МОТИВИ към присъда №3  от 30.01.2013г. по НОХД №374/ 2011г. по описа на Кюстедилския окръжен съд

 

 

Кюстендилската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу К.П.К. при фактическата  и правна обстановка, изложени в обвинителиня акт както следва:

 І. По чл.283а, т. 1 във вр. с чл. 282, ал. 2,във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК- затова, че за периода от началото на месец ноември 2003 г. до 14.12.2004 г. в гр. Кочериново, обл. Кюстендил в условията на продължавано престъпление, в качеството си длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - Кмет на община Кочериново, обл. Кюстендил, във връзка с продажбата на общинска собственост не е изпълнил и е нарушил служебните си задължения с цел да набави за "Медицински център Запад 11" ЕООД гр. Благоевград, представлявано от П.И.У. и ЕТ "Е.П. - Г.П."***, представляван от Г.Л.П. облага и от това са настъпили значителни вредни последици, както следва:

1. За периода от началото на м. ноември 2003 г. до 05.01.2004 г. във връзка с продажба на общинска собственост - частна общинска собственост, представляващ УПИ, парцел ***, кв. 28, с площ 3850 м2 по плана на гр. Кочериново, ведно с построената в него двуетажна масивна сграда – „Здравна служба с родилен дом” със застроена площ 112 м2, с цел да набави за другиго „Медицински център Запад 11” ЕООД гр. Благоевград, представлявано от П.И.У. облага- гореописаният имот, е нарушил служебните си задължения по чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ДВ бр. 96 /1999 г.) да управлява общинския имот в интерес на населението на Община Кочериново, съобразно разпоредбата на закона и с грижата на добър стопанин” и е нарушил разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗОС (редакцията ДВ бр. 96/1999 г.), съгласно, която продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, се извършва с решение на ОбС или със Заповед на Кмета на общината, след проведен търг или конкурс при условия и по ред, определени с Наредбата по чл 8, ал. 2 от същия закон”, като:

                 А.  през м. XI.2003 г. е нарушил служебните си задължения по чл. 48 от Наредба за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество (НПСУРОИ), приета с решение № 97 от Протокол №12 от 20.11.1996 г. на Общински съвет гр. Кочериново (в сила от 01.12.1996 г.) и чл. 5, ал. 1 от Наредба за реда и условията за провеждане на търгове, конкурси и преговори за сключване на сделки по придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост (НРУПТКПССПУРОС), приета с решение №4 от протокол № 1 на общински съвет гр. Кочериново в сила от 27.01.2000 г., във вр. с чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредба за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда за лицензиране на оценители (обн. ДВ бр. 57 от 11.06.2002 г.), като не е възложил извършването на пазарна оценка на оценител, който притежава Лиценз за оценка на недвижими имоти издаден от Агенцията за приватизация по реда на гл. IV от Наредба за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда за лицензиране на оценители;                                                                                                                                             

              Б.На 11.12.2003 г. е нарушил е служебните си задължения по чл. 19, ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 6 и чл. 24, ал. 2, т. 2 от НРУПТКПССПУРОС като със заповед № 236/11.12.2003 г. е утвърдил тръжна документация, в която са включени специални условия: „размер на инвестиции", непроизтичащи от закона или от решение на ОбС Кочериново и критерий за оценяване на предложенията -"размер на инвестиции", който не е в съответствие с целите на търга и спецификата на обекта, довело до отстраняване на участник в търга, предложил 10 149,99 лв. повече от продажната цена;

              В. Не е изпълнил служебните си задължения по чл. 5, ал. 1 от НРУПТКПССПУРОС - като от началото на м. XI.2003 г. до 27.11.2003 г. не е възложил извършването на анализ на правното състояние на горепосочения имот;                                                                                                                                                                                                                       

              Г. Не е изпълнил служебните си задължения по чл. 9, ал. 1 от НРУПТКПССПУРОС - за времето от 11.12.2003 г. до 05.01.2004 г. не е обявил търга най-малко в един национален ежедневник и един местен, вследствие на което е ограничен кръга на участниците в проведения на 06.01.2004 г. търг с тайно наддаване,

                       и от деянието са настъпили значителни вредни последици за община Кочериново и общинския бюджет в размер на 26 165 лева.

              2. За периода от началото на м. септември 2004 г. до 13.12.2004 г. във връзка с продажба на общинска собственост- частна общинска собственост - недвижим имот, находящ се в землището на гр. Кочериново местност "До кантона" имот *** с площ 191,789 дка с цел да набави за ЕТ „Е.П.-Г.П."*** облага- гореописания имот:

              А. През м. IX.2004 г. е нарушил служебните си задължения по чл. 48 от НПСУРОИ, приета с решение № 97 от Протокол № 12 от 20.11.1996 г. на Общински съвет гр. Кочериново (в сила от 01.12.1996 г.) и чл. 5, ал. 1 от НРУПТКПССПУРОС, приета с решение № 4/Протокол № 1 на Общински съвет гр. Кочериново в сила от 27.01.2000 г., във вр. с чл. 2 от Наредба № 11 от 07.04.1998 г. за лицензиране на оценители на земеделски земи, като е възложил извършване на пазарна оценка на имота на оценител, който не притежава Лиценз издаден по реда на Наредба № 11 от 07.04.1998 г. за лицензиране на оценители на земеделски земи;

              Б. Не е изпълнил служебните си задължения по чл. 5, ал. 1 от НРУПТКПССПУРОС, като от началото на м. IX. 2004 г. до 14.10.2004 г. не е възложил извършването на анализ на правното състояние на горепосочения имот;

              В. За времето от 29.11.2004 г. до 13.12.2004 г. не е изпълнил служебните си задължения по чл. 9, ал. 1 от НРУПТКПССПУРОС- да обяви търга най-малко в един национален ежедневник, вследствие на което е ограничен кръга на участниците в проведения на 14.12.2004 г. търг с тайно наддаване, като от деянието са настъпили значителни вредни последици за община Кочериново и общинския бюджет в размер на 132 034.88 лева и общо от тези деяния са настъпили значителни вредни последици: имуществени вреди общо в размер на 158 199.88 лева (сто петдесет и осем хиляди сто деветдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки) за община Кочериново, и неимуществени - сериозно засягане авторитета на местната власт и разколебаване доверието на гражданите към обществените отношения, свързани с управлението и разпореждането с общинска собственост.

                   ІІ. По чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК- затова, че периода от 30.07.2008 г. до 03.02.2009 г. в гр. Кочериново, обл. Кюстендил, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – Кмет на Община Кочериново, обл. Кюстендил е превишил властта и правата си, произтичащи от чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/10.03.1993 г. на Министъра на териториалното развитие и строителството за опазване на озеленените площи и декоративната растителност (обн. ДВ бр. 26 от 30.03.1993 г.) добавя „и е извършил действия от компетентността на директора на Държавно горско стопанство „Рилски манастир” по чл. 59, ал. 1 от Закона за горите, редакция ДВ бр. 43/2008 г. (обн. ДВ бр. 125/1997 г. и отменен ДВ бр. 19/2011 г.) по издаване на позволителни за сеч и извоз на дървесина (относно това, че сеч и извоз на дървесина до временен склад се извършват след издаване на позволително от Директора на ДГС или от упълномощено от него длъжностно лице)” с цел да набави за ЕТ „Е.П. – Г.П.”***, представлявано от Г.Л.П., облага на обща стойност 23 109.80 лв. - добив на дървесина – тополови насаждения, представляващи гори, част от горския фонд, създадени върху селскостопански земи, съгласно ЛУП на ДГС „Рилски манастир” от 2001 г. , като

                  1. на 30.07.2008 г. е издал Заповед № 189/30.07.2008 г., с която е разрешил извозването на дървесен вид - 60 бр. тополи, намиращи се в имот *** в землището на с. Бараково, общ. Кочериново, собственост на ЕТ "Е.П. - Г.П."***,

                   2.На 03.02.2009 г. е издал Заповед № 23/03.02.2009 г., с която е разрешил да бъде отрязан дървесен вид - 50 бр. тополи, намиращи се в имот *** в землището на с. Бараково, общ. Кочериново, собственост на ЕТ "Е.П. - Г.П."***,

       като от деянията са настъпили значителни вредни последици - трайно унищожаване и фрагментиране на местообитания на видовете обект на опазване в 33 "Кочериново"-част от Националната екологична мрежа „Натура 2000" и промяна характера на съседните територии - частни имоти вследствие подкопаване, изместване и поваляне на направени инженерно-технически укрепителни съоръжения за запазване брега на река „Рилска", засилване поройния характер на речните води , водещо до дестабилизиране на брега на реката чрез подкопаване на изградените укрепителни съоръжения, изменение на терена и корекция на речното корито в долната му част, нанасяне на необратими поражения на земи около него, както и сериозно засягане авторитета на местната власт и разколебаване доверието на гражданите към обществените отношения, свързани с опазването на горите и защитените територии

и могат да настъпят немаловажни вредни последици- повишаване нивото на водите на Рилска река при пълноводие с причиняване струг на отпадъци, носени от реката, които могат да предизвикат наводнения, подравяне и свличане на бреговете и застрашаване моста на главен път Е79.

                ІІІ.  По чл. 310, ал. 1 предл. 1, във вр. с чл. 308, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК- затова, че на неустановена дата, за времето от 28.09.2010 г. до 04.10.2010 г. в гр. Кочериново в условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице- кмет на община Кочериново в кръга на службата си е преправил съдържанието на официални документи, както следва: в Заповед № 184/28.07.2008 г. за определяне на комисия за оглед, са добавени думите "засадени от собственика"; в Заповед № 189/30.07.2009 г., с която е разрешен извоз на 60 бр. тополи, са добавени думите "засадени от Г.П." и думите "около 25 г." са преправени на "около 5г.”; в Заповед № 23/03.02.2009 г., с която е разрешено отрязване на 50 бр. тополи, са добавени думите "тополите са засадени от собственика" с цел да бъдат използвани, като с писмо изх. № 66-00-85/04.10.2010 г. на община Кочериново е представил същите по досъдебно производство № 911/2010г. по описа на РУ "Полиция" гр. Кюстендил.

               ІV. По чл. 290, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК - за времето от края на месец септември 2010г. до 15.10.2010 г. в гр. Кочериново при условията на продължавано престъпление в качеството си на подбудител умишлено е склонил, както следва: на неустановена дата в края на м. IX- началото на м. Х.2010 г. в кабинета си в сградата на Община Кочериново Г.С.К., А.Н.И. и М.К.Д.; на 08.10.2010 г. - М.К.Д. в телефонен разговор и на 15.10.2010 г. - А.Н.И. в телефонен разговор към престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, а именно - пред надлежен орган на властта - разследващ полицай в отдел „Досъдебно производство" при ОДМВР - Кюстендил като свидетели устно съзнателно да потвърдят неистина по ДП №911/2010 г по описа на РУП - гр. Кюстендил, а именно: че тополите в имота на Г.П. са били на възраст около 5-6 години, същите са били засадени от Г.П. и сечта е била разрешена само за тях.

               V. По  чл. 293, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК- затова, че за времето от края на месец септември 2010г. до 15.10.2010 г. в гр. Кочериново при условията на продължавано престъпление е подбудил, както следва: на неустановена дата в края на м. ІХ.2010 г. - началото на м. Х.2010 г. в кабинета си в сградата на община Кочериново Д.К.К. и на неустановена дата от края на месец септември 2010 г. до 15.10.2010 г. в коридора на сградата на община Кочериново К.В.Г. към престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК- пред надлежен орган на властта - разследващ полицай в отдел „Досъдебно производство" при ОДМВР -Кюстендил като свидетели устно съзнателно да потвърдят неистина по ДП № 911/2010 г. по описа на РУП - гр. Кюстендил, а именно: че тополите в имота на Г.П. са били на възраст около 5-6 години, същите са били засадени от Г.П. и сечта е била разрешена само за тях-престъпление по чл. 293, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

                    Прокурорът поддържа обвинението и изразява становище, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода. По отношение на първото обвинеие- по чл.283А, вр. чл.282, ал.2 от НК се пледира за налагане на наказание ЛС  в размер на 5 години, което да се изтърпи ефективно, да се определи и наказание  глоба, както и наказание „лишаване от паво да да заема държавна и обществена длъжност”. По отношение на второто обвинение- по  чл.282, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК се пледира налагане на наказание ЛСв размер на 4 години, както и налагане на  наказание „лишаване от паво да да заема държавна и обществена длъжност”. По отношение на обвинението по  чл.310, ал.1 пр.1 вр. чл. 308, ал.1 НК се иска налагане  на наказание ЛС в средния размер, предвиден в закона. За обвинението по  чл. 290, ал.1 вр. чл.20, ал.3 НК  прокурорът пледира за налагане на наказание над средния размер, предвиден в закона, а по отношение на  обвинението по  чл. 293 вр. чл.26, ал.1 НК- за максимално предвидения в закона размер. Иска се приложение на разпоредбата на чл.23 от НК, определяне на общо наказание по всички обвинения в размер на 5 години, което общо наказание да се изтърпи ефективно.

                    Защитникът на подсъдимия К.- адв. В.П. пледира за оправдателна присъда. Развива подробни съображения за недоказност на  обвиненията по чл.283А, чл.282 и чл.310 НК. Твърди, че подсъдимият К. е невинен и иска оправдаването му.                                                                  

                     Подсъдимият К.П.К. е давал частични обяснения в хода на проведеното съдебно следствие, не признава се за виновен и иска постановяване на оправдателна присъда по всички обвинения.    

                   Кюстендилският окръжен съд, след като събра  необходимите доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след обсъждането им както поотделно, така и в тяхната съвкупност и при реда и усл.на чл.14, чл.303 и сл.от НПК, като обсъди доводите и  възраженията на страните, приема за установена следната

                   фактическа обстановка

                    Подсъдимият К.П.К. е роден на *** г. в гр. Кочериново, Кюстендилска област, с постоянен адрес гр. Кочериново. Българин е, български гражданин, с висше образование, бивш кмет на община Кочериново, женен, неосъждан, ЕГН: **********. До постановяване на настоящата присъда е признат за виновен със споразумение на ДРС по НОХД № 1023/2011г. за престъпление по  чл.339, ал.2 НК за деяние, извършено на 31.05.2011г.

           Подсъдимият К.П.К. *** в три последователни мандата с решения № 69/23.10.1999 г, № 77/02.11.2003 г и от 04.11.2007 г на Общинска избирателна комисия в община Кочериново,  Кюстендилска област.

          В качеството си на кмет на община Кочериново, подс.К.К. е орган на изпълнителната власт в общината съобразно чл.38 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Като такъв ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, организира изпълнението на решенията на общинския съвет, както и на задачите, произтичащи от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет, представлява общината пред физически и юридически лица по силата на чл.44, ал.1, т.1, 7, 8 и 14 от ЗМСМА.

          Общинският съвет в гр.Кочериново на основание чл.8 ал.2 от Закона за общинската собственост приел със свое решение 97 по протокол №12 от 20.11.1996 г.  Наредба за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество, в сила от 1.12.1996 г.(НПСУРРОИ). Същата била изменена и допълнена с решение № 58/29.07.2004 г на ОбС-гр.Кочериново. Същата има за цел в съответствие със Закона за общинската собственост да уреди условията, реда и правомощията на общинската администрация във връзка с придобиването, стопанисването, управлението и разпореждането с общинско имущество на територията на гр.Кочериново. Така в посочената наредба  е регламентирано, че продажбата  на собственост върху недвижими имоти, собственост на Общината се извършва по силата на закон или въз основа на решение на Общинския. Чл.48 от наредбата предвижда, че въз основа на решението на ОС кметът на Общината възлага изготвянето на пазарна оценка от независими експерт-  оценители.

         На осн. чл.8 от ЗОС и чл.2 ал.2 от ППЗОС (отм. ДВ, бр.23/18.03.2005 г) ОС Кочериново с решение № 4 (Протокол №1 от 27.01.2000 г.), е приел  Наредба за реда и условията за провеждане на търгове, конкурси и преговори за сключване сделки по придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, в сила от 27.01.2000 г.(НРУПТКПССПУРОС). Съобразно чл.2, ал.3 от ППЗОС, с тази наредба общинският съвет определя и конкретните правомощия на кмета на общината при осъществяване на дейностите по  ал.2 на чл.2 (сред които и продажбата на недвижими имоти-частна общинска собственост), както и други условия и реда по управлението и разпореждането с общинската собственост в съответствие с разпоредбите на ЗОС и ППЗОС. Чл.3, ал.2 от наредбата предвижда, че решението на ОС за провеждане на търг или конкурс за сключване на сделка с недвижимо имущество съдържа вида, предмета и срока на сделката, начина на възлагането й, специфични изисквания и други условия. В чл.5 от същата наредба се предвижда, че кметът на общината възлага извършване на оценка и анализ на правното състояние на имота, след което се взема решение за провеждане на търг, конкурс или преговори съгласно чл.4, ал.2 от наредбата.  В разп. на  чл. 5, ал.2 от наредбата се съдържа възможност за неизвършване на анализ на  правното състояние в случай, че не съществуват съмнения относно статута на имота; а ал. 4 от същата разпоредба  вменява в задължение анализа на правното състояние  и оценките да се утвърждават от общинския съвет.    

           Според чл.11 ал.1 от ЗОС (ред.ДВ, бр.96/1999г.), общинската собственост се управлява в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгл. разп. на чл. 35, ал. 1 от ЗОС (ред. ДВ, бр. 96/1999г.), продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, се извършва с решение на ОбС или със заповед на Кмета на общината, след проведен търг или конкурс при условия и по ред, определени с Наредбата по чл. 8, ал. 2 от същия закон.

            В тази връзка  през периода 2003-2005г. ОС в гр.Кочериново взел няколко решения за продажба на недвижими имоти, собственост на Община Кочериново.

            Практиката за извършване на продажбите на недвижими имоти- общинска собственост била следната: Кметът изготвял докладна записка, към която се прилагала експертна оценка на имота от лицензиран оценител, копие от лиценза, скица, документ за собственост. Докладната се внасяла  в съответната  комисия към ОС, която я разглеждала, след което въпросът се включвал в дневния ред за разглеждане в Общинския съвет. На заседанието на ОС се извършвал доклад от председателя на комисията, като след съответната дискусия се гласувало предложението за продажба на съответния имот, приемала се предложената експертна оценка и се упълномощавал кмета на община да организира продажбата- срвн. пок. на св.В.Б.- председател на ОС Кочериново през периода 2003-2007г. Нямало практика да се проверява дали приложения към  експертната оценка лиценз на съответния оценител е валиден.

 

            І. По фактите по първото обвинение по чл.283А, т.1 вр. чл.282, ал.2 НК вр. чл.26, ал.1 НК

 

             1. Общината била собственик на парцел *** кв.28, с площ на парцела: 3850 кв.м, масивна двуетажна сграда със ЗП 112 кв.м., година на построяване:1949 г.- съгласно акт №57/10.01.2000г. за частна общинска собственост. Този имот до края на 60- те години се използувал като родилен дом, а в следващите години там била настанена здравната служба. В началото на 90- те години този имот вече не функционирал като такъв, а бил даван под наем от Община Кочериново.

            Към този недвижим имот интерес за закупуване проявил св.П.И.У.-*** и управител на „Медицински център-Запад 11“ ЕООД гр.Благоевград, който разбрал от свой познат  през м.ноември 2003г., че същият се продава. Решил да участва в търга и отишъл  в Общината, за да си закупи тръжна документация. Там срещнал подсъдимия К., който, разбирайки, че св.У. закупува такава документация, го попитал какви намерения има към имота. Св.У. към този момент имал намерение да прави медицински център и го уведомил за това.

            През този период от време обичайно оценките за провежданите търгове се изготвяли от св. С.Б.-съдружник в „Стонини 3“ООД-гр.Благоевград. Договор между Общината и дружеството не бил сключван, като оценките се възлагали устно. Този свидетел сочи, че за продажбата на този имот му се обадила св.И.-адм.секретар на Общината, след което той отишъл в Общината, срещнал се с нея, тя му дала документите и той пристъпил към изготвяне на доклад за експертна оценка на този имот. Св.Б. не притежавал лиценз за извършване на оценки за недвижими имоти,издаден по реда на гл.ІV, чл.28 ал.1 т.1 от  Наредба за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда за лицензиране на оценители (приета с ПМС №113/31.05.2002 г, обн.Дв бр.57/11.06.2002г).

              На 23.11.2003г. е изготвен от св.С.Б. доклад за извършена експертна оценка на недвижим имот „Масивна двуетажна сграда“ със застроена площ 112 кв.м и прилежаща земя 3850 кв.м в парцел *** кв.28 на гр.Кочериново бивш детски дом и ясла. Като възложител е посочена Община Кочериново, а изпълнител-Б.С.Б., притежаващ лиценз *** на Агенцията за приватизация. Към доклада е приложено копие от Лиценз *** г, издаден на Б.Б. за оценка на недвижими имоти, валиден за неопределен срок. В доклада е посочено, че е извършен оглед и измервания на сградата в периода от 20.11.2003 г до 25.11.2003 г.  Докладът определя 21 760 лв  обща пазарна стойност на обекта към 25.11.2003г., подписан е от „лицензиран оценител-Б.С.Б.“ и носи печат на „Стонини-3“ООД гр.Благоевград. (поставен от св.С.Б.).

