ 4,5 и 6/.

       Сумата от 3 911 660 лв. , представляваща левовата равностойност на уговорената неустойка в размер на 2 000 000 евро, е отразена съгласно хронологична ведомост на сметка 401/Приложение № 7/, а именно:дебит сметка 692/разходи за глоби и неустойки/ на кредит сметка 401/задължения към доставчици и контрахенти/ и е отразена в пасива на баланса на дружеството към 31.12.2007 г.

      Към 23.06.2009 г. няма извършени плащания към контрагентите по догорите и именно поради това изобщо не са съставяни първичните счетоводни документи, с които те да бъдат обективирани. При това положение липсва документалната обоснованост на посочените разходи съгласно ЗСч, за да се приемат те за реално извършени.     

      През 2007 г. дружеството е било длъжно съгласно чл.87 ЗКПО да направи една авансова месечна вноски на 15.07.2007 г., след извършената продажба на дяловете в размер на 1 072 278,23 лв., което не е сторено.

     С Протокол от 20.10.2008 г. от проведено общо събрание на дружеството е взето решение на съдружниците за приемане на ГФО на дружеството за 2007 г. и разпределение под формата на дивидент на част от печалбата в размер на 1 500 000 лв.,т.е. по 500 000 лв. за всеки един от тримата съдружници Ф.Ф., П.  Г. и А.Х.. Тези суми са били изплатени на съдружниците по касов път на 29.10.2008 г., като всеки от тях е получил по 475 000 лв., видно от представената хронологична ведомост по сметка 425 и 3 бр.разходни ордери. Дължимият по чл.194 ал.2 ЗКПО в размер на общо 75 000 лв. е внесен в срока по чл.202 ал.1т.2 ЗКПО в приход на бюджета с 3 бр. платежни нареждания/ вж  л 161-164 от том 1 на ДП/.  

       Имущественото състояние  на двамата подсъдими към момента на постановяване на присъдата е следното: Подс.Н.С. не притежава други недвижими имоти и движими вещи, освен сумата от 13,76 лв, налична по активната й разплащателна сметка  № 76301078966159 към 21.12.2010 г. в „Уникредит Булбанк” и сумата от 122,60 лв., налична по  банковата й сметка  *** към 30.11.2010 г. в ОББ АД-Св.София 5.

    Подс.В.П. притежава лек автомобил „****** с ДК № ***, цвят син металик, двигател № АВС082578, цвят СИН МЕТАЛИК, дата на първа регистрация 31.05.1994 г.;. П. притежава и сумата от 3 лв., налична по  банковата му сметка  ***, налична към 30.11.2010 г. в ОББ-АД-Света София 5 . Автомобилът е негова лична собственост, понеже колата е придобита преди сключване през 2006 г. на гражданския му брак, видно от Удостоверението за граждански брак.

     Горната фактическа обстановка се установява от доказателствата по делото: Ревизионен доклад/в частта му относно констатациите по ЗКПО/, Годишна данъчна декларация № 982/28.03.2008 г. и приложените към нея Годишен финансов отчет и приложение към него; показанията на св.Б.Д. и П.Р., св.П.Г.-М./управител на”Латис”ООД през 2007-2008 г./, св.К. С./извършвал правен анализ на дружество”Инфрастрой 2006-2007 г./св.В.С., управител на фирма за преводи”Сана” в гр.София, която е извършила легализирания превод на декларацията на Д.С. и останалите документи по делото, св.Б.Б., служителят от НАП, приел процесната данъчна декларация, св.И.Д., работещ като управител на бюро”Преводи и легализации” –„Дивора” в гр.Перник, чиято фирма е извършила превода относно барабан за смесване при производство на асфалт на л.148-155 от том 4 на ДП/; св.Х.А./; св.В.Л./л.105-106 от настоящото дело/; св.Е.К., приобщени по реда на чл.281 ал.3 НПК/л.100 от том І на ДП/; показанията, приобщени по реда на чл.373 ал.1 НК на св. В.Б., Ф.Ф., П.Г., А.Х. и Е.А.; съдебно-счетоводна експертиза на в.л.Н.И. ***. при приемане на заключението на л.81-82 от настоящото дело;  строително-техническата експертиза от ДП и допълнителната такава в съдебното производство, изготвени от инж.В.М. ***. по приемането им; съдебно-графологична експертиза на в.л.Б./на л. 183-194 от том І на ДП/; писмо от КАТ-Перник за лекия автомобил на подсъдимия П.; Писма от банки на л.222-293 и л.301-315 от настоящото дело, вкл. 2бр. от ОББ-АД и 1 бр. от Уникредит Булбанк за наличните сметки на подсъдимите в тях; нотариални актове на л. 319-329 от настоящото дело;  3 бр. пълномощни от подс.В.П. на подс.Н. С./на л.159-161 от настоящото дело/; банкови платежни нареждания; 3 бр.разходни ордери; Удостоверение за граждански брак, свидетелства за съдимост на подсъдимите.

   Съдът възприема Ревизионния доклад в частта му относно констатациите по ЗКПО и в частност-относно начина на осчетоводяване на разходите на дружеството за 2007 г., доколкото те съвпадат с изложението на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът  изключи от доказателствения материал и не обсъжда констатациите в Ревизионния акт, доколкото той не е влязъл в сила и е обект на независимо административно производство.

  Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата Н.С. и ги възприема като изцяло защитна теза, с изключение на частта им относно заявеното от нея, че е водила счетоводството на „Инфра асет мениджмънт”ООД през 2007 г. и че досега няма нарушения в 32-годишната й професионална практика на счетоводител; че ГФО се съставя на основание първични счетоводни документи и че подс.П. като управител й е предоставил документите, за да състави ГФО. Тези обяснения  извън кредитираните им части не се подкрепят от събраните по делото доказателства - писмените и гласни такива, вкл. и се опровергават от цитираните от нея разпоредби от ЗКПО и от ЗСч, които са извън предмета на делото и съгласно които, според подс.С.,  фактурата не била първичен, а данъчен документ. На въпроса на съда за разликата между първичен и данъчен документ подсъдимата не можа да отговори, което мотивира съда да възприеме обясненията й като опит за оневиняване. По изложените съображения тези обяснения, с изключение на посочената по-горе част от тях, се изключиха от доказателствения материал.

    По този начин съдът изключи от доказателствения материал и по тази причина не обсъжда представената от адв.М. Техническа спецификация за асфалтосмесител от 2009 г./на л.72 80 от настоящото дело/, тъй като тя отменя и напълно заменя действалата към 2007 г.- техническа спецификация - т.е. действието й е извън времевия период на обвинението. Съдът изключи от доказателствения материал и не обсъжда и приложенията към допълнителната техническа експертиза, тъй като те са на руски език, не са преведени по надлежния от НПК ред на български език, а и това не е необходимо за изясняване на обективната истина по делото и затова съдът не го стори.

   Съдът не кредитира и изключи от доказателствения материал и представените в заверени ксерокопия в надлежен превод на бълг.език документи на л.162 и сл. от настоящото дело, отнасящи се до регистрацията на „Келмарк лимитид”, тъй като са представени в ненадлежен вид съгласно изискването на Хагската конвенцияот 1961 г. за легализация на чуждестранни документи и липсата на апостил на тях. 

   Съдът не кредитира и изключи от доказателствения материал и Писмо от 8.07.2010 г. от „Промаш” до ”Инфра асет мениджмънт”/на л.157 от настоящото дело/ и Писмо без дата/на л.158/. Датата на първото писмо е извън времевия период на обвинението. С това писмо подс.П. е информиран, че „Марини Италия” може да му предостави  трен за рециклиране с производителност 250 т/час, дълбочина на рециклиращия слой до 20 см и ширина на полагане 6,50 м, като посочената машина е подвижна и има непрекъснат производствен процес, като срокът за изработка е 5 месеца от датата на аванса за започване на поръчката.  В този смисъл писмото е ирелевантно за делото. Второто писмо, адресирано от „Инфра асет мениджмънт” до”Промаш” е без дата и не е ясно в какъв период от време е съставено.

   Съдът не кредитира доказателствената стойност на фактура № EU0273/28.01.2007 г. , тъй като тя не е представена в оригинал, а е изпратена по факс и в този й вид и при липса на задължителни реквизити, изискващи се от ЗСч, тя не представлява първичен документ по дефиницията на чл.6 ЗСч и я изключи от доказателствения материал.     

   СРС, обективирани като ВДС, съдът също изключи от доказателствения материал и не ги обсъжда поради ирелевантността им за обвинението. Те не установяват значими за обвинението факти.

   

     2.По правната квалификация.

 

    От така установеното по несъмнен начин от фактическа страна се установи съставомерност на инкриминираното деяние за всеки един от подсъдимите, извършено в съучастие, както от неговата обективна и субективна страна, така и от установеното авторство на деянието.

    Субект на престъплението по чл.255 НК е всяко физическо лице, определено от законодателя с формулировката ”който”. Субекти на престъплението са двамата подсъдими. Те са неосъждани и поради този факт съдът възприема обществената опасност на тях двамата като съизвършители за сравнително невисока.

   Подсъдимият В.П. има качеството на управител на дружеството от 9.07.2007 г., което обстоятелство е вписано на 11.07.с.г. в търговския регистър с решението на ПОС. Отговорностите на управителя са уредени с разп. на чл.141 ал. 1 и 2 ТЗ, съгласно които управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, като управителят представлява дружеството и отговаря имуществено за причинените на дружеството вреди. Почти непосредствено след избирането му за управител с решение на общото събрание, в изпълнение на функциите си като такъв, П. е подписал  Договорът за покупко-продажба между” ”Инфра Асет мениджмънт”ЕООД и „Бриксуърк Кънстракшън ЛТД”-Република Сейшели от 9.07.2007 г. При поискване от извършващата проверката св.Б. Д. управителят на дружеството-подс.П. написал обяснения, в които посочил, че е имал предложение за доставка на такова съоръжение и тогава е намерил купувач в лицето на чуждата фирма”Бриксуърк Кънстракшън”, като щяло да има голяма печалба за фирмата. Същевременно не били представени на инспекторката никакви доказателства за водени предварителни разговори за доставчик на съоръжението/вж л.59 от настоящото дело/, както и не било представено логично и мотивирано обяснение за начина, по който е определен размера на неустойката, която представлява 80,32 % от стойността на съоръжението.  В качеството си на управител подс.П. упълномощил с пълномощно с рег.№ 1312/ 30.01.2007 г. на  нотариус в района на ПРС подс.С. да представлява дружеството пред НАП служби в гр.Перник и община Перник. Наред с това подсъдимият П. предоставил на подс.С., с цел изготвяне на ГФО и приложението към него и впоследствие и попълване на ГДД по чл.92 ЗКПО,  документите  за това - договора от 9.07.2007 г., договора за продажба на дружествени дялове от 11.04.2007 г. и двата съпътстващи го предварителни договора за посредничество: този от 2.04.2007 г. и окончателния от 18.05.2007 г. Годишният финансов отчет и приложението към него е подписано от подсъдимия П. като представляващ дружеството за ”ръководител.  ГДД по чл.92 ЗКПО също е подписана от подс.П. , в качеството му на управител.

      Подсъдимата С. е водила счетоводството на „Инфра асет мениджмънт” през 2007 и 2008 г. и по професия е счетоводител и именно в това й качество е субект на престъплението. Тя е изготвила ГФО и приложението към него и ГДД на „Инфра асет мениджмънт”ООД за 2007 г. и в е подписала тези документи като техен съставител.

     ЗКПО урежда облагането печалбата на местни юридически лица, каквото е процесното търговско дружество ”Инфра асет мениджмънт”ООД, доколкото съгласно разпоредбата на чл.3 а.1 т.1ЗКПО то е  учредено съгласно българското законодателство.  Облагаемата се с данък печалба се образува от баланс между приходите и разходите на дружеството.

    За да е съставомерно от обективна страна престъплението съгласно повдигнатото обвинение по основния състав на чл.255 ал.1 т. 2 пр.І-во и т.6 пр.ІІ-ро НК – избягване плащане на данъчни задължения, е необходимо кумулативното наличие на следните елементи:

      = потвърждаване на неистина в подадена на 28.03.2008 г. годишна данъчна декларация  по чл.92 ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък/данък печалба/ на ИнФра Асет мениджмънт”ООД-Дупница, като:

     = са използвани документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите на приходите –Годишния финансов отчет/ ГФО/ като приложение към ГДД и Приложение към него на същото дружество  към 31.12.2007 г., подадени заедно с ГДД на същата дата 28.03.2008 г.

      Съставомерността на деянието по основния състав на чл.255 ал.1  НК от обективна страна - избягване плащане на действителния размер на корпоративния данък на местно ЮЛ, каквото е процесното дружество „Инфра асет мениджмънт”ООД като нефинансово предприятие  чрез подадена ГДД по чл.92 ЗКПО, се изразява в неправилното приспадане при водене на счетоводството  за 2007 г. и при изготвяне на ГФО и приложението към него, респ. пренесено и в ГДД, всички те съставени от подс.С. и подписани от подс.П., от действително реализираната печалба в размер на общо 10 766 475,55 лв. на двата горепосочени неизвършени реално разхода в размер на общо 6 671 121,32 лв. и в резултат на това – определяне размера на дължимия от дружеството корпоративен данък на 409 535,42 лв. вместо на 1 076 547,55 лв. Налице е  като краен резултат от действията на двамата подсъдими избягване плащането  на корпоративен данък в размер на 660 092,62 лв.  Те са избегнали плащането на посоченото данъчно задължение, като са използвали документи с невярно съдържание – ГФО и приложението към него при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите и по този начин са потвърдили неистина за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък от  Инфра Асет мениджмънт”ООД  в представената ГДД на 28.03.2008 г. пред данъчните органи. Доколкото размера на избегнатото плащане  на данъчното задължение е 660 092,62 лв. , по см.на чл.93 т.14 НК този размер обосновава и квалифицирания състав на чл.255 ал.3 НК особено големи размери.

    Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството/ЗСч/, отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно чл.4 ал.3 ЗСч предприятията осъществяват счетоводството си въз основа на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Дефиницията за първичен счетоводен документ се съдържа в чл.6 ал.1 т.1 ЗСч  и това е хартиен или технически носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, както е в настоящия случай, съдържа съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 ЗСч най-малко следната информация:

1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;

2. дата на издаване;

3. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;

4. име, фамилия и подпис на съставителя.

   Ал.2 на чл.10 ЗКПО допуска изключение - счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. По несъмнен начин се установи, че такива други документи липсват освен за подробно описаните вече договори. Във фактурата за Договора от 9.07.2007 г. липсват част от задължителните реквизити по чл.7 ал.2 ЗСч и при липсата и на удостоверяващи документи по см. на ал.2 на чл.10 ЗКПО на реално извършена сделка,  тази фактура не може да се приеме за действителен първичен счетоводен документ по см.на ЗСч и следователно – за документално обоснован разход.  А съгласно разпоредбата на чл.26 ал.1 т.2 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.  ГФО е изготвен следователно в нарушение изискванията на чл.10 ал.1 и 2 ЗКПО и чл.26 ал.1 т.2 ЗКПО, тъй като тези разходи не са действително извършени - липсват първични или каквито и да било други документи, обосноваващи извършените съответно посредническа услуга по първия договор и реално плащане на неустойка по втория договор.