             По делото са представени още два доклада с извършени оценки за други имоти , собственост на Община Кочериново- срвн. л.176-177, т.І от делото, в които като оценител фигурира лицето С.М., върху докладите е поставен печат на „Стонини” ООД. От разпита на св.М. по делегация пред ВРС по по ЧНД №7793/11г. се установява, че същата никога не е участвала в изготвянето на такива оценки и че нее имала каквито и да е взаимоотношения с посочената фирма. На един от докладите св.Ст.Б. се е подписал на мястото на С.М.- срвн.пок. на този свидетел в с.з. пред КОС л.148, което води съда до извода, че този свидетел е използувал лиценза на С.М. и от нейно име е изготвял оценки за пазарната стойност на имотите.

             Св.Б. ***, действително е притежавал лиценз от АП, но не е бил служител на  посоченото дружество, не е изготвял самостоятелно оценки на недвижими имоти в Кюстендилска област, а само в колектив с други лица, сред които и С.Б.- негов тъст. Същия е извършил оглед на имота съвместно със св.Ст.Б., но не е изготвил доклада от 25.11.2003г. за оценка и не е полагал подпис върху него. Това се потвърждава и от протокол №232/11.05.2011г. на НТЛ- ОДМВР- гр.Кюстендил за извършено допълнително графическо изследване, според който подписите, положени срещу „лицензиран оценител“ на първи и пети лист от експертната оценка не са изпълнени от Б.С.Б..

           След като получил доклада за извършена „експертна оценка“, подсъдимият К. изготвил и внесъл докладна записка без дата до Общински съвет гр.Кочериново относно продажба на същия имот, частна общинска собственост, представляващ УПИ парцел *** кв.28 по плана на гр.Кочериново. В докладната записка посочил, че „…….понастоящем имота не се ползва по предназначение, тъй като има изградена и функционира Детска градина в кв.38. Сградата не се ползва от общината, която не разполага със средства за нейното поддържане. Предвид горното и на основание чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА моля да вземете решение за продажба на имота, като прилагаме и изготвена оценка на имота по пазарни цени от лицензиран оценител……..”

           На 27.11.2003 г, в самото начало на мандата /2003-2007г./ е проведено редовно заседание на ОбС гр.Кочериново- срвн. протокол №2- л.108-121, т.V от ДП), в дневния ред на което под т.3.7 е включена продажба на имот-частна общинска собственост, представляващ УПИ парцел *** кв.28 по плана на гр.Кочериново. Докладната записка за тази продажба не била разглеждана от постоянна комисия поради обстоятелство, че поради новия мандат на общинските съветници съответните комисии все още не били структурирани. Докладната на кмета била прочетена от св.В.Б., който ръководел заседанието на ОС. Видно от протокола на заседанието (срвн.л.118-119г. от том V на ДП) подс. К. се изказал във връзка с нея. Заявил, че  има предложение да се направи в имота болница, тъй като  сградата се руши. Св.Д.- общински съветник поставил въпроса дали има възможност същата да не се продава, а да се отдава под наем. Бил репликиран от св.К., че всеки иска да е негово, за да вложи пари. Общинската съветничка св.К. предложила да има договор при покупката населението на общината да се обслужва безплатно. Св.С. изказал мнение, че цената е много ниска. Св.К. опонирал, че ще се вдигне, тъй като ще има конкуренция.  Св.Д. поискал човек от техническата служба да си каже мнението. Св.Б. предложил да се гласува оценката на независимия оценител и след това на самия търг да се стъпи на пазарна цена. Това е отразено в протокола на ОС, след което се пристъпило към гласуване.

              От пок. на св. В.Б. се установява, че подс.К. посочил, че интерес към имота има доктор, който иска до го закупи. Св.К. сочи, че подсъдимият заявил, че  кандидат за имота е д-р У., който ще вложи 90-100 000 лева инвестиции и ще направи поликлиника. Св. К. твърди, че съветниците били убеждавани, че в имота ще се направи поликлиника.

              При проведеното гласуване  част от общинските съветници-св.Сп.К., св.В.К., св.С. Д./ гласували „въздържал се“ вместо „против“, тъй като счели, че предложената цена е ниска.

          С 10 гласа „за“ и 3 гласа „въздържали се“ ОбС гр.Кочериново е приел решение №10/27.11.2003 г, с което на основание чл.21 ал.1 т.8 и чл.27 ал.2 и ал.4 от ЗМСМА е дал съгласие да бъде извършена продажба на имот-частна общинска собственост /АОС №57/10.01.2000 г/, представляващ УПИ парцел ***, кв.28 по плана на гр.Кочериново с площ в размер на 3850 кв.м, застроен с двуетажна масивна сграда. ОбС гр.Кочериново е приел изготвената лицензирана оценка в размер на 21 760 лв и упълномощил кмета на община Кочериново да извърши продажбата чрез търг.

          В изпълнение на правомощията си по чл.44 ал.2 от ЗМСМА и чл.19, ал.1 от НРУПКПССПУРОС подс.К. в качеството си на кмет на общината издал заповед №236/11.12.2003г., с която наредил да се проведе търг с тайно наддаване за продажба на посочения имот. В заповедта е посочена начална тръжна цена-21 760 лв, определена е датата на търга- 06.01.2004г. в сградата на общинска администрация, определен е депозит за участие: 2 176 лв. Със същата заповед е утвърдена тръжната документация и са назначени членове на комисията по търга-Д.Д.-председател, И.М.-член и В.Б.-член.

             През този период от време документите във връзка с провеждането на търговете били изготвяни от административния секретар  на Общината- св.К.И., която ги подготвяла в първичен вид, а впоследствие същите били коригирани от юристите, работещи в Общината на гражданския договор. През 2004г. такъв договор имала св. Д.- адвокат от гр.Дупница. При посещенията си в Общината същата контактувала със св.И.. Св.Д. била ангажирана за подготовката на документите за търга след вземане на решение от ОС. 

          Тръжната документация се изготвяла обичайно от членовете на комисията и се представяла за утвърждаване от подсъдимия- срвн. пок. на св.Д.. Комисията предложила и  като критерий за оценка на офертите- „размер на инвестиции”. В тръжната документация подс.К. е утвърдил  документите, необходими за търга- срвн.  л.33—36  т.ІV от ДП, като в  раздел ІV-Условия за участие в търга- т.3,б.“а“- фигурират следните документи: оферта по изготвен образец, която съдържа: наименование на търга, размера на продажната цена и размер на инвестиции. В раздел VІ, т.3 от тръжната документация фигурират критерии за оценяване на предложенията: предложена продажна цена- 60% и размер на инвестиции- 40%.

           Обявата за този търг е публикувана във вестник „Дупница”- местен вестник на 23.12.2003г.- срвн. заверено копие от посочения вестник- срвн.л.347 от делото.

          Оферти са подадени от св.Б.Г.Б., предложил да закупи обекта за сумата от 33 334,99 лв, Н.Б.Б.-предложил 25 224,99 лв, д-р Р. И. У. (съпруга на д-р П.У.)-предложила 26 666 лв и посочила като размер на инвестиции: 100 000 лева, както и от „Медицински център Запад 11“ ЕООД, представлявано от д-р П.И.У., предложил 23 185 лв и  посочил като размер на инвестиции:100 000 лв.

           На 06.01.2004 г е проведен търга с тайно наддаване за продажба на недвижимия имот, като членът на комисията св.Б. е заменена преди търга със св.К.И..  Комисията констатирала, че участник №1-Б.Б. е предложил 33 334, 99 лв със срок на валидност на офертата-30 дни, като в офертата не е попълнена графата за размера на инвестициите.

           Участник №2-Н.Б. е предложил цена за закупуване-25 224,99 лв, но в офертата не е била попълнена графата за размер на инвестициите и не е посочен срок за валидност на предложението.

           Участник №3-Р. У. е предложила цена за закупуване-26 666 лв,размер на инвестиции-100 000 лв, срок на валидност на офертата-30 дни.

          Участник №4-Медицински център Запад 11 ЕООД гр.Благоевград, представлявано от П.У. е предложило цена-23 185 лв, размер на инвестиции-100 000 лв, срок на валидност на офертата-30 дни.

           С протокол от 08.01.2004г. комисията не е допуснала до класиране предложенията на участник № 2 поради невалидност на офертата.

           На 1-во място е класиран участник № 3-Р. У., на 2-ро-участник №4- “Медицински център Запад 11“ЕООД гр.Благоевград, представлявано от П.И.У. и на 3-то- участник №1-Б.Б..

            С решението си комисията е предложила кмета на общината да сключи договор за продажба с класирания на първо място участник-Р. И. У., а кметът К.К. е утвърдил така изготвения протокол.

             Със заповед №9/12.01.2004г. на осн.чл.28 ал.1 от НРУПТКПССПУРОС кметът е обявил за спечелил на проведения на 06.01.2004 г търг за продажба на недвижим имот-УПИ ***, кв.28 по плана на гр.Кочериново с площ от 3 850 кв.м, застроен с двуетажна масивна сграда със ЗП от 112 кв.м участника, класиран на първо място-Р. И. У. от гр.Благоевград.

           На същата дата Р. У. подала молба до кмета на община Кочериново, с която го уведомява,че оттегля офертата си  преди изтичане на крайния срок със знанието, че губи депозита от 2 176 лв.

           Въз основа на тази молба, още преди да изтече предвидения в чл.28 ал.3 срок за обжалване на заповедта по ал.1 от останалите участници, кметът издава Заповед № 9А/12.01.2004 г, с която обявява за спечелил проведения на 06.01.2004 г търг участника, класиран на 2-ро място:Медицински център Запад 11ЕООД гр.Благоевград, представлявано от П.И.У. ***.

           На 16.01.2004г. св.Б.Б. *** до Окръжен съд-гр.Кюстендил срещу Заповед №9/12.01.2004г. на кмета на община Кочериново, с която са обявени резултатите от проведено тайно наддаване за продажба на недвижимия имот, тъй като въпреки предложената от него най-висока цена, не е бил класиран на 1-во място.

            Междувременно свидетелят ходил до общината, за да се запознае с изготвените документи от комисията, но му било отказано, а жалбата не била изпратена в ОС-гр.Кюстендил. На 25.01.2004 г непознато  лице се обадило по телефона на дъщерята на св.Б., живееща в Ирландия, със заплахи по телефона баща й да си изтегли веднага жалбата, в противен случай ще му се случи нещо лошо. Св.Б. се уплашил от тези заплахи и на 26.01.2004г.  оттеглил жалбата си.

             На 06.02.2004г. в гр.Кочериново е сключен договор за покупко-продажба на общински имот по реда на ЗОС и ППЗОС (вписан на 16.02.2004 г) между Община Кочериново, представлявана от инж.К.К. и Медицински център Запад 11 ЕООДгр.Благоевград. По силата на договора продавачът-община Кочериново продава на купувача - недвижим имот- а именно: УПИ ***, кв.28 с площ от 3 850 кв.м по плана на гр.Кочериново, одобрен със заповед №147/29.12.1987г., ведно с построената в него двуетажна масивна сграда- здравна служба с родилен дом със застроена площ от 112 кв.м. В т.2 от договора е отразено, че купувачът при подписване на договора е заплатил цената на недвижимия имот в размер на 23 185 лв в касата на община Кочериново.

            По делото е представен ПКО от 06.02.2004г. от св.У.- л.112 от делото, върху който фигурира датата 06.02.2004г. и внесената от св.У. сума в размер на 23 185 лева. В дневния лист за събраните суми от 09.02.2004г. до 10.02.2004 г. е видно, че сумата от 23 185 лв е внесена от св.У. на 09.02.2004г. с приходна квитанция №0292750 и с платежно нареждане от 09.02.2004г. парите са преведени по сметка на община Кочериново в ДСК. Св.Д.М.- касиер на Общината обяснява разликата в датите между ПКО и приходната квитанция с възможността сумата да е внесена преди края на работния ден, когато банката, обслужваща общината, не е работила, поради което сумата е престояла в касата на обищната 3 дни- до 09.06.2004г. понеделник, когато и е внесена. Видно от посочения дневен лист- л.41, т.V от ДП е, че депозита  за участие в търга-сумата от 2 176 лв  не  е бил внесен от св.У., макар в съставения протокол  от 08.01.2004 г. комисията да е установила, че е представена квитанция за депозит от този участник. Св.Д. *** е категорична, че никой не е  внасял депозит за “Медицински център Запад 11“ЕООД гр.Благоевград, представлявано от П.И.У.. Всички внасяни депозити тя е описала в касовата  книга в деня на внасянето им. Св.У. преди подписването на договора е внесъл цялата сума в брой наведнъж, като депозит не му е приспадан, което е индиректно потвърждение на извода на КОС, че този участник е бил допуснат до търга, без да е налице предварително внесен депозит.

     От заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Н.М. в хода на разследването се установява, че пазарната стойност към 16.02.2004г. на недвижимия имот, обект на продажбата, е 49 350 лв. 

       Посочената експертиза е оспорена в съдебно заседание пред КОС. По реда на чл.153 НПК е назначена от настоящия съдебен състав разширена повторна експертиза № 3395/18.06.2012г., изготвена от вещите лице инж.Л.В., инж.Н.М. и инж.Б.Г.. От същата се установява, че пазарната стойност на УПИ ІІ-468 кв.28  по плана на гр.Кочериново е в размер на 49 080 лева. Вещите лица са извършили проверки във фирми за недвижими имоти в гр.Дупница и  гр.Благоевград и установили, че през 2004г. сделки с подобни имоти не е имало. Вписаните в службата по вписванията  сделки с недвижими имоти са по данъчна оценка и не могат да се използуват по метода за пазарния аналог. При определяне на оценката на имота вещите лица  са използували основно метода на възстановителната стойност и информацията от агенциите за недвижими имоти за подобен вид имоти. Оценени са отделно сградите и земя, както следва: сгради – 27 518 лева, земя- 21 560 лева при средна пазарна цена 5,60 лева/ кв.м.

     КОС приема гореизложената фактическа обстановка въз основа на материалите по продажбата на посочения имот- срвн.л.7-56,  т.ІV от ДП, напълно идентични с оригиналите, иззети от кабинет №12 „Архива” с протокол за претъсване и изземване, издаден с предварително ерешение на ДРС по реда на чл.161, ал.1 НПК (срвн. протокол за претърсване и изземване от 16.10.2010г.- л.68, т.VІІ  от ДП, описани като обект №1, което обстоятелство бе установено от съда при предявяване на посочената папка като веществено доказателство по реда на  чл.284 НПК), от показанията пред КОС на св.Ст.Б.- л.149 от делото, св.В.Б.- л.151 от делото, св.В.К.- л.153, св.Сп.К.- л.154, св.С.Д.- л.198, св.С.Б.- л.146, св.Б.Б.- л.145, св. П.У.- л.117, св.Д.Д.-л.200, св.В.Б.- л.206, св.К.И.- л.130, св.Б.Б.- л.145, св.И.М.- л.128, св.Д.М.—л.239 и показанията на същата свидетелка от ДП- л.217, т.І от ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал.4  вр.ал.1, т.1НПК, пок. на св.Б.Б. и св.С.М. по ЧНД № 7793/11г. на ВРС, разпитани по делегация пред ВРС, ПКО –л. 3640 от т.V от ДП от 06.01.2004г., дневен лист №50- л.41-44, т.V и дневни листове № 47, 48, 49, 51- л.45- 48, т.V от ДП, напълно идентични с предявените в с.з. от 20.04.2012г.  оригинална касова книга, фактура от 09.02.2004г., от заключението на експертиза № 232/11.05.2011г. на в.л.Б.- л.78,т.ІІ ДП, лиценз *** г на Б.Б. -л.143 том VІ, писмо изх.№92-00-07-124/14.10.2010г на АПСК -л.142, том VІ, писмо изх.№92-00-07-30/22.02.2011 г на АППК-л.148 том VІ.

  Приетите факти се установяват и въз основа  на цитираните писмени доказателства- НРУПТКПССПУРОС- л.81, т.VІ от ДП, НПСУРОИ- л.89, т. VІ. По отношение на тези две наредби настоящата инстанция не приема доводите на защитата, че същите били не били в официален вид, тъй като същите са изпратени и надлежно заверени от Областния управител на Кюстендилска област- срвн. писмо № 24-00-119/28.04.2001г.- л.80, т.VІ от делото.

   КОС намира, че показанията на св. Б., Б., К., К., Д., К.- общински съветници пред посочения период са идентични и безпротиворечиви в частта, в която описват начина на вземане на решението за продажба на този имот, реда, по който са действували съветниците при продажба на същия, постъпването на документите  в ОС с изготвена оценка, поради което следва да се кредитират. Мотивите на св.Д. и св.К., за да гласуват „въздържал се” на сесията на ОС при вземане на решението за продажба, са свързани единствено с нагласата им, че цената на имота е била ниска според тях, но тези свидетели , както и останалите, не са имали съмнения относно лиценза на оценителя св.Б.. Съдът кредитира пок. на св.М. в частта, в която твърди, че всички оценки били възлагани  по заповед на подсъдимия К., долкото този свидетел предава своите възприятия общо, като начин и стил на работа на подсъдимия. Същевременно не приема, че  по делото е доказано безспорно, че възлагането на оценката на недвижимия имот „Детски дом” на  св.Б. е било сторено именно от подсъдимия. Това обстоятелство не се установява конкретно от св.М., доколкото този свидетел предава общите си въприятия, но не и лични такива по повод на конкретно възлагане на оценката на конкретния  недвижим имот. От друга страна от пок. на св.Б. се установява, че той не е получил тази поръчка лично от кмета, а е контактувал със св.И.- адм. секретар на Общината. В този аспект КОС не дава вяра на пок. на св.И. в частта, в която сочи, че тя изобщо не се занимавала с подготовката на тръжните документации и счита, че нейните показания в тази им част се опровергават от напълно идентичните показания в тази им част на св.Д., св. П., св.М.- касиер на Общината.  Освен това е видно от заповед №2/ 07.01.2003г.- л.63, т.V от делото е, че на нея са й били възложени задачи  във връзка с провеждането на търговете за продажба на недвижими имоти, като това обстоятелство се потвърждава освен от пок. на св.Б. отново и от пок. на св.Д. и П. (последната е обслужвала правно общината през 2004- 2005г.). Неоткриването на оригинала на  посочената заповед  не означава, че св.И. не е изпълнявала тези задачи, които могат да бъдат възлагани и устно. В този аспект КОС не кредитира нейните показания  на л.130 от делото в частта, в която сочи, че не е е занимавала с организацията по провеждането на търговете и не е контактувала с оценители на недвижими имоти. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката в тази им част и приема, че именно това е лицето, което е осъществило контакт със св.Б. и му е предало документите по изготвянето на оценката. Следва да се кредитират показанията на св.И. в частта, в която сочи, че тя се е занимавала с публикуването на обявите за продажбата, доколкото в тази им част същите се потвърждават от пок. на св.Д. и от които се установява, че публикациите били извършвани само в един вестник- или местен, или централен.а

          КОС кредитира показанията на св.Ст.Б. и във връзка с неговото признание, че именно той фактически е изготвил оценката, доколкото несъмнено е налице печат на представляваното от него дружество, както и приема, че същият  е ползувал лиценза на св.Б.Б., с когото са били в връзки на сватовство. Показанията на този свидетел се потвърждават и от пок. на св.Б.- срвн. протокол за разпит по делегация пред ВРС по ЧНД № 7793/11г., от който се установява, че двамата съвместно са участвали в изготвянето на няколко оценки от името на „Стонини-3” ООД, като този свидетел е оставял лиценза си на св.Б.. Не се кредитират показанията на св.Б.Б. в частта, в която сочи, че подписа върху оценката е негов, доколкото в тази им част неговите показания се опровергават от заключението на експертиза № 232/11.05.2011г. на в.л.Б.- л.78,т.ІІ ДП, която не е оспорена от страните и е обективна. Заключението на тази експертиза е, че подписа върху доклада от 25.11.2003г. за изготвената експертна оценка не е положен от св.Б.Б.. Ето защо като прецени показанията на двамата свидетели и експертното заключение, КОС прави извод, че въпросният доклад фактически е изготвен от св. Бозовойски, който е приложил лиценза на св.Б. и е подписан от неизвестно лице. Това е бил стил на работа на св.Б. с оглед представения по делото лиценз на св.М., която също никога не е имал договор със „Стонини” ООД, нито пък й е била възлагана работа от тази фирма.

         КОС кредитира показанията на св.Д. в частта, в която описва подробно по какъв начин е била изработена и утвърждавана тръжната документация в това число и при провеждането на този търг. Същата сочи, че тръжната комисия, с участието и на административния секретар св.К.И. е изработвала документите, които са били утвърждавани с подпис на подс.К.. Единствено не се кредитират показанията й в частта, в която сочи, че не  участвувала  в продажбата на процесния имот, тъй като видно от протоколите на комисията и от предявяването на същите на свидетелката в с.з. на 16.02.2012г. е, че именно тя е участвала в търга. Същевременно доколкото същата подорбоно обяснява начина, по който е взето решение в документацията да фигурира критерия „размер на инвестиции”, КОС счита, че това й противоречие в показанията й е несъществено с оглед изминалия период от време; приема, че  именно тази свидетелка е участвувала в подготовката на тези критерии  и че това обстоятелство не дискредитира показанията й.

         КОС кредитира показанията на св.Д.М. в частта, в която същата е категорична, че депозит за участие в търга от „Медицински център” ЕООД не е бил внасян, а че св.У. е закупил тръжни документи и впоследствие е внесъл цялата сума при обявявяването си за спечелил търга. Това обстоятелство се установява и от касова книга на Общината – л. 138, т. VІІІ от ДП, от която нейните показания се потвърждават, както и от факта, че в папката за продажбата на процесния имот липсва ПКО, удостоверяващ внесен депозит за участие в търга от името на посоченото дружество. Индиректно този факт се потвърждава и от обстоятелството, че впоследствие, след отказа на спечелилия участник търга- Р.У. и след обявяването за такъв на дружеството,  св.У. е внесъл цялата сумата от 23 178 лева, без да му се извършва приспадане на предварително внесен депозит –срвн. дневен лист №58/ 09.02.2004г.- л. 136, т. VІІІ от ДП. КОС дава вяра на показанията на тази  свидетелка от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4 НПК в частта, в която сочи, че депозита за участие в търга е бил внесен  от името на Р. У. от св.К.И.  и че такъв не е внасян от името на „Медицински център” ЕООД, като това обстоятелство се потвърждава и от писмения документ. КОС приема, че св.И. е внесла депозита за участие от името на Р.У., доколкото св.М. е последователна  и в пок.си пред органите на ДП – л. 217, т.І от ДП, и пред КОС-л.241 относно това обстоятелство. КОС не кредитира пок. на св.Д.М. от ДП в частта, в която сочи, че сумата от 23 185 лева е внесена от св.У. на 09.02.2004г., доколкото от представения ПКО от 06.02.2004г. се установява, че с почерка на свидетелката е отразена именно датата 06.02.2004г. и намира за правдоподобно и достоверно  обяснението й, че сумата е осчетоводена на 09.02.2004г. поради късното внасяне на сумата и невъзможността обслужващата банка да извърши счетоводен превод на сумата.

     От друга страна показанията на св.М. дискредитират пок. на св.И. както  в частта, в  която последната отрича по принцип участието си при провежданите търгове, така и по отношение на собственото й участие  в посочената тръжна процедура. Твърдението на св.М., че депозита на Р.У. е внесен от страна  на св.И. и че с организацията на търговете се е занимавал св.И. са последователни и частично се потвърждават от пок. на св.Д.. Това  сочи на недобросъвестността на св.И., което е основание за КОС да отхвърли показанията й в коментираната част като заинтересовани и недостоверни.

                       

                      2. С Решение №4015/14.03.2003 г на Общинска служба „Земеделие и гори“ гр.Кочериново е възстановено правото на собственост на Община Кочериново в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот-пасище, мера от 191,789 дка, четвърта категория, местността „До кантона“, имот ***  по картата на землището.

          От заключението на вещите лица З. и С. (л.6-30, т.ІІ от ДП) се установява, че по ЛУП на ДГС „Рилски манастир“ от 1990г. в границите на този имот е показана тополова култура на площ от 4 дка, която е в турнус за сеч. Сечта е била извършена и през 1993г.-1995г. е извършено ново залесяване с топола както следва:на площ от 16 дка-подотдел 189, подотдел „х“, на площ от 35 дка- подотдел 189, подотдел „ф“, както и на 3 дка, намираща се в западната част на имота, непосредствено над моста на главен път Е-79. Това насаждение е със специално предназначение-защитна ивица шосе и е обособено като  отдел 189, подотдел „у“ и е на възраст 40 г.

          И трите насаждения фигурират в ЛУП на ДГС „Рилски манастир“ от 2001г. (карта на горския фонд) като гори, създадени върху селскостопански земи.                                

                     Тополовите насаждения в този имот са инвентаризирани и устроени като гора, част от горския фонд на РБългария, попадащ в земеделски земи, собственост на община Кочериново. Като такива те могат да бъдат ползвани от собственика си по реда на чл.86 от ППЗГ- чрез заявление, придружено със съответните документи, подадено по директора на съответното ДГС.

                       В скица №К148127/22.11.2004г., издадена от ОбС“ЗГ“-Кочериново с контур и условен знак за гора на две места е показано наличие на такава. Такава е и показана върху скица № К***/31.08.2004г.- л. 26, т.VІІІ от ДП.

         Следователно Община Кочериново, заедно с възстановената земеделска земя, е била собственик собственик и на тополова гора в размер на  54 дка.

           Същевременно на картата на възстановената собственост, съхранявана в ОС”ЗГ” тези тополови насаждения не са отбелязани. Това се дължи на обстоятелството, че първоначално е извършено възстановяване на земеделския фонд, а по- късно възстановяване на горския фонд, след което е извършено съвместяване между земеделски и горски фонд- срвн. пок. на св.Б.Й.- началник „ОСЗГ”. През периода 2000-2001г. е извършено съвместяване на двата фонда, след което условния знак за гора е отбелязван на скиците. Когато се е правило искане обаче за издаване на скица от ОС”ЗГ” в  зависимост от исканията са издавани и скици без условния знак за гора по картата на възстановената собственост за срок от 6 месеца. Това обяснява от разликата между различните скица по делото, на част от които фигурира този условен знак, а върху други- не. Св.Й. сочи, че когато е правено искане за издаване на скица с цел продажба,  копие от същата се е издавало от ОС”ЗГ”, а след продажбата, когато се отразява новия собственик- от поддържаща фирма (срвн. скица №***/31.08.2004г.- л.26, т.VІІІ- на мястото на отбелязване „изработил”- фигурира Б.Й. и скица № 0***/15.12.2005.- л.107, т.ІV ДП на мястото на „изработил” фигурира „Благоевградски териториален кадастър”; на скица №148127/22.11.2004г. – л.26, т.ІV- на мястото на изработил фигурира лицето  „Н.З.”.   

         Имотът  граничи със строителните граници на с.Бараково,на 7 км от гр.Благоевград и граничи с главен път Е-79, както и с друг път с трайна настилка. По отношение на този е налице съчетание между река, населено място, ток и плодородие на почвата, подходящ за отглеждане на различни култури от полски и дървесни видове.

           През 2004-2005г. бил сключен и граждански  договор между Община Кочериново и св. Св.П.-***, която също участвувала в тръжни комисии. Тази свидетелка продължила традицията да контактува със св.И. по описания по- горе начин- ползувала компютъра й, получавала преписките й от св.К.И. и от нея научавала за условията за участие в търговете и критериите за оценка, които били определяни от подсъдимия К..

          Св.П.Т. *** притежавал лиценз ***, издаден от Агенция за приватизация за оценка на недвижими имоти. Свидетелят не е притежавал лиценз за извършване на оценителска дейност на земеделски земи, подобренията и насажденията върху тях, издаден по реда на Наредба №11/07.04.1998г. за лицензиране на оценители на земеделски земи, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, обн.Дв бр.50/05.05.1998 г. Съгласно чл.2 от посочената Наредба не се допуска извършване на оценителска дейност на земеделски земи от лица, които не са лицензирани по тази наредба. Независимо от това същият извършвал оценки на недвижими имоти. През м. септември 2004г. получил предложение от служител на Община Кочериново да направи оценка на посочения имот без насажденията  върху него.

        Св.Т. от своя страна поканил като втори оценител св.С.  М.- строителен инженер, притежаваща лиценз №2577/01.02.1999г., издаден от Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа, да извършва оценки на земеделски земи, подобренията и насажденията върху тях, със срок на валидност-5 години. Към м.септември св.М. не е притежавала валиден лиценз за извършване на оценки на земеделските земи, подобренията и насажденията върху тях. Едва на 04.04.2006г. тя се сдобива със сертификат за експерт-оценител на земеделски земи, подобренията и трайните насаждения, издаден от Евроцентър „Оценки и партньорство“ООД-гр.София.

       Двамата  изготвили през м.септември 2004г.  доклад за оценката на недвижим имот, находящ се в землището на гр.Кочериново, местност „До кантона и представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване „пасище с площ на имота от 191.789 дка и собственост на Община Кочериново. Като цел на оценката е посочено: определяне пазарната стойност на имота с цел продажбата му, дата на оценката: 14.09.2004г. и валидност на оценката: до 14.03.2005г. Като метод на оценка са посочили: метод на сравнимите продажби и Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи /приета с ПМС №118/26.05.1998 г/. Същите извършили оглед на място. Като качества на земята отразили, че е слабо наклонен терен, четвърта категория при неполивни условия и констатирали, че района е в непосредствена близост до р.Струма, в съседство с вътрешен общински полски път и с река.

         Като краен резултат са посочили, че към 14.09.2004 г пазарната стойност на недвижимия имот *** с площ 191.789 дка е 30 618 лв., без да оценят съществуващите тополови насаждения в имота и нищо не отразяват в доклада за тях. От пок. на св.Т. пред КОС се установява, че  поръчката за доклада му е била възложена от неизвестно лице от Община Кочериново и му било подсказано да не описва подобренията в имота. Същият, както и св.М. отричат да имат лично познанство с подсъдимия К.. Св. Т. сочи, че скицата и документите за имота му били донесени от служител на общината в офиса му и по идентичен начин, след изготвянето на оценката, били взети оттам. В доклада е посочено, че се прилага скица. От иззетите документи при претърсване и изземване  в Община Кочериново се установява, че в преписката по продажбата на този имот фигурира  скица №К ***/31.08.2004г. (срвн. л.26, т.VІІІ от ДП), в която фигурира топографски знак „гора” на две места в този имот.

      Преди внасянето на оценката в ОС, същата е внесена  за разглеждане от комисия по общинска собственост – срвн. протокол №9/ 07.10.2004г., л.73, т.V ДП. Предложено било да се уточни на сесията начина на продажба на имота.

      Така изготвената пазарна оценка, ведно с докладна записка без дата е внесена от подс.К. *** (срвн. т. VІІІ л.31 гърба). В докладната си подсъдимият  предлага на основание чл.21 ал.1 т.8 във вр.с чл.35 ал.1 и ал.3 от ЗОС ОбС-гр.Кочериново да вземе решение, с което имота с пл.*** се актува като частна общинска собственост, ОбС да приеме да се извърши продажба на гореописания имот съгласно направена експертна оценка, да приеме за начална тръжна цена сумата 30 618 лв, както и да възложи на кмета на общината да извърши процедура по продажба на имота.

      На 14.10.2004г. е проведено редовно заседание на ОбС гр.Кочериново, в присъствие на всички 13 общински съветници. В дневния ред като т.4.4 е включена докладната записка на К.К. относно разпореждане с общински земеделски имот, находящ се в м.“До кантона“ в землището на гр.Кочериново.

       В дебатите взел отношение св.Б., който поставил въпроса дали в продавания имот не се включват частни имоти и дали същият няма сервитут. Св.В.Б. цитирал скицата на ОС”ЗГ” и оценката,  с която оценителят оценил начин на трайно ползване- ливада и пасище. Отново думата взел общинският съветник С., който  попитал каква е необходимостта от продажбата на земята и изразил становище, че това не е добро решение. Подсъдимият К.  защитил оценката, като казал, че 1 дка излиза 150 лева, което не е малко. Казал още: „Има един кандидат, който е местен човек. Той иска да направи мотел с басейн, с ловно стопанство и др.такива. Той има проект и едно от условията, като кандидатства по този проект е да има документ за собственост”. По време на дебата подсъдимият К. репликирал, че: „Това не е земеделска земя, там са камъни. Другото, което е няма мераклии за закупуване на общинска земеделска земя…”.

        Св.Ж.Л.-*** узнала в деня на сесията на ОбС Кочериново за включената в дневния ред точка за продажба на този имот и по време на дебатите изразила становище, че имота следва да остане общинска собственост предвид нуждите на населението. Това нейно становище не е отразено в протокола на ОС. Същата не е споменавала, че в имота има тополи. Св.К. знаела това, но не поставила гласно този въпрос на сесията. Същата гласувала „против”.  По време на дебатите не бил поставян въпроса за наличието на тополи гласно. Св.К. поставил въпроса за цената и считайки, че е ниска, също гласувал ”против”.

    Св.С.И. присъствувала на сесията като гражданин и преди гласуването коментирала пред съветниците, че е грешка да се продава  този имот, на което й било отговорено, че имота е неполивен.

     На основание чл.21 ал.1 т.8 и чл.27 ал.2 и ал.4 от ЗМСМА и във връзка с чл.35 ал.1 и ал.3 от ЗОС със 7 гласа „за“,“против“-3 и „въздържали се“-3, ОбС Кочериново приел решение №84, с което приема имот с пл.***, находящ се в м.“До кантона“ в землището на гр.Кочериново с площ в размер на 191.789 дка , представляващ земеделска земя, възстановен на община Кочериново с решение №4015/14.03.2003 г, т.16 на ОбС“Земеделие и гори“ гр.Кочериново да се актува като частна общинска собственост. Прието е да се извърши продажба на имота съгласно направената експертна оценка, както и е  приета  начална тръжна цена при провеждане на търга в размер на 30 618 лв. С това решение ОбС гр.Кочериново възлага на кмета на общината да извърши процедура по продажба на имота.

      С акт №270 от 24.11.2004г. имот *** по картата на землище на гр.Кочериново м.“До кантона“ с площ 191.789 дка, начин на трайно ползване-пасище, мера, категория на земята-четвърта, е актуван като частна общинска собственост.

     В изпълнение правомощията си по чл.44 ал.2 от ЗМСМА във връзка с решение №84/14.10.2004г. на ОбС-гр.Кочериново и чл.35 ал.1 от ЗОС и чл.18 ал.1 и чл.19 ал.1 от НРУПТКПССПУРОС подсъдимият К. издал заповед №317/29.11.2004 г, с която е наредено да се проведе търг с тайно наддаване за продажба на посочения по- горе общински недвижим имот. С т.2 от заповедта е определена начална тръжна цена 30 618 лв., а датата за провеждане на търга е 14.12.2004г. С т.4 от заповедта е определен депозит в размер на 10 % от първоначалната тръжна цена-3061 лв. Със заповедта е утвърдена тръжна документация и е назначена комисия в състав: председател С.П.-юрист и членове: В.Б. и И.М..

       Обява за търга е публикувана единствено в  регионалния вестник „Вяра бр.283/30.11.2004г.- срвн. л.ІV, т.VІІІ от ДП.

       Оферти за участие в търга са направени от св.Г.Л.П. в качеството му на ЕТ“Е.П.-Г.П.“***, предлагащ да закупи обекта за сумата от 30 625,99 лв и св.П.С.З., който е предложил 30 620 лв.

       При проведения на 14.12.2004 г търг с тайно наддаване са постъпили само тези две оферти и с протокол от 14.12.2004 г комисията е класирала на първо място участник №1-ЕТ“Е.П.-Г.П.“***, представляван от Г.Л.П.. Протоколът е утвърден от кмета К.К. и въз основа на него със заповед №335/16.12.2004 г е обявил за спечелил проведения на 14.12.2004г. търг с тайно наддаване за продажба на общински недвижим имот: ЧОС, представляващ земеделска земя  в землището на гр.Кочериново, м.“До кантона с площ от 191.789 дка, категория на земята ІV, участникът, класиран на първо място- ЕТЕ.П.-Г.П.”, представляван от Г.Л.П..

        На 17.12.2004г. е сключен договор за продажба на общински имот, сключен по реда на ЗОС и ППЗОС. В него е посочно, че купувачът е заплатил цената на недвижимия имот в размер на 30 625,99 лв. Видно от приходна квитанция №0065820/17.12.2004 г и дневен лист за събраните суми, цената е заплатена от купувача на 17.12.2004 г.

        От заключението на назначената в хода на разследването комплексна оценителна експертиза, изготвена от вещите лица З. и С. (т.ІІ, л.6 от ДП) е видно, че общата пазарната стойност към месец септември 2004г. и към 17.12.2004г. на имота с площ 191.789 дка-земеделска земя и трайни насаждения е 162 660.87 лв., от които трайни насаждения-тополова култура на стойност 63 315 лв и земеделска земя-ІV категория-99 345, 87 лв.

         Междувременно решението за продажба на този имот добило отзвук сред жителите на  село Бараково и  било проведено общоселско събрание, на което хората масово изразили недоволството си от решението за продажба.  На събранието присъствувал и подс. К.. Там се поставил и въпроса за тополите, като коментарите били, че цената на имота е занижена и че купувачът ще си възвърне вложените средства само чрез продажбата на тополите. (срвн. пок. на св.К.). Тогава и част от общинските съветници разбрали, че върху имота има тополови насаждения (срвн. пок. на св.Б.). По този повод била организирана протестна подписка (л.64-72,том VІ) до областния управител гр.Кюстендил, до кмета на община Кочериново, до председателя на ОбС гр.Кочериново и до редакцията на вестник „Струма от населението на село Бараково, община Кочериново и Обществения съвет към кметството, с която подписалите се жители изразяват несъгласие с решение №84/14.10.2004 г на ОбС гр.Кочериново. В нея се сочи, че голяма площ от земята е залесена от Горско стопанство и се изказват опасения тази гора да не бъде унищожена след продажбата, тъй като тя е прохладата и основна зеленина през горещите дни /белият дроб на Бараково/ както за населението, така и за животни. Изказва се несъгласие с оценката на имота и с това, че никой не е обяснил на населението мотивите за продажбата и никой не е дал предварително публичност на намеренията за продажба.

          Подписката е изпратена до Областния управител на Кюстендилска област с искане това решение да се атакува.

          С писмо  № 94-00-80/06.01.2004г.  Областният управител уведомил Кмета на с.Бараково и  Кмета на Общината, че подписката е постъпила на 22.12.2004г., след изтичане на срока по чл.32, ал.2 З. При упражнения служелбен контрол по отношение на решение № 84/14.10.2004г. не били установени нарушения, водещи до незаконосъобразност на взетото решение- срвн. л.32, т.ІV от ДП.

          Приетите от съда факти досежно продажбата на този имот се потвърждават частично от обясненията на подсъдимия, от показанията на св.П. – л.199, св. Ж.Л. пред КОС- л.116 и от ДП, приобщени към доказателствата по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1, т.1 НПК, И.М.-л.128, св.Б.Й.- л.88, св. С.Б.-л. 149, В. Б.-л. 151, В.К.- л.153, св.Сп.К.- л.154, св. П. З.- л. 227, св.С. И.- л.222, св.А.Д.-л.224, св.Н.- л.249, св.Г.П.-л.80-83, св.П.Т.- л.84-86, св.Ст. М.- л. 87, Протокол №232/2011 г на НТЛ-ОДМВР-гр.Кюстендил за графическо изследване-л.78-79, том ІІ, веществени доказателства: плик №1 и плик №2-папки за извършените продажби, касови книги; преписка по продажба на процесния имот- л.1- 26 т.VІІІ от ДП, протестна подписка от населението на с.Бараково-л.64-72 том VІ, писмо №6601-271/11.10.10 г на гл.секретар на МЗХ -л.137 том VІ, лиценз №2577/01.02.1999 г.- л.139 том VІ, писмо изх.№92-00-07-124/14.10.2010г на АПСК -л.142, том VІ, лиценз ***  на П.Т.-л.145 том VІ/.

             Към доказателствения материал по делото се    приобщават и протоколи за претърсване и изземване  на различни помещения в Община Кочериново, по време на което следствено дейстиве са иззети оригинали на различни документи- актове за собственост, преписки по продажба на посочените имоти, фактури и касови книги. За тези следствени действия е било издадено предварително разрешение от страна на съдия по ДРС по НЧД № 1397/10г., № 1394/10г., №1396/10г., №1395/10г. и по НЧД №1398/10г. с определения по посочените дела от 14.10.2010г. Посочените протоколи са обективират действия по разследването, издадени са при условията на чл.161, ал.1 НПК и  са годно доказателствено средство.

           КОС приема, че по време на сесията на ОС Кочериново официално не е бил поставян въпроса досежно наличието на подобрения в имота (тополи).  Това обстоятелство  се установява от пок. на св.М., Б., Б., Б., С.И., Л., К., Г.. Св.Л. сочи, че е поставила въпроса  дали има възможност да се продадат 10 дка обработваема земя, която била работена от хора от селото, на което й било отговорено, че не може. Същата поддържа показанията си от ДП, че на сесията никой не бил коментирал нищо за наличието на тополи в имота. КОС не кредитира пок. на св.М., че именно тази свидетелка е поставила въпроса за тополите, тъй като това обстоятелство се опровергава както от самата нея, така и от останалите присъствували на сесията общински съветници Б., Б., Б.. Св.К. също не предава възприятия за разискване на този въпрос по време на сесията, а твърди, че е изразила недоволството си от взетото решение няколко седмици след взетото решение на продажба. По идентичен начин стоят и показанията на св.С.И., която сочи, че се е противопоставила като гражданин, но самата тя също не предава възприятия за разискване на този въпрос по време на сесията. Изолирани са показанията на св.К., че е взел отношение на сесията и е поставил въпроса за тополите, тъй като неговите показания не се потвърждават както от протокола на ОС, така и от пок. на посочените по- горе свидетели. Неговото неопределено твърдение „...знаех, че в имота има тополи...” не означава, че този факт е бил доведен до знанието на останалите общински съветници. Общото твърдение на св.М. „… знае се, че в имота има тополи…” обаче е твърде неконкретно, тъй като не установява кой е знаел това и към кой момент. Св.Б.  сочи, че е разбрал за тях след сесията, при провеждане на общоселското събрание. Ето защо  като прецени поотделно показанията на тези свидетели и в съвкупност, КОС счита, че въпроса за наличието на подобрения в имота, респ. наличие на тополови насаждения, които не са включени в цената на имота, не е бил поставян и разискван.