   Подсъдимите, като са използвали документи с невярно съдържание - ГФО и приложението към него, съдържащи незаконно приспаднат и незаконно осчетоводен, в противоречие на горните норми, само на база тези договори разход, без никакви първични или каквито и да било други надлежни документи по см.на ЗСч, са целели избягване плащане на данъчно задължение в особено големи размери с подадената на 28.03.2008 г. ГДД. Невярно съдържание има, когато изявените обстоятелства, отразени в документа, не отговарят на обективната истина.

  Процесната ГДД по ЗКПО е подадена в изискващия се от чл.51 ал.2 ЗКПО срок - до 31.03. на следващата година - тя е подадена на 28.03.2008 г. Установи се, че при осчетоводяване на разходите за дружеството в ГФО за 2007 г. и приложенията към него са използвани договорите, които не са първични счетоводни документи по см.на ЗСч,  тъй като се установи по несъмнен начин, че тези външни услуги не са реално извършени – нито посредническата услуга, нито плащане на неустойка по втория договор за доставката на асфалтосмесителя.  ГФО и Приложението към него също имат характеристика на документи с невярно съдържание по см.на НК. В тях е налице лъжливо документиране на разходи за суми, които не са били изплащани реално от „Инфра асет мениджмънт” и следователно приспаднатите като разходи суми не са действително извършени разходи, които подлежат на приспадане от финансовия резултат на дружеството при реализираната печалба съгласно чл.26 ЗКПО. Представената единствена фактура от Сейшелските острови не е представена в оригинал, поради което също не може документално да обоснове извършен разход за фактурираната сума. Недопустимо е да се ползва като основание за осчетоводяване на разход договор, който не представлява първичен счетоводен документ по см.на ЗСч – нормата на чл.6 ал.1 т.1 от него.

    Деянието е извършено от двата подсъдими в съучастие при своеобразно разпределение на ролите между тях. П. в качеството му на управител  е предоставял договорите на С., а тя ги е осчетоводявала, като е използвала единствено тези документи като основание за осчетоводяване в абсолютно нарушение на горепосочените норми на чл.10 и чл.26 ЗКПО и чл.6 ал.1 т.2 във вр. с чл.4 ал.3 ЗСч. Затова съставените впоследствие ГФО към 31.12.2007 г. са с невярно съдържание.

   Въпреки липсата на договор между подс.С. и „Инфра асет мениджмънт”ООД  за извършваната от нея счетоводна дейност на дружеството, се установи, вкл. и от нейните обяснения, че тя е съставила ГДД по чл.92 ЗКПО и счетоводно е отразила приходите и разходите на дружеството за 2007 г. в ГФО и приложението към него, както следва:

  = приходи ,  формирани от:  действително извършената продажба на дяловете, представляващи 100% от капитала   на „Инфрастрой 2001”, сляло се с „Инфра  асет мениджмънт” в размер на 10 757 065 лв. / 5 500 000 евро/, която сума е била преведена по банков път   и  9 410,55 лв. от лихви.

  =разходи в размер на 6 671 121,32 лв., формирани от: 3 911 660 лв. за посредническа услуга по договора с „Бриксуърк кънстракшън ЛТД” и 2 689266,25 лв.  неустойка по договора с „Келмарк Лимитид къмпани”.

  С. е определила размера на данъчната основа на реализираната печалба, като от реализираните приходи е приспаднала разходите и е нанесла за данъчна печалба на дружеството в ГФО и приложенията и впоследствие и в ГДД като облагаема с 10% данъчна ставка за корпоративен данък сумата от 4 095 354,092 лв. вместо действителния й размер от  10 766 475,55 лв. При изготвяне на годишния финансов отчет и приложението към него подс.С. е осчетоводила посочените два вида разходи без да са налице първични счетоводни документи - фактури според чл.6 ЗСч, или протоколи за приемане-предаване, които да удостоверяват, че посредническата услуга по първия договор е действително извършена и че доставката по втория договор е действително извършена. Доколкото е извършено осчетоводяването на тези суми като разходи, без да са извършени действителни плащания в размер на горепосочените две суми и в нарушение на счетоводния принцип за документална обоснованост на счетоводните операции в ГФО и приложението към него и преди това - в баланса на дружеството, подсъдимите са целели избягване плащане на данъчно задължение за корпоративен данък/данък печалба/. Формално е спазено изискването на ЗКПО за определяне на корпоративния данък - приспадане на разходите от реализираните приходи. Проблемът е, че приспаднатите разходи не е следвало да се приспадат, тъй като не са реално извършени.        

    А безспорното доказателство за нереалното им извършване са следните факти: С. е осчетоводила разхода за посредническа услуга на база само първия предварителен договор от 2.04.2007 г. за посредническата услуга, без да са й били представени първични счетоводни документи за извършено плащане на  тези външни  услуги. С това тя е съставила и ГФО като документ с невярно съдържание и го е използвала при съставянето и на ГДД. А посредническата услуга не е извършвана и не са реално извършени плащания за нея от „Инфра асет мениджмънт”. Впечатляващо е, че окончателният договор за посредническа услуга е с дата 18.05.2007 г., а действително извършената продажба на дяловете, за която сделка е всъщност тази посредническа услуга, е извършена на 11.04.2007 г. Нещо повече - дружествата продавач и купувач по тази сделка са със седалище съответно Перник и София и буди недоумение защо по тази сделка се търси посредник със седалище Р Сейшели.