КОС счита, че по делото несъмнено се установява, че  свидетелите Т. и М. към момента на извършване на оценката не са притежавали лиценз за извършване на оценителска дейност на земеделски земи, подобренията и насажденията върху тях, издаден по реда на Наредба №11/07.04.1998г. за лицензиране на оценители на земеделски земи, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, обн.ДВ бр.50/05.05.1998 г., а св.М. пък е притежавала такъв, но с изтекла валидност, респ. и тя не е притежавала изискуемия се от посочената Наредба лиценз. Това обстоятелство не се оспорва от тях двамата, въпреки че същите не дават логични обяснения защо не са уведомявали възложителите на готвените от тях оценки за това обстоятелство; както и се потвърждава от  писмо №6601-271/11.10.10 г на гл.секретар на МЗХ -л.137 том VІ, и писмо изх.№92-00-07-124/14.10.2010г на АПСК -л.142 т.VІ.

Приема се за установено от настоящата инстанция, че поръчката за изготвянето на пазарната оценка за продажбата на имота в м.”До кантона” е бил възложен на св.Т. от неизвестно нему лице, като изрично му било посочено, че оценката има предварителен, контролен характер и че подобренията в него не следва да се оценяван. Възлагането е извършено устно, без писмен договор, като това не е било необичайно. Този свидетел посетил имота заедно  със св. М., на която й се обадил и двамата работили по скицата, която им била занесена в офиса също от неизвестно лице.

    Показанията на тези двама свидетели и особено на св.Т. следва да се преценяват внимателно. Несъмнено св.Т. и св. М.  са били недобросъвестни към момента на изготвяне на оценката, доколкото не са уведомили общинската администрация за липсата на притежаван от тях лиценз. Няма обаче доказателства премълчаването на това обстоятелство от тяхна страна да е стигнало по някакъв начин до знанието на подсъдимия, или поне на служители на Общината, доколкото и разпитаните по- горе общински съветници, гласували „за” продажбата на имота, също не са поставили под съмнение правоспособността на двамата оценители. Същевременно КОС не приема за логично поведението на  св.Т.-извършване на работа от неизвестни лица, без заплащане, без лично предаване на изготвената оценка. Мълчанието на този свидетел относно лицето, което им е възложило работата и начина на оценката на имота (без посочване на подобренията) несъмнено е оправдано с оглед разп. на чл.121 НПК, но от това това мълчание не могат да се направят изводи досежно знанието на подсъдимия за това обстоятелство. От това упорито нежелание да се посочи кой е възложителя на оценката обаче не следва да се правят изводи  във вреда на подсъдимия К.. Не са налице каквито и да е други доказателства (нито гласни, нито писмени), които да установяват, че именно подсъдимият К. или пък заинтересованото лице св.П. лично им е възложил оценката и е настоявал пред тях в нея да не се включват подобренията; не са налице доказателства, че подсъдимият е знаел, че оценителите нямат лиценз; нито пък такива, от които да е видно, че двамата свидетели са уведомили възложителя, че лиценза им не отговаря на изискванията на закона. Не са налице никакви доказателства дори за познанство между подсъдимия и св.Т. (доколкото подсъдимия отрича изобщо да го е виждал, това се твърди и от св. Т. и не се опровергава от събрания гласен доказателствен материал). Общите твърдения на св.М.. „……Абсурд е служител на общината да се свърже  с оценителите без разрешение на К.…” не съдържат конкретност, поради което не могат отново да се правят изводи за лично активно поведение на подсъдимия в конкретния случай- за възлагане на оценката лично от него, за начина на извършването й и за знанието му за липсата на лиценд у св.Т. и М..

         Ето защо КОС не приема довода на прокуратурата, че оценката и начина на извършването й са възложени лично от подсъдимия К., както и че той е знаел, че оценителите не притежават съответния лиценз. Следва да се посочи, че представения лиценз към оценката от св.Т. формално  отговаря на изисквания за лиценз, доколкото е отразено в него, че е за „неопределен срок” и се заверява на всеки две години; а в този на св.М. е посочено, че е за пет години (който към момента на оценката обаче са били изтекли).  Няма доказателства подсъдимият да е знаел и за  тези обстоятелства, което пък от друга страна поставя въпроса и за участието на  други длъжности лица- служители на Общината и общински съветници при подготовката за продажбата на имота, които са обсъждали документите и не са забелязали, или умишлено премълчали посочените несъответствия  в лицензите на оценителите.

 Или  в заключение настоящата инстанция не приема за установен  факта на знанието за тези обстоятелства от страна на подсъдимия.

    КОС кредитира обясненията на подсъдимия- л.86 от делото в частта, в която сочи, че не е познавал св.П.Т., както и че никога не му е възлагал персонално извършването на оценката на имота в м.”До кантона”. В тази им част обясненията му се потвърждават от пок. на св.Т., а и от показанията на останалите служители на Общината, работили по  продажбата на този имот- св.И. и П. също не се установява наличието на познанството или фактически връзки мужду тях двамата.

       Не се кредитират показанията на св.П. в частта, в която сочи, че в закупения от него имот попадала бивша пречиствателната станция, в каквато насока са и обясненията на подс.К.- л.86 от делото. Видно от скица № 148134/22.12.2004г., както и от представеното от самия подсъдим геодезическо заснемане- л.257 от делото е, че посочената пречиствателна станция не влиза в имота, а е съседна на същия. От допълнителните обяснения на в.л. С. в с.з. л.262 от делото се установява още, че в имота има единствено наличие на дренажен канал, в който се оттичат подпочвените води от ливадите в реката, като обективни дани за наличие на отходен канал за отпадни води през 2004г. не са налице, поради което КОС намира показанията на св.П. за опровергани в тази им част. Към доказателствата по делото се включва и представеното от подсъдимия геодизическо заснемане  от 2011г. От същото се установява, че към настоящия момент имот № 923 граничи с имот №912 и № 913, в които фигурира условен знак за постройка (пречиствателна станция). При съпоставяне на очертанията на имота от 2011г. със скица № 148134/22.12.2004г. – л.258 от делото е, че  очертанията на имот № 911 изцяло съвпадат, поради което не се кредитират обясненията на св.П. и обясненията на подс. К., че действителната площ на имота не била 191 дка , а по- малко от 100 дка фактически.

    От заключението на вещите лица С. и З. се установява, че с оглед особеностите на имота стойността на декар от него е 721 лева, или общата му стойност възлиза на 138 280 лева.

      

       ІІ.  По фактите по  обвинението по  чл. 282, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК

       С решение на ВС е извършена промяна на границите на  землището на с.Бараково, при което имот ***, ЕКАТТЕ ***, находящ се в м.“До кантона“в землището на гр.Кочериново, обл.Кюстендил вече е на територията на землището на с.Бараково, общ.Кочериново. Поради това е сменен кадастралния номер на имота-той става 911,като се запазват другите му характеристики-площ, начин на трайно ползване и т.н.- т.е имот ***, ЕКАТТЕ 39116, находящ се в м.“До кантона“ в землището на гр.Кочериново е идентичен с имот ***, ЕКАТТЕ ***, находящ се в м.“До кантона“ в землището на с.Бараково.

        През  2008г. имало силна буря  в Кочериново, по време на която имало изкоренени и пречупени дървета. Св.П. ползувал имота и знаел, че в него има голямо количество тополови дървета, както и че много голяма част от тях ги е заварил, респ. са се намирали  в имота още при закупуването му и са с голяма дървесна маса. Решил да ги продаде и да реализира печалба. За да избегне обаче режима по издаване на позволителни за сеч и извоз на дървесина по Закона за горите, преди това отишъл в Общината и уведомил подсъдимия за това си намерение. Подсъдимият му казал да пусне молба до Общината и че ще се определи комисия.

     На 28.07.2008г. св.Г.П. подал молба вх.№94-Г-20/28.07.2008 г до кмета на община Кочериново, с която моли да му бъде разрешено да извози 60 бр.дървета вид „топола“ от имот *** землището на с.Бараково, собственост на ЕТ“Е.П.-Г.П.“. Към молбата си приложил скица № 0***/15.12.2005г., която е изработена от „Благоевградси териториален кадастър” ЕООД и е със срок на годност 6 месеца. Т.е. към 2008г. срокът на същата е бил изтекъл.

       Със Заповед №184, още същия ден, на 28.07.2008 г, на основание чл.44 ал.2 от ЗМСА подс.К. определил комисия в състав: председател: И.М.-*** и членове: М.Д.-еколог, Ж.Л.-*** и Л.Н.-мл.спец. МДТ да извърши оглед на състоянието на дърветата-дървесен вид-топола в имота на   ЕТ“Е.П.-Г.П.“***. ( срвн. заповед № 184/28.07.2008г.- л. 108, т. ІV от ДП).

        Реално огледа на място е извършен единствено от св.Д. и св.Л.. Установено било, че част от тополите-25-годишни са изкоренени и повалени на земята, а друга-прекършени. Съставен бил протокол от 28.07.2008г., с който комисията предлага на кмета на общината на основание чл.19 ал.1 т.3 и т.4 от Наредба №1/10.03.1993 г на МТРС да разреши извозването на 60 бр.тополи, като дървесния вид бъде маркиран. Останалите членове на комисията само подписали протокола с констатациите. В протокола било отразено, че възрастта на тополите е 25 години.

     Със заповед №189/30.07.2008г. на основание чл.14 ал.2 от Наредба №1/10.03.1993 г на МТРС и във връзка с извършената проверка на място от комисия, назначена със заповед №184/28.07.2008 г на кмета на община Кочериново и изготвен протокол на 28.07.2008 г, кметът на община Кочериново разрешава да бъде извозен дървесен вид-топола 60 бр, намиращи се в имот *** в землището на с.Бараково, общ.Кочериново, собственост на ЕТ“Е.П.-Г.П.“***, с видима възраст на дърветата около 25 години, изкоренени и повалени на земята.

     Св.П. се нуждаел от човек, който да му помогне при извършване на сечта на тополите. За целта се обърнал към св.Р.Б., който по това време бил пълномощник на ЕТ „Н. В.-Р.“-с.Богослов, Кюстендилска област с основна дейност дърводобив и превоз на дърва.

        Отивайки на място в имота, св.Б. установил, че е много обширен и видял множество тополови насаждения.  Констатирал, че имота се намира в съседство с р. Рилска. На място констатирал различни по възраст дървета, като множество от тях били пречупени или изкоренени.         

        Сечта е извършена  през периода август 2008- септември 2010г. въз основа на устна уговорка между св.П. и св.Б., като св.Б. извършвал заедно с негов служител сечта. На място имало изкоренени и пречупени дървета, като същите били маркирани предварително от св.К.. Рязани били повалени и изкоренени дървета, както и стоящи, но пречупени през средата. Диаметърът им бил различен-между 15- до 30 см. Имало и млади дървета с диаметър под 15 см, които също били рязани, за да не пречат на работата. Св.Б. сочи, че са рязани  и немаркирани тополи, тъй като не виждал необходимост дза поставяне на марки при положение, че са пречупени. Т.е. фактически не е налице извозване само на изкоренени и прекършени тополи, а е извършвана и сеч на дървета.

          Същите били закупени от „Д. *** с основен предмет на дейност: дървопреработване. Представител на фирмата бил св.Д.Д., който в този период имал търговски отношения със св.Б.. Последният му се обадил и му съобщил, че може да му уреди да закупи дървен материал. Св.Д. отишъв през м. август на място със св.Ш. ( шофьор във фирмата), и се видял със св.П. и св.Б.. Св.Б. се представил, че той е човекът, който ще взема парите и експедира материал. Св.Д. решил да изкупи изсечения вече дървен материл, който бил с диаметър над 15 см.  

         През периода  от 25.08.2008г. до 23.09.2008г. св.Ш. няколко пъти посетил имота „До кантона” с автомобил № *** с ремарке. Св.Б. организирал товаренето на материала, а св.Ш. го извозвал до с.Злокучене. Извозваният матеиал бил на възраст около 20 години.

         В резултат на сечта  св.Ш. извозил следното количество дървесина, видно от удостоверенията за транспортиране на дървесина, предадени  с протокол за доброволно предаване на 11.10.2010г. от „Д. груп” ЕООД:

            по удостоверение № 146/25.08.2008г.- 20, 87 куб.м.;

            по удостоверение № 147/26.08.2008г.- 20, 67 куб.м.;

            по удостоверение №149/27.08.2008г.- 21,10куб.м.;

            по удостоверение № 153/03.09.2008г.- 21, 20 куб.м.;

            по удостоверение № 155/04.09.2008г.- 21, 88 куб.м.;

            по удостоверение № 157/05.09.2008г.- 20, 57 куб.м.;

            по удостоверение № 158/06.09.2008г.- 19, 46 куб.м.;

            по удостоверение № 160/08.09.2008г.- 20, 58 куб.м.;

            по удостоверение № 163/16.09.2008г.- 20, 74 куб.м.;

            по удостоверение № 164/15.09.2008г.- 20, 43 куб.м.;

            по удостоверение № 167/18.09.2008г.- 18, 67 куб.м.;

            по удостоверение № 170/23.09.2008г.- 18, 50 куб.м.; (срвн. л.153- 165, т. ІV от ДП).

      Тези удостоверения били издавани в 3 екземпляра- един за транспортиране, един в регистъра на Община и трети- при съответния служител, занимаща се  с тези въпроси, респ. оставал към молбата (преписката). Третият екземпляр от тези удостоверения се съхранявал от св.И., който през 2009г. постъпил в Общината на длъжността „лесовъд”.

       Част от удостоверенията са изготвени от св.М.Д.- еколог в Общината, която попълнила  със свой почерк табличната част на част от у-нията под № 146, 147 , 149, 158, 160 и 170. В тях бил посочен номера на заповедта и на горската марка, като размерът на кубатурата е попълнен по- късно, след отрязването им. Това се осъществявало от св.К., служител на Общината на длъжността „специалист по озеленяване”, който по време на сечта и извозването маркирал падналите  и счупени тополи, след сечта проверявал кубатурата и поставял печат на подлежащите за транспорт дървета. Същият  е полагал подписи върху удостоверенията на мястото на „изпращач”, както и отбелязвал кубатурата на гърба на удостоверението. В редица случаи този свидетел е попълвал празни удостоверения, преди отразяване на кубатурата,  като у-ние № 153, 157 и 170 били подписани от св. Г.- също служител на Общината , тъй като в деня на издаването им  св.К. отсъствувал. Впоследствие останалите данни били попълвани или от него, или от св.Д. или други служители на общината. У-ния  №153, 157 и 170 били подписани от св.Г.. При съпоставка между у-нията, изпратени в оригинал от „Д. груп” ЕООД и вторите екземпляри, находящи се  в общината, бе констатирана разлика в кубатурата и почерка на изписването им- (срвн. предявяване на оригинали  в с.з. от 16.02.2012г. на св.К.), като единствено е налице идентичност на подписа  на този свидетел и в двата екземпляра на предявените удостоверения. На място отрязаните и извозени дървета били над 10 годишна възраст. Св.К. не е чел молбата на св.П., но разбрал, че има заповед на кмета за сеч и я изпълнил.

 На гърба на посочените удостоверения  с изключение на у-ния №№149, 153, 160,163 и 164 фигурира отбелязване „проверен” на КГП Самоков. Отделно от това отново на гърба на всяко удостоверение фигурира описание на броя трупи топола в камиона и ремаркето.

 Или общото количество извозена дървесина е  244, 67 куб.м.на стойност 13 456,85 лв; изчислени по 55 лева на куб. метър. (срвн. комплексна лесотехническа експертиза на в.л. инж. С., доц. д-р М.С.  и доц Е.П.-л.36- 67 от делото).

 

   През 2009г. св.П. подал молба вх.№94-Г-1/19.01.2009г. до Кмета на община Кочериново, с която моли да му бъде разрешено да отреже 50 бр.тополи, засадени в същия имот.

   Със Заповед №14/19.01.2009г. на основание чл.44 ал.2 от ЗМСА кметът на община Кочериново отново определя комисия в състав:представител на РИОСВ гр.Перник, С.Г.-гл.експерт, М.Д.-еколог стопанска политика, К.Г.-ст.специалист благоустрояване и Г.К.-ст.специалист озеленяване, която на 29.01.2009г. да извърши оглед на състоянието на дърветата-тополи в землището на с.Бараково, собственост на ЕТ“Е.П.-Г.П.“***.

     Съставен е протокол от 03.02.2009г. на комисията, с който се предлага кметът на община Кочериново да разреши извозването на 50 бр тополи, застрашаващи сигурността на гражданите. (срвн. л.124, т.ІV от ДП).  В комисията е участвала и св.Д.В.- представител на РИОСВ Перник, независимо, че  за периода 2009-2010г. експерти на РИОСВ-Перник не са участвали официално в комисии за сеч на дървета поради липса на заявка за това  от община Кочериново- срвн. писмо изх.№05-00-4/1/ от 14.01.2011г. на директора на РИОСВ-Перник—л.111 и сл.  т. VІ ДП.

     Това обстоятелство се установява от пок. на св.Г. и Д., които са категорични, че св.В. е присъствувала в Общината по време на изготвяне на протокола и го е подписала. В този аспект КОС не кредитира пок. на св.В., че подписа върху посочения протокол не е неин. Подписите са положени върху протокола от членовете на комисията, като св.Д., К. и Г. категорично отричат да са ходили в имота и да са правили оглед, респ. КОС приема, че имота  е бил посетен единствено от св.Г., която и е изготвила документацията в тази връзка.

      В Община Кочериново  вече е бил известен факта, че този имот междувременно е  попаднал в границите на  „Натура 2000”- срвн. пок. на св.Г.- „…..ставаше въпрос за много тополи, за тополи, които се намираха  в ЗЗ „Натура 2000….”- л.118 от делото.

     Със заповед №23/03.02.2009г. на основание чл.14 ал.2 от Наредба №1/10.03.1993 г на МТРС, по повод подадената от Г.П. молба и във връзка с извършената проверка на място от комисията, кметът на община Кочериново К.К. разрешава да бъде отрязан дървесен вид-топола 50 бр., намиращи се в лошо физиологично състояние.

     Сечта е извършена през пролетта на 2010г. отново от св.Р.Б., след устна уговорка със св.Г.П.. Добитата дървесина е 171,19 куб.м трупи и 6,9 куб.м дърва за огрев на обща стойност 9 652,95 лв. На място този път маркирането на тополите било извършвано от св.А.И., работещ на длъжността „лесовъд” в Общината, който през 2010г. изготвил всички удостоверения за транспортиране на дървесина. Същият и извършил маркирането на тополите, които били големи възрастни дървета, с диаметър 40-50 см, а след разтрупяването- маркирал с марка за извоз отделните трупи.  

    Част от дървесината е закупена от „Балкан бор“ ЕООД гр.Кюстендил- срвн. пок. на св.М., Г., Ч.Г.. Превозът за фирмата се извършвал от св.В.М.- шофьор, който присъствувал на рязане на тополите и тяхното товарене. Там и присъствувал и св.Г., като двамата свидетелствуват, че  са се режели и те са закупили за фирмата си големи и възрастни дървета с диаметър между 40- 60 см.

      Св.А.П.- управител на  „Планинец“ЕООД също закупил от св.Б. 42 куб.м. материал- срвн. договор от 29.06.2010г.- л.41 на стойност 2 310 лева при цена 55 лева, а впоследствие я препродал на  „Радомир метали” АД гр.Радомир- срвн. пок. на св.Й.А. и св.П. за сумата от 4 975, 20 лева- срвн. фактура л.40, т.І от ДП.   Превозът е извършен от св.А., който сочи, че също е превозвал дървета с диаметър над 30 см. За тази дървесина е било издадено у-ние за транспортиране на дървесина № 52/ 01.06.2010г. –л.132, т.ІV от ДП, в което е отразено като количество 11,08 куб.м.

  С протокол за доброволно предаване от "Балкан Бор" ООД гр. Кюстендил от 05.10.2010г. ( л.137, т.ІV от ДП) са предадени удостоверения за транспортиране на дървесина с отразена извозена дървесина, както следва:

           по удостоверение № 1/27.02.2010г.-13,56 куб.м.

           по удостоверение №24/27.03.2010г.-11,67 куб.м.

           по удостоверение №18/ 27.03.2010г.-27, 77 куб.м.

           по удостоверение №39/28.04.2010г.-16, 65куб.м.

           по удостоверение №24/27.03.2010г.-11,67 куб.м.

           по удостоверение №30/12.04.2010г.-29,34 куб.м.