  Аналогични са съображенията и за втората сделка, по втория договор, вече подписан от подс.П. за”Инфра асет мениджмънт” ООД. Представените документи за реалното изпълнение на сделката са от такова естество, което също сочи на неизвършване на реално плащане на неустойката за неизвършената от „Инфра асет мениджмънт”ООД доставка. Не са представени и първични счетоводни документи или някакъв документ, удостоверяващи извършено реално  плащане на неустойката на сейшелското дружество. Още повече, че този непълно описан в договора с непълни технически данни и параметри мобилен асфалтосмесител не е произвеждан до 2007 г. и не е познат на производителите на такива машини, а представените счетоводни документи по тази сделка са издадени в нарушение на ЗСЧ -  не носят номер и дата и не са в оригинал. Електронните съобщения, с които е търсен производител на машината, са с дата 22.11.2007 г., при дата за доставка на съоръжението франко Анкона на 1.11.2007 г. Всичко това представлява безспорно доказателство, че с подписания втори договор  се цели изначално, още със съставянето му,  избягване плащане на данъчни задължения  - корпоративен данък, като се намали реализираната печалба с разхода за неустойка в размер на повече от 80% от стойността на доставяното съоръжение.     

    Подс.С., като счетоводител с дълъг и богат професионален опит, е следвало да прецени изложените обстоятелства и да не нарушава с отразяване на тези разходи ЗКПО и ЗСч. Като не е сторила това,  тя е осъществила от обективна страна изпълнителното деяние на чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 НК – целяла е с осчетоводяването на тези неизвършени разходи намаляване на данъчния финансов резултат на дружеството  и е използвала за това ГФО с невярно съдържание, пренесло се и върху съдържанието на ГДД, с което е потвърдила тази неистина в данъчната декларация..

       Съучастието на П. от обективна страна се изразява от една страна, в предоставянето на договорите на С. за осчетоводяване на разходите и от друга страна - в подписването му като управител на ГФО и приложението към него, в които са отразени неизвършени разходи и които са използвани при водене на счетоводството и при информиране органите по приходите за финансовия статус на дружеството за 2007 г., с което е потвърдил тази неистина и в подадената ГДД на 28.03.2008 г. , която е подписал като управител. Отразяването в тази декларация на стойност на печалбата на дружеството със значително намален финансов резултат и оттам и далеч по-нисък по размер от действителния такъв на дължимия корпоративен данък представлява потвърждаване на неистина чрез така подадената декларация в резултат на използване на документи с невярно съдържание – ГФО и приложението към него - при водене на счетоводството. Действително П. не е подписал договорите за т.нар. посредническа услуга от м.април и май по първата сделка и договора за продажба на дружествените дялове, но това е без значение. Той обаче ги е използвал при счетоводното отчитане на дружеството, като ги е предоставил на С.. А това категорично потвърждава участието му с посочените действия в изпълнителното деяние на престъплението.

   Съгласно разпоредбата на чл.93 ЗКПО данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата година след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година. Установи се безспорно, че сумата от 660 092,63 лв. не е внесена до 31.03.2008 г. Ето защо деянието е извършено в периода 28-31.03.2008 г. На 28.03.2008 г. е подадена ГДД, а 31.0.2008 г. съгласно чл.93 ЗКПО е бил крайният срок за внасяне на корпоративен данък. Нещо повече. Установи се от експертизата на в.л.И., че не е внесен изцяло до 31.03.2008 г. дори отразеният в ГДД размер на корпоративния данък от 409 535,42 лв., а са внесени авансово незначителни суми от него, но този факт не е предмет на обвинението и съдът не го обсъжда.

       От субективна страна деянието е осъществено от всеки един от подсъдимите при пряк умисъл по см.на чл.11 ал.2 предл. І-во НК и при общност на този умисъл. Т.е. всеки един от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието, което извършва - избягване плащане на данъчни задължения - корпоративен данък - в особено големи размери, предвиждайки последиците му и е искал настъпването им.  А общественоопасните последици от  деянието са, че ощетяват държавния бюджет със сумата от 660 092,63 лв.

   Субективният елемент на престъплението се извлича от обективните действия и поведението на всеки един от подсъдимите поотделно и с общност на умисъла. Съгласно разпоредбата на чл.11 ЗСч лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи, носят отговорност за достоверността на информацията в тях.