          

           Или общото количество  дървесина по наличните документи възлиза на 171, 19 куб. метра. Отделно от това били извозени и дърва за огрев, като общата стойност по документи на извозеното количество дървесина за 2010г. възлиза на 9 652,95  лева. Ведно с извозеното количество за 2008 година общата стойност на извозената дървесина е в размер на 23 109, 80 лева.

           И през двете години преди отрязването и извозването им дърветата са били маркирани с общинска горска марка. При отрязването и маркирането са съставени удостоверения за транспортиране на дървесина за всеки натоварен камион-в три екземпляра с идентично съдържание, на които са поставяни номер и дата от деловодството на общината. Един екземпляр се предоставял на превозвача, а другите два- в общината, като от тях- 1 екземпляр в регистъра на удостоверенията в деловодството, а втория-  към преписката, съхранявана в съответния служител в кабинет №9.

   По повод постъпили сигнали в РУП Кюстендил срещу подсъдимия, било образувано срещу него ДП, вследствие на което  за разкриване на престъпната му дейност били предявени искания пред председателя на Окръжен съд Кюстендил за даване на разрешения за използуване на СРС. Такова е дадено под № 1220/31.08.2010г. по отношение на лицето К.К., както и по отношение на лицето Д.К.  (счетоводител на Общината) под №1219 от същата дата. От използуваните СРС и пробщените към доказателствата по делото протоколи  за ВДС, става ясно, че дейността на подсъдимия по даване разрешение за сеч на тополи е станала популярна сред различни лица, доколкото на К. се обажда лице с молба  „.дай ми там някоя тополка да отрежем…” : срвн. протокол за ВДС, папка 2 л.20, разговор от 08.09.2010г., звуков файл № 2681834. От друг разговор от същата дата- срвн.  папка 2, звуков файл 2686824, л.21 със св.И. става ясно, че се подготвя нова маркировка на тополи, тъй като подс. К. се разпорежда -….Иди ти маркирай днеска….. На П. звънни да те откара…” От звуков файл 2689441 в  папка 2,  л.21-23  се установява, че К. говори на св.И.: „…..ке си пуснеме фирма направо с фактура да ги отреже…..” На въпрос на св.И. откъде да почне на маркира, подсъдимият е отговорил „………откъдето искаш….  П. кога ти каза, че ще обади…”. Св.И. отговорил „ …..е ми вика, следобед…… аз чакам него………Аз сега оправям документите и ги пускам и утре…………ще се пуска разрешителното за сеч...”  В разговора  му със св.И. от 08.09.2010г.- протоколи за ВДС, папка№2, звуков файл 2694128, л.24 изрично е посочил, „…….частен е имота, но дърветата в него са наши…...тополите са общински……”. Същият ден, след маркирането на тополите подс. К.  пита св.И.- папка 2, звуков файл №2699082- „.. колко бройки маркира……. а тия тънките оставяй, оти он си ги е садил….

 На следващия ден подсъдимият се е обадил на св.К.- срвн. папка 2, звуков файл №***, л.*** със запитване дали маркираните от св.И. тополи могат да се осчетоводят, на което св.К. отговаря първо, че не знае, после- че „…ще го измислиме…” .

  Посочените по- горе  протоколи за ВДС също се кредитират от настоящата инстанция, доколкото същите обективират обстоятелства, станали известни при използуване на СРС. Разрешенията за използуване на СРС са дадени съгласно разп. на чл. 174 НПК, съдържанието на проведените разговори не се оспорва от подсъдимия, потвърждава се от св.И. и К. и в този аспект посочените протоколи представляват годно доказателствено средство по НПК.  От посочените по- горе разговори безспорно ес установява, че подсъдимият много добре е знаел, че в имота на П. е има голямо количество тополи, че с негово знание и съгласие е организирана сеч на имот, като е създадена организация в Общината работата по маркировка и сеч да бъде „облечена” в законна форма, както и че тези действия са извършвани със знанието и съгласието на П.. Става ясно и, че св.И. безпрекословно е изпълнявал заповедите на подсъдимия, което се потвърждава и от признанието му в с.з. – „…отидох, сложих марки, на прави тополи…”  В посочения вече разговор със св.И. от 08.10.2010г. „.имота е частен….., а…..тополите са общински…..” явно прозира знанието на подсъдимия, че същите не попадат под режима на общината и се търси оправдание на това неправомерно действие.

  Междувременно на 24.09.2010г. разследващ полицай при РУП Кюстендил е изискал от Община Кочериново  всички позволителни за сеч и извоз, издадени от Община Кочериново и касаещи им. №*** в м.”До кантона”.

  С писмо изх. № 66-00-85/04.10.2010г. на община Кочериново, подписано от К.К. за нуждите на досъдебното производство са изпратени заверени копия от следните документи: Молба от Г.П. вх. № 94-Г-20/28.07.2008г., скица № Ф0***/15.12.2005г., Заповед № 184/28.07.2008г., Протокол от 28.07.2008г. от оглед на комисия, Заповед № 189/30.07.2008/2009г., Удостоверения за транспортиране на дървесина с №№ 146/25.08.2008г., 147/26.08.2008г., 149/27.08.2008г., 155/04.09.2008г., 157/05.09.2008г., 158/05.09.2008г., 160/08.09.2008г., 163/15.09.2008г., 167/19.09.2008г., Молба от Г.П. вх. № 94-Г-1/19.01.2009г., Скица № Ф0***/15.12.2005г., Заповед № 14/19.01.2009г., Протокол от 03.02.2009г. от оглед на комисия, Заповед № 23/03.02.2009г., Удостоверения за транспортиране на дървесина с №№ 16/01.03.2010г., 26/30.03.2010г., 35/13.04.2010г., 37/19.04.2010г., 39/28.04.2010г., 52/01.06.2010г. и скица № К148127/22.11.2004г.- срвн. л.103-134 , т. ІV от ДП.

         При сравняване на удостоверенията предоставени от Община Кочериново от една страна и тези предоставени от фирмите от друга се констатират съществени различия в съдържанието им в частта, в която е описана кубатурата на дървесината. Също така има удостоверения, които са предоставени от фирмите, а не са предоставени от Община Кочериново. В деловодството на Община Кочериново се води общ регистър на всички издадени удостоверения през съответната година. При извършеното претърсване и изземване в сградата на Община Кочериново от регистъра на удостоверенията са иззети всички такива, носещи номера на удостоверения, предоставени от община Кочериново или предадени от фирмите, закупили дървесината. От тях е видно, че в регистъра в община Кочериново на удостоверения с №№ 1/2010г., 30/12.04.2010г., 24/27.03.2010г., 153/03.09.2008г., 164/15.09.2008г. и 170/23.09.2008г. вместо такива за транспортиране на дървесина се съхраняват друг вид удостоверения- за семейно положение, постоянен адрес и др.

       Така удостоверение № 1/2010г. в Общината е издадено на името на Д.С. в уверение, че същата е назначена на безсрочен трудов договор- л.л.109, т.VІІІ от делото. От пок. на св.С. се установява, че същата не е работила в Общината и съответно не е  правила искане да й се издава удостоверение от вида на посоченото. От пок. на св.Д.И., че установява, че същата не е подавала писмена или устна молба в Общината за идаване на удостоверение за гражданско състояние, каквото фигурира като издадено по нейно искане под № 30/12.04.2010г.- л.104, т.VІІІ ДП. Св.В. също сочи, че не й е било необходимо, нито пък е правила искане до Общината за издаване на у-ние №24/27.03.2010г., че е била регистрирана като тютюнопроизводител- л. 103, т.VІІІ.  Св.Ш. също твърди идентични обстоятелства- че не е искал и не му е издавано фигуриращото  в Общината  у-ние№ 153/03.09.2008г.- л.117, т.VІІІ. Напълно идентични са и показанията на св.К. и Р. относно у-ния  № 164/15.09.2008г. и 170/23.09.2008г.- л.123 и л.125, т.VІІІ от ДП.

           Вещите лица С. и З. в комплексната си оценъчна експертиза сочат, че на площта на имота съществува тополово насаждение на видима възраст, съответствуваща на тази посочена в ЛУП от 2001г. Действителната възраст на тополовите дървета към момента на сечта е била 16-19 години.

     Според  изготвената  комплексна лесотехническа,оценителна и съдебно-екологична експертиза по делото /л.36-67 ,том ІІ/,изготвена от вещите лица инж.Ст.С., доц. д-р М.С. и доц. д-р  Е.П., приета от съда като компетентна и обективна, в границите на имот *** ЕКАТТЕ 02748, намиращ се в м.“До Кантона“ в землището на с.Бараково, има налични тополови насаждения. Същите фигурират на картата на горския фонд в ЛУП на ДГС „Рилски манастир“ от 2001 г. като гори общинска собственост, създадени върху селскостопански фонд /по таксационни описания/.

     Имот *** по Картата на възстановената собственост /КВС/ на с.Бараково  попада изцяло на територията на защитена зона за опазване на дивите птици „Кочериново“ с код BG 0002099, обявена със Заповед на Министъра на околната среда и водите №РД-770/28.10.2008г. (обн.ДВ бр.102/2008г.) и ечаст от националната екологична мрежа „Натура 2000“. На схема в М 1:6000 на частта от землището на с.Бараково, включващо имот №911, с нанесен слой на ЗЗ“Кочериново“  BG 0002099 за опазване на дивите птици ясно се виждат условните знаци за гора в границите на имот №911, което доказва, че тополовите насаждения реално съществуват.

    Защитена зона  BG 0002099 „Кочериново“ е от международно значение за опазване на гнездящия тук световно застрашен вид-ливаден дърдавец /Crex crex/ и е едно от най-важните места в страната /от значение за Европейския съюз/ за белия щъркел /Ciconia ciconia/. Тези видове гнездят тук в значителни количества. Белият щъркел гнезди в селищата по перифериятана имота и се храни във влажните ливади и обработваемите земи. Предмет на опазване в защитената зона е също Червеногърбата сврачка /Lanius collurio/. И трите вида птици са включени в приложението  към Резолюция №6 /1998г./ на Постоянния комитет на Бернската конвенция. Предметът и целите на опазване в защитената зона са съгласно чл.8 ал.1 т.2 на ЗБР, а списъкът на птиците е предмет на опазване съгласно Приложение 2 на ЗБР /Приложение 1 на Дир.79/409/ЕС/.

       В имота се включват мезофитни и алувиално-ливадни тревни формации-влажни ливади, пасища и други открити тревни пространства, обрасли с ливадна власатка /Festuca pratensis/, броеничеста ливадина /Poa sylvicola/, издънкова полевица /Agrostis stolonifera/ и др.,разположени в долното течение на Рилска река. Мястото се влияе от човешки дейности,свързани основно с традиционните практики на земеползване. Пресушаването на влажните ливади води до нарушаване на водния режим на територията и разрушаване на ключови за застрашените видове местообитания, особено за ливадния дърдавец и белия щъркел. Освен това разораването на ливадите и пасищата води до пълна загуба на важните за тези видове местообитания. В някои случаи дейността залесяване има негативно въздействие в защитени зони,особено когато тази дейност не е съобразена с плановете за управление на зоните. Във визирания имот през пролетта на 2009г.,извън освободената площ след сечта на тополите, е извършено залесяване на площ от около 10 дка,като са използвани дървесните видове топола и пауловния /сн.1/. Посочено е,че използването на интродуцирани видове като пауловнията при залесяванията не се препоръчва и трябва да се избягва в защитени зони по Натура 2000.

    През 2005г. територията на настоящата защитена зона „Кочериново“ е обявена от  Bird Life International за  Орнитологично важно място /ОВМ/ „Кочериново“ BG099.“Орнитологично важно място“ е територия от международна значимост за опазване на птиците,описана по стандартната международна методика на Бърд Лайф Интернешънъл. Критериите, по които е категоризирано това ОВМ са „А1-С1“-места за световно застрашени видове, които постоянно се обитават от значителни количества от един или повече световно застрашени видове или други видове от световно природозащитно значение. С Решение на Министерски съвет №122 от 02.03.2007 г ОВМ „Кочериново“ е включено в списъка от защитени зони за опазване на дивите птици под №75.

От направената проверка на терена експертизата е установила,че в границите на имота са водени сечи с различна интензивност и през различни интервали от време. Съгласно чл.4 на Наредба №33 от 30 юли 2004 г. за видовете сечи и методите за тяхното провеждане (отм.ДВ, бр.64/11г.), дейстувваща към момента на извършване на сечта, сечите в горите следва да се провеждат при спазване на принципите за природосъобразно, многофункционално и устойчиво стопанисване на горите и изискванията за опазване на биологичното разнообразие в тях. Наредбата се прилага за всички гори, независимо от тяхната собственост, в т.ч. и частните имоти.Интензивността и повтаряемостта на сечите зависят от поставените цели. В западната част на имота,непосредствено до главен път Е-79,в подотдел „у“ на отдел 189-защитна ивица шосе,има останала група от 7 стари тополови дървета с диаметър около 70-80 см. Съгласно чл.29, ал.1 и чл.30, ал.2 от Закона за биологичното разнообразие е наложително прилагането на мерки, които целят предотвратяване на влошаване на условията в типовете природни местообитания, включени в екологичната мрежа „натура2000”, какъвто е  случая с имот №911.  Тук се включват дейности за опазване на елементите на ландшафта, като рещи и техни брегове, заливни речни тераси и крайречна растителност, както и гори, разположенидо 500 м надморска височина, които въз основа на своята линейна и непрекъсната структура или свързваща функция са значими за миграцията, геотрафското разпространение и генетичния обмен в растителните и животинските популации и видове.

Сечта основно е проведена на две места-едното с площ около 10 дка и е в непосредствена близост с коритото на р.Рилска,а другото е от страна на частните имоти /ливади/ и е с обща площ 4-5 дка. В останалата част са изсечени изкоренени дървета и единични по-дебели стъбла.

По броя на пръстените и състоянието на пъните на отсечените дървета  е установено,че възрастта,в която са били тополовите насаждения в началото на сечта-2008 г е 17. .г /+/- 1 г./

В площта на имота има отрязани едроразмерни дървета и по неизвестни причини повалени напречно на течението на Рилска река. Същите представляват заплаха, особено при повишаване нивото на водите на Рилска река при пълноводие. Те могат да причинят струпване на отпадъци,носени от реката и да предизвикат наводнения,подравяне и свличане на бреговете, а това ще застраши моста на главен път Е-79.

При обхождане на имота е установено подкопаване, изместване и поваляне на направени в миналото укрепителни съоръжения, които са част от една система от 14-15 инженерно-технически съоръжения за стабилизиране брега на реката срещу ерозионни процеси и наводнения. Това са стоманобетонни съоръжения, наречени „буни“ /инженерни съоръжения, изградени под определен ъгъл срещу течението на реката и пазещи брега от водна ерозия/. Между тях има прораснала растителност за укрепване на крайречния бряг. На 1,5 м разстояние от реката се намира желязно-решетъчен електрически стълб за високо напрежение, който е застрашен от високите речни води. След сечта на тополите в имота е останала гола площ, покрита с пясък, донесен при заливане  от речните води. Една част от естествените ливади са засипани с пясък поради високите пролетни води на реката след снеготопене. Според експертите отсичането на тополите в имота по-нагоре по течението на реката и отсъствието на последващо залесяване допринася за засилване поройния характер на речните води и води до дестабилизиране на брега на реката чрез подкопаване на изградените укрепителни съоръжения, за изменение на терена и корекция на речното корито в долната му част, както и за нанасяне на необратими поражения на земи около него. Речните води са подровили и съборили тревни чимове в реката, а това е унищожило част от ливадите и обработваемите земи на съседните частни имоти. Тези имоти представляват местообитания на дивите птици в защитена зона „Кочериново“, българска територия в европейската екологична мрежа „Натура 2000“.

По течението на Рилска река, в посока към с.Бараково, на изток от моста на главния път експертите са установили, че има изсечени тополови дървета, както и дървета, повалени от ветровали или пречупени от ветроломи, с диаметър към 40-50 см. Тополите в тази част на имота са по-едри, изредени и едновъзрастни. По площта на това насаждение са разхвърляни материали, оставени след сечта на тополите, както и изкоренени дървета и пънове. На много места в тополовите култури има пречупени дървета, дървета с влошено физиологично състояние, при все че сечта е обоснована именно с наличието на такива дървета, както и маркирани за сеч, но неотсечени дървета. От имота са подбирани и добивани предимно едри тополови дървета. Огледът на тополовите насаждения оставя впечатление за сеч от типа на онези, които са провеждани преди наличието на каквото и да е планиране и грижа за гората като екосистема и продуцираща единица, а именно-сеч за задоволяване на дадена конкретна потребност -в случая поръчка на определено количество едроразмерна тополова дървесина.

Тополовите насаждения в границите на имота са представени в таксационните описания на Лесоустройствения проект от 2001г. на ДГС „Рилски манастир“ като гори с дървопроизводствена и средообразуваща функция за подотдели „ф“ и „х“ и като гори със специална функция-защитна ивица на шосе за подотдел „у“ на отдел 189, общинска собственост, създадени върху селскостопански фонд. В цитирания лесоустройствен проект се предвижда залесяването след гола сеч на площите в трите подотдели да се извърши отново с топола,като е указано да се използва перспективния тополов клон „и214“ и извършване на почвоподготовка в „дупки отворени с тракторен свредел“ за подотделите „ф“ и „х“  и в „ръчни дупки“ за подотдел „у“.

След неколкократни отсичания на дървета, посочени по-горе, собственикът на имота е извършил залесяване с топола и пауловния, но извън площта, освободена от тополите.

Видно от заключението на коплексната експертиза, отсичането на тополи във визирания имот, които растат покрай реката и изпълняват противоерозионна и/или водорегулираща роля, както и отсъствието на навременно залесяване на освободените голи площи след сечта на дърветата допринася на засилване на поройния характер на речните води. Тези води подравят бреговете и унищожават ливадите и обработваемите земи на съседните частни имоти.Това води до корекция на речното корито и терена около него в долната част от течението на Рилска река.

Установено е подкопаване, изместване и поваляне на направени в миналото инженерно-технически укрепителни съоръжения за запазване брега на реката.Това води до трайно унищожаване и фрагментиране на местообитания на видовете обект на опазване на ЗЗ“Кочериново“ и променя характера на съседните територии, които представляват частни имоти.

Отрязаните едроразмерни дървета и повалени напречно на течението на Рилска река представляват заплаха, особено при повишаване нивото на речните води при пълноводие. Те могат да станат причина за струпване на отпадъци, носени от реката и да предизвикат наводнения,подравяне и свличане на бреговете, а това ще застраши моста на главен път Е-79.

  Гореизложената фактическа обстановка се установява и доказва от пок. на  П. пред КОС-л. 80-83 от делото, на св.Р.Б.- л.83-84, както и тези от ДП- л.34-37, т.І ДП, приобщени към доказателствата по делото по реда на  чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, св.В.- л.89, на св.Г.—л.118, св.И.- л.119- 122 , както и тези от ДП- л. 60, 62 ,57-58, приобщени по реда на  чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК, св. Л.- л.116, св.Н.- л.227, св. Г.- л.125, св.Д.- л.126-128, св.К.- л.202, както и тези от ДП- л.79 и 82, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1, т.1 НПК,  св.Г.- л.225, св.М.- л.225, св.Г.- л.225, св.А.- л.226, св.П.- л. 226, св. Д.И.- л.115, св.К.- л.198, св.Р.- л.156, св.В.-б.199, св.С.- л.222.

       Както бе посочено, КОС не кредитира пок. на св.В. в частта,  в която сочи, че не е участвала в комисия за оглед на тополи през 2009г. и че подписа върху протокола от 03.02.2009г. не е неин. Тези й показания се опровергават от категоричността на пок. на св.Г. и Д., както и от ВДС с използуване на СРС, звуков файл №3612141 от 08.10.2010г. –л .14, папка №1 от протокол  за ВДС „звукозапис на разговори  с мобилен телефон от прилагане на СРС), удостоверяващ разговор между св.К. и подсъдимия. Отричането на този факт от тази свидетелка КОС обяснява  с факта, че не е било постъпило официално искане от Община Кочериново до РИОСВ Перник за определяне на техен представител в комисията и свидетелката по този начин оправдава участието си в комисия, в която не е определена по надлежния ред.

      КОС кредитира изцяло показанията на св. М.Д., К., Г. в частта, в която описват начина на изготвяне на протокола на комисията през 2008г. и през 2009г. и приема за установено, че през 2008г. имота на П. е посетен от св.Д. и св.Л., които са направили оглед на прекършените и паднали тополи, а през 2009г. единствено от св. Г., като останалите участници в комисията не са го посетили на място, респ. Не се дава вяра на пок. на св.Г. в частта, в която сочи, че цялата комисия през 2009г. е посетила имота на място, тъй като те остават изолирани от посочените гласни доказателства. Показанията на  тези свидетели  са идентични и относно механизма  и начина на изготвяне на удостоверенията за траспортиране и за начина на извършване на сечта, като КОС приема, че те са лицата, които са попълвали у-нията за сеч в различните им части- таблична, на мястото на кубатурата, подписи и пр. По идентичен начин удостоверенията за транспортиране през 2010г. са били попълвани и изготвяни от св.И., който е лицето извършило маркирането и съответно- контрола върху транспортирането.

    Кредитират се и показанията на св. Р.Б., Ш., М., Г., Г., А., П. относно начина на сечта и транспортиране на дървения материал през 2008г и през 2010г., доколкото показанията им са идентични и безпротиворечиви. Несъменно от тях се установява, че основно и в двете посочени години са рязани и транспортирани големи дървета –с възраст над 10 години и  с голям диаметър, поради което КОС прави извода, че изрязаните дървета не са били тези, посадени от св.П. след закупуването на имота, а такива, които са се намирали в имота още преди продажбата на същия.

 Показанията на св. Д.И., К., Р., св.В., С., Ш. са идентични и безпротиворечиви по отношение на заявеното от тях, че не са искали удостоверения от вида на фигуриращите  в Общината на мястото на липсващите там удостоверения за транспортиране на дървесина и следва да се кредитират. Липсата на у-ния за транспортиране №№ 1/2010г., 30/12.04.2010г., 24/27.03.2010г., 153/03.09.2008г., 164/15.09.2008г. и 170/23.09.2008г. в деловодството на Общината и последващото създаване на нови у-ния със същите номера и дати по заповед на подсъдимия след образуването на досъдебното производство следва да се обясни с намерението на подсъдимия К.  да прикрие истинското количество дървен материал. КОС счита, че удостоверенията за транспортиране на дървесина, иззети от „Балкан бор” и „Д. груп”- л.138-167, т.ІV от ДП  следва също да се приобщат към доказателствения материал. Настоящият съдебен състав приема, че отразено  в тях количество дървесина е действително извозеното, доколкото част от екземплярите на удостоверенията, находящи се в общината липсват и на тяхно място има удостоверения  със съвсем различно съдържание, а в други има отразено количество дървесина, което по кубатура се различава от посоченото  в у- нията, намиращи се  във фирмите- купувачи. Затова и КОС приема, че вследствие сечта през 2008г. и 2010г. общо е извозен от имота на П. дървен материал –топола  с общо количество  в размер на 244,66 куб. метра (2008г.)  и 171,19 куб. м., както и 6,9 куб.м. дърва за огрев (2010г.).  Стойността на същия се приема  в размер на 23 109, 80 лева съгласно заключението на вещите лица С., С. и П., като същото е оценено  в размер на 55 лв 1 куб.м. тополов материал. Съхраняващите се документи в Община Кочериново са на далеч по- малко стойност- през 2008г.- на 121, 80 куб. и за 2010г. в размер на 61, 76 куб.м., както и 6,9 куб.м. дърва за огрев.

 Към доказателствения материал КОС приобщава и заключението двете експертизи – на вещите лица З. и С.- л. 6, т.ІІ от ДП и на тройната експретиза на в.л. С., С.  и П.. Същите са компетентни, обективни и безпристрастни и се включват в доказателствената съвкупност. В случая с оглед необходимостта от специални знания в специфичната област  на горите,  експертните заключения са задължителни, доколкото представляват и особен способ за проверка на доказателствата. КОС няма основания да се съмнява в компетентността на експертите, поради и включва тези заключения към доказателствата по делото.

Във връзка с оспорването от страна на защитата на констатацията на вещите лица С. и З., че ЛУП на ДГС”Рилски манастир” е одобрен, са изискани допълнителни доказателства от РУГ Кюстендил. Установи се по делото, че ЛУП се изготвят по сложна система- провеждане на първо, втори  и пр. лесоустройствени съвещания, на което проекта за ЛУП се обявява и се преработва съгласно постъпилите възражения. По делото  е приложен протокол от първо лесоустройствено съвещание за ДГС”Рилски манастир”  – срвн. л.302 от делото, от който се установява, че на 21.07.2002г. такова е проведено и имало за задача да разгледа вида, обема и характера на предстоящите лесоустройствени работи. На това съвещание  е присъствувал  и представител на Община Кочериново. На 02.05.2001г. е проведено заседание на ЕТИС със задача да приеме стопанските класове, турнуси на сеч и размера на  годишното ползуване на ДГС”Рилски манастир”, като такива са приети. На 05.10.2001г.  е проведено второ лесоустройствено съвещание със задача да приеме  ЛУП на ДГС „Рилски манастир”, на което също  е присъствувал представител на Община Кочериново. Констатирани са  отделни слабости и се дадени препоръки , които следва да се имат предвид при окончателното оформяне на поректа.  

        На 11.12.2002г. във връзка с новия ЛУП комисия, в която присъствува и представител на Община Кочериново е изготвила обощен протокол, в която горите и земите от горския фонд на ДЛ”Рилски манастир” се отделят към няколко групи категории. Този протокол е утвърден на 01.04.2002г. от Н-к НУГ- срвн. резолюция „утвърждавам”, подпис и печат. л.310 от делото. В протокола е посочено, че се определя защитна ивица край първокласен път София –Кулата в пототдел 189у. (в който фигурира тополово насаждение 3 дка- срвн. заключение на в.л. С. и З.. От посоченото заключение се установява още, че съгласно ЛУП са посочени още две площи с тополови насаждения- площ от 16 дка  пототдел 189Х и от 35 дка поотдел 189 Ф. ). На 22.01.2002г. е проведено заседание на ЕТИС, на което е приет ЛУП на ДЛ „Рилски манастир”с допълнения, отложено е единствено приемането на ловоустройствения проект. Върху този протокол фигурира подпис на Началник на НУГ  на мястото „утвърждавам” без дата, но с положен подпис.

          Видно от изпратено писмо № ИАГ-45680/06.12.2012г. на Изп.директор на ИАГ е, че на посоченото заседание ЛУП е приет, като за неговото окончателно утвърждаване са поискани съгласувателни писма от заинтересованите министерства и ведомства. В архивите на ИАГ няма информация за това, кое от тези ведомства не е представило съгласувателно писмо, поради което ЛУП не е утвърден по реда на действуващия към този момент  ЗГ, т.е не е налице утвърждаване от Началника на НУГ.

         Защитата сочи, че доколкото ЛУП-а не бил одобрен по съответния ред, то посочените в него насаждения нямат статут на гора, поради което и в правомощията на Кмета на Общината е да издава разрешения за сеч и озвоз. КОС намира тези доводи за несъстоятелни. Към момента на изработване на ЛУП за ДГС”Рилски манастир” горите и земите от горския фонд са се устройвали, управлявали и ползували по ЛУП, планове и програми- съгл. разп. на чл.25, ал.1 от ЗГ (ДВ, бр.125/97г., понастоящем отменен). Лесоустройствените проекти, планове и програми съгл. разп. на чл.25, ал.2 от същия закон, в редакцията му към 2001г. се съставят по видове собственост по ред и период съгласно  инструкция за устройство на горите, издадена от Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложени ена ръководителя на НУГ.  Разп. на чл.25, ал.2 от този закон през 2003г. е претърпяла изменение и вече препраща към Наредба относно начина на приемане на ЛУП. (а именно Наредба № 6 от 2004г. за устройството на горите и земите от горския фонд).

          Към 2001г.  обаче процедурата по регламентиране на приемането на ЛУП- овете се е уреждала  с разп. на чл. 25-27 от ЗГ (отм.), ППЗГ- чл. 33-40 и Инструкция за устройство на горите на РБългария (необнародвана, ИС „Апис”.)  Съгласно разп. на чл.25, ал.3 от ЗГ (първа редакция на разпоредбата, ДВ, бр.125/97г.) устройствените проекти, планове и програми се утвърждават от ръководителя на НУГ след съгласуване със заинтересованите лица и министерства.  Видно е, че процедурата по приемането на ЛУП представлява сложен фактически състав, като самото утвърждаване от началника на НУГ има последно, завършващо значение, но приемането на ЛУП се предшествува от редица  съвещания, които в настоящия случай са проведени. В представения по делото протокол от второ лесоустрйствено съвещание, на който са присъствували  представители на изработващата фирма „Агролеспроект” ЕООД, РУГ Кюстендил и ДЛ „Рилски манастир”   фигурира изрично изявление, че ЛУП на ДГС „Рилски манастир”  е приет.

          (Не се приема в този аспект и довода на защитата, че в представените протоколи никъде не фигурират процесните поотдели. Тези протоколи не обективират самия ЛУП, а единствено удостоверяват предприетите действия по приемането му. Достъп до ЛУП са имали вещите лица и в този аспект КОС изцяло приема заключенията им относно фигурирането на пототделите в ЛУП-а).

          Или процедурата е  стигнала до  чл.25, ал.3 от ЗГ (бр.125/97г.), а именно- изчакване на съгласуване от страна на заинтересовани  министерства и ведомства. По неизвестни причини не е налице утвърждаване от страна от Началника на НУГ, т.е. налице е незавършен фактически състав поради липса на утвърждаване на ЛУП. Това не означава обаче, че ЛУП на ДГС”Рилски манастир” не е действувал; напротив работата на стопанството се е осъществявала именно по този ЛУП, независимо от липсата на утвърждаване по съответния ред. В този аспект употребявания термин от страна на защитата „влязъл в сила” е некоректен, доколкото  ЛУП  няма характер на административен акт и приемането му не зависи от утвърждаването му. От значение е факта, че същия е приет по надлежния ред. Същевременно следва да се подчертае, че оригиналите на посочените документи се намират в РУГ (доколкото по делото са представени копия от КОП), което обстоятелство още веднъж сочи, че ЛУП е бил приет и е действувал за предвидения период от 10 години за ДГС „Рилски манастир”. Липсата на отбелязване върху него „утвърждавам”  не означава, че констатациите и  предвижданията по ЛУП-а следва изцяло да се игнорират.

        Позоваването от страна на защитата на  разп. на чл.25, ал.6 и ал.9 от ЗГ (ДВ, бр.125/29.12.1997г., сега отменен) е некоректно. Посочената ал.6 се визира задължение за уведомяване на определени органи за изготвените ЛУП и необходимостта им съгласуване. Тази алинея обаче е нова и приета  с изм. на ЗГ  с ДВ, бр.16/2003г. Позоваването на ал.9 от чл.25 ЗГ също е несъстоятелно, тъй като и тази разпоредба е в сила с изм. на ЗГ с ДВ, бр.16/2003г. От друга страна тя визира задълженията на собствениците на гори от горския фонд за обозначаване на ясни и видими граници на имота, но не въвежда задължение за съвместяване на картата на възстановената собственост на съответната община и  съответно- отразяване на имота като гора в същата тази карта, в каквато насока са доводите на подсъдимия. В заключение- и двете цитирани алинеи не са действували към 2001г.- момента на изработването на ЛУП-а и затова същите са неотносими в цитирания от защитата аспект.

        От друга страна дали ЛУП-а е бил утвърден от началника на НУГ в случая е без значение. В крайна сметка дали една гора има статут на такава се определя от самия закон, а както бе посочено по ЗГ(отм.) имотът на П. е представлявал гора и следователно Кметът на Община Кочериново не е разполагал с никакви правомощия- нито по ЗОСИ, нито по ЗГ да разрешава дейностти по извоз и транспортиране на дървесина от този имот, доколкото това е дейност от компетентността на Директора на  ДГС „Рилски манастир” съгл. разп. на чл.59, ал.1 ЗГ ( отм. ДВ, бр. 19/11г.) в редакцията й с ДВ, бр.43/2008г., независимо от титуляра на правото на собственост.

  Свидетелство за това и за факта на знание на това обстоятелство от страна на подсъдимия е самото поведение на К., който е продължавал да изпраща и през 2010г. св.И. да извършва маркиране на тополите в имота, като е обосновавал поведението си израза „….. тополите са общински……”- срвн. протокол за ВДС, папка 2, звуков файл №2694128, л.24.

 

    ІІІ. По фактите по обвинението  по чл. 310, ал.1, пр.1 вр. чл.308, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.

                На 13.08.2010г. в ДРП е било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.212 от НК, като било образувано ДП №911/10г. по описа на РУП Кюстендил. С писмо рег.№ЗМ-911/10 от 24.09.2010 г на разследващ полицай при РУП-гр.Кюстендил до кмета на Община Кочериново, по повод провеждащото се разследване ДП №911/10 по описа на РУП-гр.Кюстендил са изискани следните документи: всички позволителни за сеч, издадени от община Кочериново за извършване на сеч в имот с *** в землището на гр.Кочериново, местността „До кантона“ с площ 191,789 дка преди продажбата на въпросния имот, всички документи, доказващи обема на добитата дървесина въз основа на тези позволителни за сеч, всички позволителни за сеч, издадени от община Кочериново за извършване на сеч в този имот  след продажбата му на 17.12.2004г., както и всички документи, доказващи обема на добитата дървесина въз основа на издадените позволителни за сеч след 17.12.2004 г. -срвн. писмо № ЗМ-911/10. от 26.09.2010г. л.105, т.ІV ДП.

         Писмото е получено и заведено с вх.№66-00-85/24.09.2010 г в община Кочериново.

След получаването му подс.К. извикал в кабинета си в общината св.Д.К.-главен счетоводител и св.А.И.-лесовъд. Разпоредил на св.И. да намери досието с документите за сечта от имота на Г.П. и да му ги донесе. Св.И. взел от кабинета си папката с всички документи в нея- заповеди, протоколи от комисии, удостоверения за транспортиране на дървесина, молбите от Г.П.. Всички тези документи били в оригинал-мастилени екземпляри и били предоставени  на подсъдимия. Последният наредил на св.К. и на св.И. да се изготвят нови документи, в които да бъде  променена възрастта на тополите- тя да бъде намалена, а също да помислят и върху издадените удостоверения за транспортиране.

  Св.К. не посмяла да се противопостави на това нареждане и взела папката с документите, за да ги разгледа по-подробно. Установила, че в оригиналните документи-заповеди и протоколи  възрастта на тополите била 25 години.

   На 28.09.2010г. е проведен телефонен разговор между обв.К.К. и св.Д.К. (срвн.ВДС за използуване на СРС, звуков файл №3277238- папка 2 от протокол за СРС, л.33; звуков файл  3277243 л.12, папка 1 от протоколи за СРС, прослушан в с.з., с потвърдено от св.К. съдържание). В този разговор подсъдимият К. отново разпорежда на св.К. да промени възрастта на тополите в молбите на п., като същата се намали от 25 години на 5 г., да се добави израза, че тополите, които е разрешено да се извозят/отрежат, са засадени от собственика на имота-Г.П., както и да се „шкартират“ част от удостоверенията за транспортиране на дървесина. От този разговор става ясно, че К. е в течение на факта, че св.П., че има документи за продадена дървесина на стойност 5 000 лева. Този ден св.К. е провел още няколко разговора  със св.К., в който й нарежда да се  добавят в молбите на П. и в заповедите изразите „засадени от мен”- (звуков файл № 3278282-л.13 от папка 1 с протоколи от СРС, прочетени и неоспорени от подсъдимия), като К. изрично е посочила в разговора, че в молбата на П. не пише „засадени от мен”. Подсъдимият й нарежда да „.. дръпне оригиналите….”- срвн. звуков файл № 3278356 ( същата папка със СРС, л.13). От разговор №016са611 от 29.09.2010г.(папка №2 л.34-35) със св.П. подсъдимият нарежда на св.П.- „… там където си бил….твоя моабет е почти същия, но да знаеш точно:значи ти си брал това, което което ти е разрешил, т.е.това което си си посадил….”.

 По молба на подсъдимия, св.Г.П. в края на септември 2010г. отишъл в сградата на общината. В присъствието на св.К. и подсъдимия К. му било обяснено, че трябва да си коригира молбите от 2008г. и 2009г. за сечта на тополите. Били показани старите молби и по тяхното съдържание св.П. написал нови, с идентично съдържание. В тях по настояване на К.  добавил израза „които са засадени от мен” в  молба с вх.№94-Г-20/28.07.2008 г, а в молба вх.№94-Г-1/19.01.2009 г добавил израза: „засадени от мен”. Тези изрази не съществували в оригиналните молби, подадени от св.Г.П., което обстоятелство се потвърждава и от неговите показания пред КОС в тази насока- л.81.  Св.П. се подписал и оставил новите молби с поправеното съдържание  в Общината, след което си тръгнал. Там останали и старите молби, които впоследствие били унищожени.

  След това в рамките на няколко  дни  до 04.10.2010г. св.К. изпълнила нареждането на подс.К. и започнала да коригира  съдържанието на следните документи: 

   За времето от 28.09.2010 г до 04.10.2010г по нареждане на обв.К.К. е преправено съдържанието на следните документи:  

   В Заповед №184/28.07.2008 г на кмета на общината, в текста на заповедта е добавен израза „засадени от собственика“, като в оригинала този израз не е съществувал.

   В Протокол на комисия за оглед от 28.07.2008 г е променена възрастта на тополите на 5 години. В оригиналния вид в протокола е било отразено, че тополите са на възраст около 25 години.

   При подготовката на втория нов протокол  в кабинета на св.К. влязла  св.Д. и я попитала какво прави. Св.К. споделила, че преправя съдържанието на документите по заповед на подсъдимия К., но че среща затруднение  в набирането  им на компютър поради разликата в шрифта. Св.Д. предложила да й помогне и технически същата извършила набор както на текста на този протокол, ката и на текста на останалите документи в присъстивето на св.К. и по нейно указание съгласно нареждането на К..

 В Заповед №189/30.07.2009 г/последна цифра преправена от 9 на 8/ на кмета на общината, в текста на заповедта е добавен израза „засадени от Г.П.“ и е променена възрастта на тополите на „5 г“. В първоначалния, истински вид на заповедта изразът „засадени от Г.П.“ не е съществувал, а като възраст на тополите е  било отразено-“около 25 години“.

В Заповед №14/19.01.2009г. на кмета на общината за определяне на комисия в състав, е добавен израза „засадени от собственика“, който не се е съдържал в истинския документ.

В Протокол от 03.02.2009г. на комисия за оглед е променена възрастта на тополите,като е вписано“с видима възраст около 5-6 години“, а оригиналния текст е бил „около 25-30 години“.

В Заповед  № 23/03.02.2009г. на кмета на общината,с която е разрешено отрязването на 50 бр.тополи, са добавени думите :“тополите са засадени от собственика“, който израз не се е съдържал в оригинала на заповедта.

В двата протокола от 2008г. и 2009г. подписите на лицата, участващи в комисията не били променяни, тъй като се намирали  на втора страница. Били подменени само първите страници на протоколите с  дописване на посочените по- горе изрази.

 На всички преправени документи са поставени  номерът и датата, които носят документите с истинското им съдържание. На св.М.- зам. кмет, който още през 2008г. и 2009г. бил поставил резолюция  върху молбите на П., били отнесени новите молби  от св.Д., която му казала, че следва да постави върху новите молби същата резолюция   „Г-жа Д.- за изпълнение”. Св.М. поставил  тези резолюции, като впоследствие разбрал от св.К., че св.П. е бил извикан от подсъдимия, за да си смени молбите.

   Подсъдимият К. се подписал върху двете заповеди от 2008г. и 2009г., след като били изготвени в указаното от него съдържание  с подпис, различен от неговия. Междувременно св.М. установил това обстоятелство и казал на св.К. да ги върне на подсъдимия, за да се подпише той с неговия си подпис. Св.К. разпечатала нови екземпляри от новоизготвените заповеди, съобщила на подсъдимия за реакцията на св.М. и  К. се подписал с обичайния си подпис. При преправяне на заповед №189/30.07.2008г. е ползвана бланка на заповед от 2009г. и впоследствие с мастилен химикал последната  цифра на годината е променена на „8“.

  Новосъздадените документи били  подменени в съответните регистри в деловодството на община Кочериново. С тази подмяна била натоварена св.Н.И.- завеждащ служба „личен състав” и отдел „ГРАО”, на която посочените документи й били отнесени от св.К.. Св.И. разбрала, че смяната на документите се извършва по нареждане на К. и не посмяла да се противопостави. 

 Така преправените заповеди са подписани от подс.К. като кмет на общината и с подписа си същият е потвърдил,че текстът отговаря на волята му.

 Екземплярите от удостоверения с №№ 1/2010г., 30/12.04.2010г., 24/27.03.2010г., 153/03.09.2008г., 164/15.09.2008г. и 170/23.09.2008г. за транспортиране на дървесина, находящи се в деловодството на Общината, по нареждане на обв. К. са "шкартирани" и на тяхно място са поставени удостоверения със съвсем различно съдържание- посочените вече у-ния на името на св. Д.И., св. Р.К., св.К.Раднински, М.В., Ш. и Д.С.. Тези удостоверения  били написани от св.И., която ги дала на  св.К., а после св.К. й ги върнала подписани, като същите били заведени от св.И. в съответната деловодна книга. Тези документи били представени за подпис от св. М., който ги подписал, тъй като счел, че същите се издават по искане на граждани на гр.Кочериново. Удостоверенията били заведени от св.Н.И. в деловодството, на която били отнесени от св.К. и поставени на мястото на старите удостоверения  със същите номера, при които имало разлика в кубатурата. На пръв поглед е видно, че във всички подменени удостоверения (без № 1/10г.), въпреки че би следвало да са съставени през продължителни интервали от време- от 2008г. до 2010г. е допусната една и съща правописна грешка, а именно на всички пише с  главни букви "УДОСТОВЕРЕНЕ". По разпореждане на обв. К., св. А.И. и св. М.Д. изтрили от компютрите, на които работят   документите,   касаещи   извършената   сеч   в   имота   на   Г.П..