   Подсъдимият П. като управител на дружеството от 9.07.2007 г., е знаел, че разходите за договорената преди встъпването му като управител посредническа услуга по първата сделка не са извършени. Един управител, след като е назначен за такъв, е бил в състояние и е бил длъжен в това си качество и съобразно правомощията му по чл.141 ал.1 и 2 ТЗ да прецени, макар и да няма икономическо образование,че след като окончателният договор за посредническа услуга е сключен на 18.05.2007 г., т.е след извършената на 11.04.2007 г. продажба на дялове на стойност 5 500 000 евро или 10 757 065 лв.,  между дружества със седалище София и Перник и този ”посредник” е със седалище Сейшелските острови и че не са извършвани плащания на сума за тази услуга на „Келмарк  лимитид ЛТД”  и именно поради тази причина няма  първични и никакви счетоводни документи, то този разход не е извършен. Прекият му умисъл е още по-ясно изразен при втората сделка, която той е подписал, без да е обезпечена тя от предхождащи преговори с производител/доставчик/ на съоръжението. Изначално още този договор е бил съставен с цел посочване в него на значителна сума, която впоследствие да се осчетоводи като разход,  който да намали предшестващата договора реализирана от дружеството печалба от продажба на дружествени дялове на сумата 5 500 000 евро/ в левова равностойност 10 757 065 лв./, извършена по банков път. Заради това тя е нямало как да се укрие и са предприети последващи действия от подсъдимите за осъществяване на изначалния замисъл. Подс.П. е започнал да търси фиктивно доставчик, който да достави на „Инфра асет мениджмънт”ООД асфалтосмесителя едва на  22.11.2007 г., т.е. след като е изтекъл на 1.11.2007 г. срокът за доставката му от „Инфра асет мениджмънт”ООД на сейшелското дружество и то франко  пристанище Анкона. Когато св.Б. Д. е изискала такива документи от П. като управител той е заявил, че  тази сделка е щяла да донесе голяма печалба на дружеството. Т.е. – още при сключването на този договор той е бил наясно  и е целял постигане именно на тези последици – голяма печалба на дружеството чрез сключения договор, като се намали тази печалба чрез приспадане на неизвършения разход за неустойка от недоставянето на договорената машина. Затова е и предвидена неустойката в такъв голям размер и де факто е целяно обогатяване на дружеството от собственото му неправомерно поведение – недоставяне на машината, което е бил изначалният замисъл още при подписването на договора от подс.П. като управител. И това се е оказало действително така – в ГФО и впоследствие - и в ГДД е приспаднат неизвършен разход по тази сделка на стойност 2 689 266,25 лв., представляваща неустойка в полза на доставчика”Инфра асет мениджмънт”/доколкото е замислено неустойката да се приспадне като разход/  заради недоставянето по негов вина на договорената с договора машина. Т.е. – целяно е обогатяване на дружеството  със значителна сума вследствие на собственото му  неправомерно поведение, който факт е бил ясен за П. още при подписването на този договор и който замисъл на П. е практически реализиран с подадената ГДД и ГФО, и двете подписани от него от него като управител. Като е подписал двата документа - ГДД и ГФО като управител, той се е съгласил с отразените констатации в тях за финансовото състояние на дружеството. Или - с полагане подписа си върху двата документа той е  приел  отразеното като данъчен финансов резултат и размер на дължимия корпоративен данък и се е съгласил с тях. Не може да се приеме у него липса на умисъл, тъй като управителят, съгласно задълженията му по ТЗ, има задължение да ръководи осъществяваната дейност от дружеството и контрола върху нея - особено при оформяне на документация за осчетоводяване на крупна сума, каквато представляват двата приспаднати разхода.  

     Подсъдимата С. като счетоводител и то с дългогодишен професионален опит не може да не е запозната с основните правила за водене на счетоводството, вкл. с цитираните по-горе норми на чл.6 и 7 ЗСч, чл. 10 и 26 ЗКПО. Въпреки това тя е отразила счетоводно първо в баланса, впоследствие и в съставените от нея счетоводни документи с невярно съдържание - ГФО и приложенията към него документално необосновани разходи по двата договора, които на са придружени от първични счетоводни документи по см.на чл.7 ал. 1 и 2 ЗСч. За такива документи тя е приела представените й само и единствено два договора. В обясненията си подс.С. заяви, че „за да съставиш един ГФО, трябва да осчетоводиш първичните счетоводни документи”/вж л.7 от протокола на последното с.з./.  Впоследствие, на въпроса на съда какъв документ е фактурата тя заяви, че „фактурата е данъчен документ, който е задължителен при начисляване на ДДС”. Но ЗСч не прави разграничение при осчетоводяването на различни видове данъци и документалната обоснованост е изискване за всички видове данъчни задължения. Следователно - това обяснение е доказателство за отличното познаване от С. на счетоводните изисквания и опит за оправдаване на незаконните й действия по обвинението. Действията й по съставяне на документите с невярно съдържание - ГФО и приложението към него е било само и единствено с цел да се намали данъчния финансов резултат на дружеството за 2007 г. и следователно – намаляване на дължимия корпоративен данък с 660 092,63 лв.  в резултат на отразеното лъжливо документиране от нея в ГФО и приложенията, впоследствие  отразено и в ГДД, подадена на 28.03.2008 г.  

         Като обобщение общият умисъл на двамата подсъдими се изразява в следното: Подс.С. е съставила ГФО и приложението към него с невярно съдържание, като е приспаднала от реализираната печалба-приходи на дружеството суми за неизвършени разходи и е използвала тези документи и при изготвяне на ГДД, като по този начин в ГДД е потвърдила неистина относно финансовия резултат на дружеството. Подс.П., като е подписал вторият договор от 9.07.2007 г. и е подписал впоследствие и двата документа с невярно съдържание - ГДД и ГФО, се е съгласил с отразеното в тях и по този начин е потвърдил неистина относно финансовия резултат на дружеството за 2007 г. И така с тази общност на умисъла е реализирано деянието и от неговата субективна страна от двамата подсъдими

      Като са използвали документи с невярно съдържание – ГФО и приложенията към него,  двамата подсъдими са целели избягване плащане на данъчно задължение в особено големи размери с подадената на 28.03.2008 г. ГДД. Изначално и двамата са били с ясното намерение да намалят финансовия резултат - данъчната печалба на дружеството с цел избягване плащане на корпоративен данък на стойност 660 092,63 лв., в особено големи размери по см. на чл.93 т.14 НК. Без значение е кой от двамата е подал тази декларация. След като тя носи подписите и на двамата и се установи съучастническото им поведение преди и по време н изготвянето й и на ГФО също и изхождайки от разпоредбата на чл.11 ЗСч, то при разпределение на ролите, с общност на умисъла двамата са извършили инкриминираното деяние в съучастие от обективна и субективна страна.

        

          3. По възраженията на защитата.         

     

   Съдът прие за неоснователни възраженията на защитата в насока, че обвинението е недоказано и че внесеното обвинение е заради свързаността на подсъдимите с т.нар.братя Г.. Изложените в ОА факти за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна бяха доказани по несъмнен начин в проведеното съдебно производство. Съдът постанови присъдата си на основание гореизложените съображения и формира убеждението си само и единствено на база доказателствата по делото и съблюдаване принципите и  изискванията на НПК - чл.13 и 14 НПК, чл.301 и 303 НПК.

       Съдът не споделя доводите за некомпетентност на в.л. технически специалист, както и довода, че за настоящото производство е ирелевантен въпроса за съществуването на асфалтосмесителя.  В.л. инж.М. е с необходимата квалификация и изготвените от него експертизи в ДП и съдебно производства са изпълнени задълбочено, компетентно и обективно. Съществуването на асфалтосмесителя има значение за установяване съставомерността на деянието както от обективна, така и от субективна страна и подробните съображения на съда за това са изложени по-горе в мотивите.

      Възражението, че свидетелите не знаят за посредник по действително извършената продажба на дяловете на  процесното дружеството на „Латис”ООД не променя горните изводи на съда. Безспорно е, че тази продажба е действително извършена и че сумата е преведена по банков път. Но това не пречи посредническата услуга по реално извършената продажба да не е реално извършена и подробните си съображения за това съдът изложи по-горе в мотивите.  Съдът не споделя становището на защитата, че чл.255 Нк се отнася само за невнесен ДДС, но не и за други данъци. Текстът на тази норма предвижда наказателна санкция за избягване плащане или установяване на данъчни задължения,т.е. на всякакъв вид данъчни задължения, вкл. и на корпоративен данък/данък печалба/. И в тази насока съществува съдебна практика/вж Р № 125/26.06.2006 г. на ВтАС по ВНОХД № 52/2006 г. при старата редакция на чл.257 във вр. с  чл.255 НК/. Не това, че свидетелите не са видели Д. С., а липсата на надлежни първични или други счетоводни документи по см.на чл.6 и 6 ЗСч сочат на извода за осчетоводяване на втория разход при неспазване принципа на документалната обоснованост на счетоводните операции.   

  Съдът не споделя изложеното в последната дума на подс.С., че е спазвала принципите  на ЗСч. Напротив, вече се изложиха подробни съображения за това и се установи по несъмнен начин, че тя не е спазвала основни принципи на ЗСч – осчетоводяване при документална обоснованост. Соченият от нея чл.46 ЗКПО е неотносим към предмета на обвинението. Тази норма предвижда няколко хипотези, при наличието на които при определяне на данъчния финансов резултат финансовият счетоводен резултат се увеличава  в годината, в която настъпи една от регламентираните хипотези. Тази норма в никакъв случай не дерогира задълженията за деклариране и внасяне на корпоративен данък по нормите на ЗКПО и принципите на чл.6 и 7 ЗСч,чл.11 ЗСч, чл.10, 26 и 51 ЗКПО, които норми, видно от дадените обяснения тя отлично познава, но се опита с тях да оневини действията си.

   Действително някои пунктове от пледоарията на представителя на държавата са ирелевантни за настоящото обвинение и предмета на делото и съдът не ги взе под внимание при постановяване на присъдата си и не ги обсъжда.  За основателно съдът намери и възражението в последната дума на подсъдимата С. за характеризирането на договорите като нищожни от представителя на обвинението и на държавата, поради което и не засяга този въпрос в мотивите си.

       

     4. По наказанието.

   

    Инкриминираното деяние –избягване плащането на данъчни задължения е насочено към увреждане данъчната и финансовата системи на страната, уврежда нормалното функциониране на данъчната администрация и финансовата стабилност на приходите в държавния бюджет. Избегнато е плащане на данъчни задължения-  корпоративен данък в особено големи размери по см.на чл.93 т.14 НК – в размер на 660 092, 62 лв., което обуславя правната квалификация на деянието по квалифицирания състав на ал.3 на чл.255 НК. Следователно степента на обществената опасност на деянието е изключително висока предвид характера на увредените с него обществени отношения.

    Степента на обществена опасност на подсъдимите съдът прецени като сравнително невисока, доколкото те са с чисто съдебно минало, а подс.С. е с дълъг професионални опит на счетоводител без допуснати в тази насока нарушения.