   Междувременно св.К. установила, че  е налице разминаване в съдържанието и описаната кубатура в удостоверенията за дървесина между заведените в  регистъра на Общината и находящите се в  преписката, пазена от св.И.. Подсъдимият К. бил уведомен за това обстоятелство по телефона от св.К. – срвн. протокол ВДС, папка 1, звуков файл №***, л.*** и й се разпоредил :……… А-а, какво да ги направиме? По- постнички! А мо-, а да може и така. Също. Без допълнителните неща…”. К. се разпоредил тези несъответствия да бъдат преодолени.

    В същия период от време подсъдимият се срещнал в Общината със св.И. и св.К. и в тяхно присъствие скъсал някои от удостоверенията, върху които вписване на кубатурата на гърба- срвн. резултат от проведената очна ставка между св.К. и св.И.. Впоследствие св.И. изготвил нови удостоверения под същия номер и ги предал на св.К.. Тази свидетелка и св.Д. отново правили сравнения  между данните от преписката на св.И. и на у-нията в деловодството, и там където имало празна непопълнена част в деловодството, св.Д. ги попълнила със свой почерк съгласно данните, вписани в у-нията при св.И..

  При извършената техническа експертиза в ИКТ гр. София в компютъра на св. Д. са установени два файла, съдържащи Заповед № 23/03.02.2009г. Във файл наименуван "заповеди дървета2", с дата на последна модификация 31.07.2009г.  в текста на заповедта се съдържа  следният  абзац  "Тополите  се  намират  в  имот  ***   в землището на с. Бараково, общ. Кочериново, собственост на ЕТ "Е.П. - Г.П."". Във файл наименуван "***" с  дата на последна модификация 29.09.2010г. същият абзац от заповедта е  със съдържание "Тополите са засадени от собственика на имот ***, в землището на с. Бараково, общ. Кочериново", а именно на ЕТ "Е.П. - Г.П."***. Начинът на запазване на създадените текстови документи в един файл (последователно изписване и  съхраняване на различни документи като чест от един файл) логически води до извода, че дори и във въпросните файлове да е имало и други документи, касаещи сечта, то при изтриването им като част от файла, последният остава да се съхранява в паметта на компютъра с новото му съдържание (без изтритите документи). Ако същия файл бъде изтрит и след това възстановен то той ще е със съдържанието, което е било след изтриване на определени тестови документи и същите не могат да бъдат възстановени като текст. В хода на разследването- при извършеното на 15 и 16.10.2010г. претърсване и изземване в сградата на Община Кочериново, не са намерени или предадени доброволно от служител в община Кочериново мастилени екземпляри (с преправено или истинското им съдържание) на двата протокола от извършен оглед от комисиите в имота на П.  през двете години, както и мастилени екземпляри на удостоверенията за транспортиране на дървесина от 2010г. (с преправено или истинското им съдържание) и мастилени екземпляри на молбите, подадени от Г.П. (с преправено или истинското им съдържание). Мастилените екземпляри на преправените документи и тези с истинското им съдържание умишлено са укрити с оглед възпрепятстване обективното и всестранно разследване по досъдебното производство. Документите, иззети от стая № 9 (документите, съхранявани от А.И.) и тези, иззети от деловодството на общината са копия. Мастилени екземпляри са намерени само на преправените заповеди и удостоверенията за транспортиране на дървесина от 2008г., които също са различни от първоначалното им съдържание. В регистъра на удостоверенията в деловодството на община Кочериново част от удостоверенията за транспортиране на дървесина от 2008г. се съхранявали като празни, непопълнени бланки (в частта им, където е описана кубатурата на дървесината) и същите са попълнени от св.
Д. в периода от 24.09.2010г. до 04.10.2010г.

След преправянето, документите са преснимани, заверени по надлежния ред от община Кочериново и с писмо рег.№66-00-85/04.10.2010 г, подписано от инж.К.К. *** са предоставени на разследващия орган по ДП №911/2010 г по описа на РУП-гр.Кюстендил.

          Гореизложената фактическа обстановка се установява и доказва от пок. на св.П. пред КОС- л.80- 83, както и пок. му пред органите на ДП- л.30-33, приобщени към док.материал по реда ан чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК, св.Д.К. пред КОС- л.122-125 и от проведената между нея и св.И. очна ставка по реда на чл.143 НПК също пред КОС; св.М.Д.- л.126-128, св.И.М.- л.128, св.Н.И.- л.244 и пок. й пред органите на ДП- л.203, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, св.А.И.- л.119-122, както и от пок. му пред ДП на л. 60-62, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 НПК, от експертизата на в.л. Н.Т.- л.86, т.ІІ от ДП и посочените по- горе писмени доказателствени средства, както и от протоколи рег. № RB2022007-001-05/0313-22-28 от 24.01.2011г. за изготвяне на ВДС „звукозапис на разговори по мобилен телефон” от прилагане на СРС (папка 1) и № 2007-001-05/0313-22-59 от 15.02.2011г. за изготвяне на ВДС „звукозапис на разговори по мобилен телефон” от прилагане на СРС (папка 2).

                   КОС няма основание да изключва от доказателствения материал показанията на св.К. и Д. в частта, в която сочат, че те двете са минипулирани посочените по- горе документи в резултат от нарежданията на подсъдимия. Тези показания са идентични, логични и безпротиворечиви. Същевременно те са взаимно допълващи се и последователни  относно участието на всяка от свидетелките в манипулацията на изисканите от РУП Кюстендил документи, както и относно лицето, което е наредило това да бъде сторено- подс. К.. С оглед естеството на служебните отношения между тях и подсъдимия, КОС намира, че  именно подс. К. да е наредил да се въздействува върху исканите от разследващите органи документи, на което същите поради отношенията си на подчиненост спрямо него, не са се противопоставили. В този аспект не се приема защитната теза- че това е било сторено по тяхна инициатива, че той не е  занел за това, че е принуден от св.М. да се подпише върху новосъздадените документи с обикновения си подпис. Същата е напълно нелогична и вътрешнопротиворечива. Показанията на тези свидетелки се подкрепят от прослушаните в с.з., прибщени и прочетени  към доказателствения материал ВДС, изрично посочени по-горе. Тези показания се потвърждават и от показанията на св.П., който не отрича, че по настояване на подсъдимия в края на септември 2010г. е посетил сградата на Общината, срещнал се е с К. и св.К., че К. му е казал да коригира   оригиналните си молби от 2008г. и 2009г., както и че този свидетел саморъчно е написал нови молби  с идентично съдържание и посочените по- горе добавки, като старите са били унищожени.

          Няма основание да се отхвърлят и пок. на св.И. в частта относно заведените от нея удостоверения в деловодството на общината, които са й били отнесени от св.К., доколкото те се подкрепят от пок. на св.К. и Д.. Достоверни са и показанията на св.М. в частта, в която сочи, че поставил резолюции върху молбите на П., донесени му от св. К., като в тази им част показанията на този свидетел се допълват от пок. на св.Д.; както и в частта, че е подписал удостоверения, поставени впоследствие  на мястото на липсващите, считайки, че това са удостоверения, издавани по искане на граждани, като в тази част също се потвърждават от пок. на св.Д. и И..

           Показанията на св.И. пред КОС се кредитират по отношение на частта, в която същия описва задълженията си като лесовъд и начина на подготовката на сечта  транспортирането, както и относно обстоятелството, че маркирането на тополите  в имота на П. е било през 2010г. (за това обстоятелство КОС кредитира пок. му от досъдебното производство  на л.60, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.1 НПК), в частта, в която сочи, че той  по нареждане на К. е изтрил от компютъра си файлове с документи, касаещи процесната сеч. Кредитират се показанията му  пред КОС в частта, в която сочи, че през септември 2010г. по нареждане на К. заедно със св. П. са посетили имота и са поставили на някои от вече отрязаните дънери, както и на стоящи дървета допълнително марки. Това обстоятелство се потвърждава и от ВДС, изготвен при използуването на СРС, респ. възпроизведен в с.з.  на 23.11.2011г. звуков файл № 2689441 от 08.09.2010г, папка 2, л.21-23. В останалата им част- относно съдържанието на молбата на П., относно собственото му участие  в поправката на удостоверенията за транспортиране, относно възрастта и положението (паднали или стоящи) на маркираните от него тополи, тези показания са колебливи, вътрешно противоречиви и непоследователни и не им се дава вяра. КОС ги преценява като опит да оправдае нарушаването на служебните си задължения, както и  да прикрие факта, че в имота са маркирани и отсичани и стоящи, не само паднали тополи  със знанието на подсъдимия К.. 

                 КОС приема и, че през септември 2010г. по нареждане на К. е била проведена организация във връзка с подготовка на нова сеч на дървета в имота на П.. Това обстоятелство се установява от пок. на св.И. пред КОС- л.121, както и от ВДС № 1807 от 15.02.2011г.( ВДС № RD 20207-001-05/0313-47-31 при използуване на СРС) и  възпроизведени звукови файла в с.з. № 2689411 от 08.09.2010г. и № 2699082 от 08.09.2010г, и двата в папки 2. На тази дата св.И. заедно  със св.П. са посетили имота и са били маркирани прави стоящи дървета. От съдържанието на тези разговори става ясно, че това е сторено по нареждане на подсъдимия, като целта е без решение на общинския съвет, чрез заобикаляне на ЗОП, същите да се изсекат. В разговор от същата дата със св.И. под звуков файл №2694128, папка 2, л.24-25 фигурира изявлението на К.- „...тополите са общински…”, а „….имотът е частен…”. От последващия разговор от 13.09.2010г.- звуков файл №***, папка 2, л.27 със св.И.  се установява, че подсъдимият се интересува от местонахождението на документите за тополите. Тези доказателства обсъдени в съвкупност, мотивират КОС да приеме, че към момента на издаване на разрешенията за сеч в имота на П., подсъдимият много добре е знаел, че в този частен имот има възрастни големи тополи, които не са засадени от собственика П.. Това обстоятелство е съзнавано от него както към момента на издаване на разрешенията, така и към началото на септември 2010г. Тогава- видно от съдържанието на посочените телефонни е, че подс.К.  е продължил подготовката за нова сеч, изпращайки св.И. и П. да правят нови маркировки с цел изсичане и продажба. Тези факти удостоверяват по несъмнен начин, че подс.К. е действувал със съзнанието, че дава  разрешения за сеч и извоз, извън неговите законови правомощия.   

                  Както бе посочено, към доказателствения материал КОС включва и протоколите за веществени доказателствени средства, събрани посредством специални разузнавателни средства, които са допустим източник на доказателства. Спазени са задължителните условия за използуване на специални разузнавателни средства-  предварително мотивирано искане и разрешение от компетентен орган; налице е и надлежното им обективиране на съответен материален носител.  Посочените протоколи са фиксирали точното съдържание и насоченост на посочените по- горе телефонни контакти, същите са прочетени и приобщени към доказателствения материал, а  част от тях, също посочени по- горе, са  прослушани в с.з. Тяхното съдържание не се оспорва нито от подсъдимия, нито от лицата, чийто гласове са възпроизведени (св.К., И., Д.), поради което КОС няма основание да ги изключва от доказателствената съвкупност. Разбира се, протоколите за ВДС, събрани посредством специални разузнавателни средства не биха били достатъчни за постановяването на осъдителна присъда предвид забраната, обективирана в разп. на  чл. 177, ал.1 НПК  обвинението и съдебният акт да се основават единствено на подобни доказателствени източници. Затова и КОС при обсъждане на горепосочените свидетелски показания, изрично посочи кои обстоятелства се потвърждават и от протоколите  за ВДС, които не са единствените източници на доказателства, а се потвърждават в отделните им части от посочените вече свидетелски показания.

 

ІV.  По фактите по обвинението по чл.290, ал.1 вр. чл.20, ал.3 НК вр. чл.26, ал.1 НК

 

След получаване на писмо рег.№ ЗМ-911/10 от 24.09.2010 г на разследващ полицай при РУП-гр.Кюстендил до кмета на Община Кочериново по повод провеждащото се разследване по ДП № 911/10 по описа на РУП-гр.Кюстендил, с което са изискани  всички позволителни за сеч, издадени от община Кочериново относно  имот с *** в землището на гр.Кочериново, местността „До кантона“, подс.К. решил да въздейства върху служители на общината, които ще бъдат разпитани като свидетели.

  За целта, на неустановена дата в края на месец ІХ-началото на м. Х.2010 г в кабинета си в сградата на общинска администрация-гр.Кочериново, подс.К. повикал св.Д.К.-гл.счетоводител, св.М.Д.-еколог, св.Г.К.-старши специалист „Озеленяване“  и св.А.И.-лесовъд. При разговор с тях им казал, ако ги разпитват в полицията за сечта в имота на Г.П. да кажат, че тополите в имота на П. са били на възраст около 5-6 години, че същите са засадени от Г.П. и сечта е разрешена само за тези тополи.

  На 08.10.2010г.  между св. Д. и подсъдимия К. бил проведен телефонен разговор- срвн.ВДС, папка 2, стр.43-45, звуков файл № ***, възпроизведен в с.з пред КОС. Св.Д. обяснила, че се чула  със св.В. по повод комисията от 2009г., при което подсъдимият й наредил да го слуша и да не говори много. Наредил й да каже, като я викат на разпит, че е разрешил сеч само за тези тополи, които П. си е засадил: „Аз съм дал разрешение да се режат само тия, които той си е посадил, малките..“, „Ако е имало дебели, кажи:“Имаше, имаше и дебели, имаше и тънки, обаче тия, които са дебелите, ние за тях не сме давали разрешение, и кмета не е давал, и ние не сме..“, „Прочети си протоколите и това.., да се подсетиш какво си видяла, там си пише, това казваш.. Във втори разговор от същата дата – срвн. звуков файл № ***, папка 2, л.45-46. подс.К. отново й посочва: „…….ако си забравила какво пише вътре- 5 годишни, той иска от нас разрешение само това, което е садил и това е...”

     На 15.10.2010г. в проведен телефонен разговор със св.А.И. подсъдимият К. отново му напомнил какво да каже относно размера на отсечените тополи: „Ония неща не беха по-дебели от три-четир, се сантиметра, нали, като как си беха?“ , „Айде, дръж печено..“ /ВДС, папка 2, стр.67-68, звуков файл ***/.

         След проведения телефонен разговор с обв.К.К., на 15.10.2010 г А.Н.И. е разпитан като свидетел по ДП №911/2010г. по описа на РУП-гр.Кюстендил от разследващ орган относно същите обстоятелства:възрастта на тополите в имота на Г.П. и размера в диаметър на отсечените дървета.

          На тази дата пред разследващия орган-срвн. протокол за разпит от ДП на л.57 от ДП на гл.разследващ полицай И.И., А.И. е заявил пред органа на ДП,  разпитан в качеството си на свидетел, че дърветата, които е маркирал са били засадени от П., че били  5-6 годишни, които Г.П. си е бил засадил в имота и сечта е била разрешена само за тях.

             На 19.10.2010 г пред разследващия орган по ДП №911/2010г. по описа на РУП-гр.Кюстендил Г.С.К. е разпитан като свидетел- срвн. л.77, т.І от ДП. Посочил, че Г.П. е искал да отсече засадени от него тополи в имота, които били в размер:10-15 см в диаметър.

                На 07.12.2010г. пред разследващия орган по ДП №911/2010 г по описа на РУП-Кюстендил М.К.Д. е разпитана като свидетел.   Пред органа на ДП посочила, че П. е искал да отреже млади дървета-тополи, които били предмет на оглед от комисията и че  същите били на възраст около 4-5 годишни.

              Впоследствие, в хода на разследването по настоящото дело, на 08.03.2011г.-л.79-80, т.І от ДП пред надлежния орган-разследващ полицай, св.К. се е отрекъл от тези си показания, като заявил, че същите не отговарят на истината. Посочил, че никога не е виждал молбата, написана от Г.П. до кмета на общината и тополите в имота на П. били големи и средни с диаметър от 20 см и нагоре и определено над пет и повече години.

               На 11.03.2011г. по нареждане на К. св.Д., К., И. и И. отишли в гр. София, където се срещнали  пред кино „Арена” в кв.Люлин с непознати за тях две лица- мъж и жена. Последните се представили за адвокати на подсъдимия и ги питали на каква длъжност работят, дали им е оказван натиск в полицията, интересували се какво са казали при проведените разпити, споменавали се тополи и тяхната възраст.

                     На 15.03.2011г.- л.87, т.І от ДП св.М.Д. в хода на разследването, пред надлежния орган-разследващ полицай също се отрекла от предишните си показания. Заявила, че възрастта на тополите, установена при огледа на комисията, е била 25-30 години, както и че никъде в молбите на П. и в заповедите на кмета за сеч  не е фигурирал израза „засадени от собственика“.

               На 16.03.2011г.  при разпита си пред надлежен орган -разследващ полицай, св.А.И. също се отрекъл от предходните си показания, като е заявил, че е маркирал тополи с диаметър над 20 см, а в заповедите на кмета за сеч не е било записано, че тополите са засадени от собственика П.. Същият сочи, че на място в имота са били рязани в по-голямата си част възрастни, големи дървета.

                 Тези обстоятелства се установяват от пок. св.А.И.- л.60, т.І от ДП, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, пок. на св.К. пред КОС- л.123, на св.Д. пред КОС- л.127 и пок. на св.К. пред КОС- л.205 и приобщените от ДП пок. на този свидетел от л.82 по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.3 вр.ал.1, т.1 НПК, както и  от пок. на св.И. пред КОС- л.244 и от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК относно посещението в гр. София. Потвърждават и се от посочените и приетите към доказателствата по делото  ВДС за използуване на СРС, изготвени по реда на НПК и прослушвани в съдебно заседание. Както бе посочено, същите представляват годно доказателствено средство, което не се оспорва от  подсъдимия и свидетелите К., И. и Д. относно съдържанието на разговорите и относно липсата на манипулации върху тях, поради което същите бяха обсъдени наред със свидетелските показания.  Св.К. пред КОС заяви, че не поддържа показанията си в частта, в която подсъдимият бил казал на свидетелите да заявяват пред полицията, че тополите са 5-6 годишни. КОС обаче кредитира изцяло тези му показания от ДП, прочетени по надлежния ред със съгласието на подсъдимия по реда на чл.281, ал.5 НПК, доколкото същите са идентични  в тази  част с показанията на присъствуващите на разговора св.К., И. и Д. и приема за безспорно установен факта, че съдържанието на разговора е бил горепосочения. Показанията на св. И. от ДП в тази им част, приобщени към доказателствата по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК относно срещата му в кабинета на К. заедно  със св.К., К. и Д. в края на м. септември 2010г. също се включват в доказателствения материал и кредитират от съда, доколкото този свидетел при прочитането им в с.з. е заявил изрично, че ги поддържа и доколкото изцяло се потвърждават от пок. на св.К. и Д.. От друга страна съдържанието на телефонния разговор между подсъдимия и св.И. и съответно между подсъдимия и св.Д. се потвърждава недвусмислено и категорично от посоченото по- горе ВДС.

 

V. По  фактите по обвинението по  чл.293 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК

 

      Както бе посочено по- горе, в края на месец септември и в началото на м.актомври 2010г. подс. К. осъществил въздейсдтвие върху св.Д., св.И., св.К. и св.К. в кабинета си в общината във връзка с предстоящите им разпити пред органите на ДП, като им казал какво трябва да съобщят пред разследващите органи във връзка с възрастта на тополите в имота на П..

       На 15.10.2010г. св.К. била разпитана пред разследващ полицай по ДП №911/10г., но не посочила никакви обстоятелства във връзка с възрастта на тополите и начина на засаждане им от св.П..

                 Пак на неустановена дата от края на м.ІХ.-началото на м.Х.2010г. (около проверката на полицията в община Кочериново) подс.К. *** св.К.Г.-старши специалист „Благоустрояване“. Двамата разговаряли за полицейската проверка, свързана със сечта на тополите в имота на Г.П.. Тогава подс.К. се обърнал съм св.Г. и му казал, ако го викат в полицията и го разпитват, да каже, че тополите са били млади, на възраст около 5-6 години и че Г.П. си е рязал неговите тополи, които си бил засадил. От тези думи св.Г. разбрал, че трябва да даде лъжливи показания и се усъмнил, че има нещо нередно.

                На 19.10.2010г. св.Г. бил разпитан от разследващ полицай по ДП, но не е давал показания във връзка с възрастта на тополите и начина на засаждането им- срвн.л.112 т.І от делото.

                 Тази фактическа обстановка се установява и доказва от показанията на св.К. пред КОС, както и от пок. на св.Г..       Показанията на св.К. относно естеството на разговора в кабинета на подсъдимия се потвърждава както бе посочено по-горе от пок. на св.Д., К. и К.. Съдържанието на разговора между К. и Г. в края на м. септември се потвърждава от последователните и категорични показания на св. Г. пред КОС. КОС няма основания да се съмнява добросъвестността на този свидетел и независимо от липсата на очевидци на посочения разговор, намиранеговите показания за достоверни и ги кредитира изцяло.

     

     І. По правната квалификация на престъплението по  чл.283А, т.1 вр.чл. 282, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК

                    Предвид гореизложеното, КОС счита, че подсъдимият К. не е осъществил от обективна и субективна страна престъпления състав на разп. на чл.283А, т.1 НК вр. чл.282, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК- по  пункт І от обвинението във връзка с продажбата на посочените два общински имота, частна общинска собственост – „Здравна служба” и „ „До кантона”.                                                                                                                                                                                                 

                Член 283А т.1 НК  

 

 

 

е своеобразен състав на общите длъжностни престъпления по чл.282 и чл.283А НК, като обективните и субективни признаци на престъпната злоупотреба по служба се отнасят и до този престъпен състав. На практика чл.283А НК се явява по-тежко квалифициран случай на общите длъжностни престъпления по тази глава поради въведени от законодателя допълнителни признаци, свързани с трансформацията на публична собственост след 1991 г. Особеността на този престъпен състав е в това, че изпълнителното деяние по  чл.282 НК трябва да е свързано с правно-регламентирани дейности, каквито са приватизацията, продажбата, даване под наем или аренда и внасяне на публична собственост в търговски дружества. В случая доколкото предмет на двете продажби са имоти- частна общинска собственост, то този елемент от състава на чл.283А, т.1 НК е налице.

           По своята същност разпоредбата на чл.282, ал.2 вр. ал.1 НК, по която е обвинен подсъдимият за отделните си действия представлява бланкетна наказателно правна норма. Тази правна техника се е наложила с оглед характера на престъплението, установено в чл.282 НК - общото престъпление по служба, приложимо единствено при липсата на друго конкретно престъпление от посочените в НК. Целта на законодателя е била чрез тази законодателна техника да обхване разнообразието на бързопроменящите се административни отношения, защитавани от престъплението по служба. Именно това е причината съставът на престъплението по служба, установено в чл.282 НК да се допълва с норми от други закони и подзаконови актове. Като бланкетна наказателноправна норма, разпоредбата на чл.282 НК препраща към разпоредби от закони и подзаконови актове, които определят елементи от състава на престъплението. В тези нормативни актове следва да се търсят конкретните задължения и права, чието нарушаване, превишаване или неизпълнение би могло да доведе до възникване на основанията за наказателната отговорност от извършилия престъпление. Тези нормативни актове следва да са действащи към момента на извършеното престъпление, да създават конкретни права и задължения, да са издадени от компетентен орган и тяхното нарушаване (респективно неизпълнение или превишаване на създадени от тях права) да е в пряка причинна връзка с настъпилите вредни последици (по чл.282, ал.2НК) или с евентуално възможните такива (чл.282, ал.1НК).

       За осъществяването на престъпление по този текст следва изпълнителното деяние на виновното длъжностно лице да се е изразило в нарушение или неизпълнение на служебните задължения или превишаване на властта или правата.

       Длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, когато е извършило дейност, несъобразена с установените изисквания за заеманата длъжност.

         Длъжностното лице не е изпълнило служебните си задължения, когато не е изпълнило правно задължение, т. е., когато е бездействувало по служба.

         Длъжностното лице е превишило властта или правата си, когато е излязло извън рамките на своята компетентност и е осъществило чужди властнически правомощия или функции (ППВС №2/1980г.,т. 1).  

         В случая се твърди, че с продажбата на двата общински имота, К. е нарушил и не е изпълнил служебни задължения, конкретно предвидени в нормативни актове, които ще бъдат разгледани по- долу.  

                       Освен посочените изпълнителни деяния за реализацията на състава на  чл.282 НК като елемент от обективната страна е възможността за настъпване на немаловажни вредни последици, която възможност следва да бъде реална и действителна, а не хипотетична. По- тежко наказуемият състав по  ал.2 въвежда два допълнителни квалифициращи признака-  когато от деянията са настъпили значителни вредни последици  или деянието е извършено от лице, заемащо отговорно служебно положение. В настоящия случай е въведено обвинение и по двата признака на ал.2. От субективна страна деянието се извършва при пряк умисъл, като извършителят съзнава, че нарушава или не изпълнява служебните си задължения, че превишава властта или правата си и по този начин причинява значителни вредни последици. Той действа със специфична користна цел - да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда. Прекият умисъл е такова субективно психично отношение на дееца към обществената опасност на деянието и неговите общественоопасни последици, което изисква деецът не само да съзнава този характер и последици, но и да е искал настъпването им. Когато прекият умисъл е съчетан със специална цел, и това се изисква от състава на престъпление (както в случая), това означава, че единствената причина и мотивировка на дееца за извършване на деянието, е постигането на конкретно целеният престъпен резултат - в случая за престъплението по чл.282 НК, за което е обвинен К.- целеният резултат се явява набавянето на имотна облага за „Медицински център” ЕООД гр.Благоевград и за ЕТ”Е.П.- Г.П.”, представляван от Г.П.. Когато се изследва  психическото отношение на дееца към настъпилия резултат, е необходимо да преценява съвкупно всички факти и обстоятелства, които предшестват, съпровождат и следват настъпването на престъпния резултат, а също така следва да се има предвид и каква преценка на тези обстоятелства е дал самия деец. 

                Няма съмнение  в случая, че подсъдимият К. е лице, заемащо отговорно служебно положение по см. чл. 282, ал.2 НК. В НК липсва легална дефиниция какво представлява "отговорно служебно положение”. Съдържанието на понятието е извлечено по тълкувателен път и съдебната практика е константна, че въпросът се решава конкретно за всеки отделен случай в зависимост от конкретните обстоятелства, като се имат предвид характерът, съдържанието и обемът на изпълняваната от дееца длъжност, важността на осъществяваните от него правомощия и функции, а също и характерът на учреждението, предприятието или организацията, в която работи.  Приема се, че такива са  длъжностни лица по смисъла на чл.93, ал.1, б.” А” и „Б” НК, които имат по-широк кръг от права и задължения, заеманите от тях служби са на по-високо място в служебна йерархия и служебната им дейност има важно значение за учреждението или държавния орган. Такива са длъжностните лица, заемащи ръководни длъжности в министерствата, централните ведомства и другите държавни органи, както и тези, на които са възложени ръководни, организационни и контролни функции /в този смисъл Постановление № 8/81 год. на Пленума на ВС, Р-561-84- І НО. Безспорно е, че подсъдимият К. в качеството си на Кмет на Община е длъжностно лице по см. чл.93, ал.1, б.”А” НК предвид законодателно предоставените му от държавата функции в местното управление, съгласно глава V, чл.38 и сл., чл.43, чл.44 и чл.46 ЗМСМА,  защото неговата дейност има изключително важно значение в сферата на местното самоуправление и местната администрация.В това си качество по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК се явява длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение и му е възложено да изпълнява  със заплата, в рамките на мандата, служба в държавно учреждение на местно ниво.

                   Следователно, подс. К.,***, е отговарял на изискванията на цитираната правна норма за длъжностно лице и поради това може да бъде субект на престъпление, извършено от длъжностно лице.  

  1.   В конкретния случай подсъдимият К. е обвинен, че при продажбата на имот „Здравна служба”в гр.Кочериново, частна общинска собственост на Общината  е нарушил  служебните си задължения по  чл.11, ал.1 ЗОС и  по  чл.35, ал.1 ЗОС. (Следва да се посочи, че КОС не споделя релевирана от защитата теза, че този имот не бил индивидуализиран, тъй като не било посочения по кой план на града е нисгнатурата на имота. Това твърдение  е несериозно, тъй като описанието на имота, е достатъчно за индивидуализацията му.)  Разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗОС (ред. ДВ, бр.96/99г.) обаче е бланкетна, доколкото  въвежда изискване към кметовете на общините да управляват общинския имот с грижата за добър стопанин. Същата не очертава конкретни права и задължения, произтичащи  от задачите и функциите му на длъжностно лице, при които нарушаването или неизпълнението им би довело, при наличен пряк умисъл и специална цел за чуждо облагодетелсвуване до настъпване в пряка причинна връзка с дейността на К. на значителни вредни последици за управляваната от него структура.

    Разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗОС в редакцията му  с  ДВ, бр. 96 от 1999 г.- „ Продажба на недвижим - частна общинска  собственост, се извършва с решение на общинския съвет или със заповед на кмета на общината след проведен търг или конкурс при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2” въвежда като задължение към кмета да организира продажбата на собствен на общината имот след вземане на решение от ОС и  след провеждане на търг или конкурс.

   Или  тази разпоредба предвижда, че решението за продажба на общински имот се извършва с решение на ОС, което е  налице в случая, но същевременно тя има препращащ характер към наредбата на Общинския съвет във връзка с продажбата на недвижими имота и реда за провеждане на търгове. Именно наредбата на ОС по  чл.8, ал.2 ЗОС определя легалния ред,  чието нарушение засяга обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на органите на местното самоуправление. И това е така, доколкото съгласно разп. на чл.8 от ЗНА всеки ОС може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.

    В този аспект следва да се преценява дали е налице нарушение на  предвидената  в наредбата на Общинския съвет процедура по провеждане на търга за продажбата на този недвижим имот.

               В настоящия случай КОП въвежда като нарушение на нормативната уредба, приета с Общинския съвет, отделни разпоредби от две наредби. Първата от тях  е Наредбата за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество- НПСУРОИ, приета от ОбС Кочериново, която видно от изпратения официален вариант от Областния управител на Кюстендилска област е приета  с решение №97 от протокол №12 от 20.11.1996г.—л.89, т. VІ от ДП. Втората от тях е НРУПТКПССПУРОС  и е  приета  от ОС с решение №4/27.01.2000г. И в ПЗР на двете наредби изрично е вписано, че са издадени въз основа на разп. на чл.8, ал.2 ЗОС, като  във втората е посочено, че е издадена въз основа на чл.1, ал.1,т.4 от НПСУРОИ и регламентира редът и условията по провеждане на търгове, конкурси и преговори за отдаване под наем на общинско имущество.

               Като нарушение се въвежда разп. на чл.48 от НПСУРОИ, която сочи, че  въз основа на решение на ОС кметът възлага извършването на  пазарна оценка от независим оценител и на чл.5, ал.1 от  НРУПТКПССПУРОС, която въвежда изискването  първо кметът на общината да възложи извършването на оценка и анализ на правното състояние на имота, и едва след това Общината да вземе решение за провеждането на търг. Ал.4 от същия член предвижда пък правните анализи и оценките да се утвърждават от Общинския съвет. Т.е.  с разп. на чл.48 от първата наредба се въвежда изискване след вземането на решение за продажба да се възложи оценка,  а с втората наредба- първо да се възложи такава, после да се вземе решение от ОС, който да я утвърди.

                Очевидно е, че са налице два акта на ОС, които съдържат различен ред относно  възлагането на оценки, като първият е по- стар, доколкото е приет през 1996г. и е с по- общо действие, а втория- е по- нов- приет през 2000г. и  регламентира сравнително подробно реда за вземане на решение за продажба на имоти- общинска собственост.  Основен принцип в правото е, че специалният закон се прилага с предимство и дерогира разпоредбите на общия закон, като и че по-новия закон отменя сходните разпоредби на по-стария. Поради това КОС счита, че е налице и мълчалива отмяна на разпоредбата на чл.48 от НПСУРОИ с новата наредба от 2000г. в частта, касаеща  поредността на вземане на решението на ОС и последващото възлагане на оценка от страна на кмета на общината. С оглед на това не е налице нарушение на  тази разпоредба на чл.48 от НПСУРОИ, задължаваща кмета на Общината едва след вземането на решението за продажба да извъзложи извършване на оценка предвид факта на мълчаливата й отмяна в тази й част.

                По отношение на втората част от тази разпоредба, задължаваща кмета да възложи изготвянето на оценка на независим експерт- оценител, КОС счита, че същата не е  отменена мълчаливо и че кметът е имал задължение да възложи изготвянето на такава на независим оценител, което задължение е и във връзка със задълженията му по  чл.5, ал.1   НРУПТКПССПУРОС.

               В случая изготвянето на  пазарна оценка е сторено от лице, различно от св.Б., който е притежавал лиценз и формално нарушенето на тази разпоредба е налице. Безспорно се установи, че подписът върху оценка, изготвена на  23.11.2003г. на мястото на  оценителя Б.Б. не е положен от него, а от друго неизвестно лице. Както бе посочено обаче, техническата дейност по подготовката на търговете в Общината не е била извършвана персонално от К., а от неговите служители, което впрочем  е и логично с оглед техническата специфика на тази дейност, имаща предимно организационен характер. Т.е. същият е делегирал правомощия- в случая на св.И., която КОС прие, че е лицето, което е контактувало  с оценители и се е свързвало с тях. По делото обаче не са налице никакви доказателства при извършване на нарушението  подсъдимият К. да е осъществил контакт със св.Б., или поне  със св.Б., който технически в случая  е извършил писмената част на доклада; нито пък  подсъдимият К. да е знаел, че не Б., който безспорно е притежавал лиценз, издаден на осн. чл.28, ал.1, т.1 от Наредба за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда за лицензиране на оценители (обн. ДВ, бр.57/11.06.2002г.), която разпоредба  е отменена с ред.ДВ, бр.52/ 10.07.2012г., а друго лице е положило подписа си върху тази оценка. (Последващата отмяна на посочената разпоредба  не означава, че такъв лиценз не е бил изискван, в каквато насока са доводите на защитата, доколкото отмяната на материалната разпоредба действува занапред в бъдещето, но няма обратно действие.) Липсват доказателства, установяващи с категоричност знанието от страна на К. досежно това обстоятелство, още повече и че лиценза на името на Б., удостоверяващ неговата правоспособност е бил представен към оценката. Същевременно за Кмета на общината не съществува задължението да проверява валидността на лицензите, нито пък да задължава оценителите да се подписват лично пред него. В този аспект отговорността е за лицето, което съставя, изготвя доклада, легитимира се с лиценза, което предполага неговата добросъвестност. В случая по неизвестни причини доклада е подписан не от лицензирания оценител, а от друго лице, но по делото не са налице никакви доказателства К. да е знаел това. В този аспект  не може да се ангажира отговорността му за това нарушение.

               КОС не споделя и релевирания от прокуратурата довод, че К. е на 11.12.2003г. е нарушил  служебните си задължения по чл. 19, ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 6 и чл. 24, ал. 2, т. 2 от НРУПТКПССПУРОС като със заповед № 236/11.12.2003г. е утвърдил тръжна документация, в която са включени специални условия: „размер на инвестиции". Обвинението твърди, че това условие е специално, но не непроизтича от закона или от решение на ОбС Кочериново, като въведения критерий за  оценяване на предложенията - "размер на инвестиции" не бил в съответствие с целите на търга и спецификата на обекта, което пък довело до отстраняване на участник в търга, предложил 10 149,99 лв. повече от продажната цена. От показанията на св. Д., която е взела непосредствено участие в изготвянето на тръжната документация, се установява, че  решението за въвеждане на този критерий е взето от комисията, в която участници са били тя, св.М. и св. Б.. Това решение  е било взето колективно, тъй като идеята на членовете на комисията била сградата да не се разрушава, а да се запази дейността й. Освен това това не е била единствената продажба, в която е бил заложен този критерий. По времето, когато св.Д. работела  в Общината, ОС не е вземал решения за продажба , в които да утвърждава и този критерий. В този аспект не са налице каквито и да доказателства, че  това условие  включено  при изричното разпореждане на подсъдимия и че целта на това е била елиминиране на определени участници и толериране на други.

                     КОС не приема довода на КОП, че критерия „размер на инвестици” е специално условие по см. на чл.19, ал.1, т.6 от НРУПТКПССПУРОС, което следва задължително да е утвърдено от ОС. Този критерий не е бил единствен, доколкото видно от тръжната документация той е част от формиране на общата оценка на участниците в търга. Следва да се отбележи, че  отстранения участник св.Б.Б. изрично сочи, че той се е  съдържал в закупената от него  тръжна документация, но не го бил попълнил, тъй като не знаел значението на тази дума. Непосочването  на този критерий в обявата  е без значение, тъй като условията на документацията се съдържат в документацията, а не в самата обява, която има оповестително действие. В обявата съгл. чл.9, ал.2 от Наредбата следва да е налице информация относно предмета на търга, цената на книжата, размера на депозитната вноска, дата и място на провеждане, които реквизити в случая са налице. В този аспект не се споделя твърдение на КОП, че  подсъдимият е нарушил чл.24, ал.2, т.2 от същата наредба с включването на този критерий. Тази разпоредба въвежда  критериите за оценка на офертите в съответствие  с целите на търга и спецификата на обектите. В случая в раздел VІ, т.2 от тръжната документация изрично е посочено, че на критерия „ размер на инвестиции” се определят 40% при оценяване на предложенията, а на предложената цена – 60%. Този критерий не е единственият,  по който са оценени офертите.

                     В заключение КОС счита, че отново по делото не са налице доказателства, установяващи, че този критерий е бил въведен по персонална заповед на подсъдимия и с цел да се отстранят участниците, предложили по- висока цена.                           

                     КОС счита, че не е налице бездействие (втората от формите на изпълнителното деяние по чл. 282 НК) по отношение неизпълнение по чл. 5, ал. 1 от НРУПТКПССПУРОС-затова, че подсъдимият  от началото на м. 11.2003г. до 27.11.2003г. не е възложил извършването на анализ на правното състояние, доколкото  възлагането на такъв анализ е алтернативно, а не задължително изискване. Съгласно ал.2 на същата наредба такъв може да не се извършва, ако въз основа на становища на общинските служби се прецени, че не съществуват основателни съмнения в неговия статут. Действително в случая няма такова становище, но в случая е бил безспорно, че имотът е общински, поради което и съмнения в статута му не е имало. Следва да се подчертае, че от показанията на св.П., Д., Б. се установява, че в процесния период в общината не са изготвяни правни анализи и  при други продажби, респ. неизготвянето на такъв анализ е правило, а не изключение.       

                  По идентичен начин следва да се разглежда и неизпълнението, въведено  от КОП за  служебните задължения по чл. 9, ал. 1 от НРУПТКПССПУРОС- затова, че подсъдимият за времето от 11.12.2003 г до 05.01.2004г. не е обявил търга най- малко в един национален ежедневник и един местен, вследствие на което е ограничен кръга на участниците в проведения на 06.01.2004г. търг с тайно наддаване. От пок. на св.И. се установява, че практика в общината е било при провеждането на търговете обявите да се публикуват в местен вестник. В случая не се съдържат доказателства непубликуването  на същата в централен ежедневник да е довело да неузнаване от страна на други , желаещи да участуват в търга лица за  предстоящата продажба, което да е ограничило участниците в него. Напротив, участниците са били четири на брой, обявата  е публикувана във в. „Вяра”, който е вестник за югозападния регион. Отново не се установява по този начин да е действувано в противоречие с установената практика в общината, респ. подсъдимият да е бездействувал  с користната цел да  облагодетелствува именно дружество „Медицински център” ЕООД.

               В този аспект, като съобрази тези обстоятелства и като прецени, че липсват  доказателства за конкретно разпореждане от страна на подсъдимия за неизпълнение на посочените текстове от Наредбата именно с цел да облагодетелстувва конкретен участник в търга, КОС счита, че тези нарушения не са в причинна връзка с твърдяното наличие на  значителни вредни последици за Общината. Следва и да се отбележи, че Кметът на Общината има задължение да организира провеждането на търговете, което в случая е сторил чрез прехвърляне на задължения на административния секретар на общината, респ. на тръжната комисия. В този смисъл не следва да се вменяват като нарушения на подсъдимия  пропуски или немарливо отношение, извършени от други лица, на които са били делегирани тези задължения, доколкото пък от друга  страна същите са действували съобразно установената практика в общината.

                  КОС не приема за доказано твърдението на КОП, че подсъдимият К. е действувал  в полза на „Медицински център” ЕООД, представлявано от св.У.. По делото единствено бе установено, че двамата са се запознали в общината в момента на закупуването на тръжни документи, когато У. е уведомил подсъдимия за намерението си да участва в търга и да прави здравен център. Това  негово намерение е доведено до знанието на съветниците по време на сесията, но това не означава, че между подсъдимия и свидетеля са съществували взаимоотношения, основани на финансова или користна изгода, които да са били движещия мотив за подсъдимия при подготовката на търга. Действително, установи се, че дружеството не е внесло предварителния депозит за участие, но по делото няма никакви доказателства това да е станало със знанието или чрез упражняване на натиск от страна на подсъдимия. В случая отговорността за това е върху членовете на тръжната комисия, които са имали задължението да проверят всички документи на участниците, но не са сторили това, респ. са действували недобросъвестно и са нарушили служебните си задължения, допускайки  до участие в търга този невнесъл депозит участник. Липсата на знание за тези обстоятелства от страна на подсъдимия сочи, че  същият не е действувал с користната цел да набави облага за дружеството, нито пък, че е знаел, че подчинени нему длъжностни лица не си изпълняват задълженията. Отделен е въпроса, че той като кмет на Общината не е имал задължения да проверява всички документи при извършването на търга.

                   Или в заключение КОС намира, че анализът на доказателствените източници не позволява да се заключи, че действията на подсъдимия К. по извършване на инкриминираното деяние  са били осъществени при наличието на съзнание за обществената им опасност и противоправност и при пряката цел за набавяне на облага за другиго.

                   КОС не споделя и извода на КОП