    Съобразявайки обществената опасност на деянието и тази на подсъдимите, както и степента им на участие в изпълнителното деяние, с целите на генералната и специална превенции на наказанието и съобразно законовите възможности за това, определени от разп.на чл.255 ал.3 НК, при условията на чл.54 НК съставът на съда прие, че наказанието за всеки от тях, предвид и еднаквата им степен на участие в осъществяване на престъплението, следва да се наложи при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът не намери основания за приложение на чл.55 НК.

    За всеки от подсъдимите съдът счете, че следва да определи наказанието”лишаване от свобода” в неговия минимален законов размер от 3 години. Въпреки чистото съдебно минало на подсъдимите съдът не намери основание да приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 НК.Предвид високата обществена опасност на деянието и обществените отношения, които от засяга,и съобразно целите на генералната превенция да въздейства предупредително-възпиращо върху другите членове на обществото съдът прие, че наказанието подсъдимите следва да изтърпят ефективно. Извършеното престъпление двамата подсъдими са извършили в съучастие, при своеобразно разпределение на ролите и представлява посегателство върху данъчната система. Подс.П. е осъществил престъплението в качеството на управител на дружеството, а подсъдимата С. – на негов счетоводител. Социалният отзвук на този вид престъпни деяния и очакванията на гражданите като възмездие и насоченост на обществената превенция налагат извода, че за постигане целите на наказанието е наложително осъдените лица да останат в изолация. Същевременно съдът прие, че в този размер на наказанието ЛС най-пълно ще се постигнат целите на чл.36 НК и наказание в по-висок размер би предизвикало обратен ефект, свързан с откъсването на подсъдимите от нормалната им социална среда.

   Това наказание съгласно разп.на чл. 57 и 59 ал.1 ЗИНЗС следва да се изтърпи в затворническо заведение „ затворническо общежитие от открит тип”. Първоначалният режим за изтърпяване на наказанието на осн.чл.61ал.1 т.3  ЗИНЗС   следва да бъде общ режим. 

  Квалифицираният състав на чл.255 ал.3 НК предвижда и кумулативното наказание „частична или пълна конфискация на имущество”. Предвид събраните доказателства за налично твърде символично имущество на подсъдимите съдът прие да наложи конфискация на цялото имущество на всеки един от тях, както следва:

   = за подс.В.П.: конфискация на лек автомобил „****** с ДК № ***, цвят син металик, двигател № АВС082578, цвят СИН МЕТАЛИК, дата на първа регистрация 31.05.1994  и на сумата от 3 лв., налична по  банковата му сметка  ***, налична към 30.11.2010 г. в ОББ-АД-Света София 5. Автомобилът е негова лична собственост, понеже колата е придобита преди сключване през 2006 г. на гражданския му брак, видно от Удостоверението за граждански брак.

   = за подс. Н.Н., тъй като не притежава недвижими имоти и движими вещи – конфискация на  сумата от 13,76 лв, налична по активната й разплащателна сметка  ***към 21.12.2010 г. в „Уникредит Булбанк” и  на сумата от 122,60 лв., налична по  банковата й сметка  ***към 30.11.2010 г. в ОББ АД-Св.София 5.

 

      4. По гражданския иск.

 

        Съдът намери за основателен предявеният от държавата солидарно против двамата подсъдими граждански иск за имуществени вреди с правно основание чл.45 ЗЗД. Извършеното в съучастие от подсъдимите престъпление е лишило държавния бюджет от приход от данъчно задължение в особено големи размери - 660 092,62 лв., колкото е размера на невнесения от тях корпоративен данък.

        Налице е причинен от престъплението деликт на държавата, респ. на държавния бюджет с всички елементи от фактическия му състав: извършено деяние, което е непозволено увреждане – избягване плащане на данъчно задължение-корпоративен данък; деянието е извършено виновно и в съучастие, с пряк умисъл. Налице е пряка връзка между виновното поведение на двамата подсъдими и причиненият вредоносен резултат. Те са избегнали плащането на посоченото данъчно задължение, използвайки документи с невярно съдържание при водене на счетоводството - ГФО и приложение към него  и са потвърдили неистина в ГДД – че приспаднатите разходи не са извършени действително, представяйки данъчната декларация пред надлежния орган. Вредоносният резултат – ощетяване на държавния бюджет с неплатения корпоративен данък от 660 092,62 лв. е пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление - избягване плащане на данъчно задължение в особено големи размери.

         Ето защо съдът уважи изцяло гражданския иск, ведно със законната лихва от датата на деянието – 28.03.2008 г. до окончателното изплащане на сумата и осъди подсъдимите солидарно да заплатят исковата сума на държавата, ведно със законната лихва от датата на деянието – 28.03.2008 г. до окончателното й изплащане, както и да заплатят д.т. по сметка на КОС съразмерно уважената част на иска в размер на общо 26 403,70 лв.

        На осн.чл.189 ал.3 НПК подсъдимите следва да заплатят и разноските в наказателното производство, както следва: по сметка на ОСлО към ОП-Кюстендил – сумата от 941 лв. и по сметка на КОС – сумата от 1613 лв.

        По горните съображения съдът постанови присъдата си.

                                              

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: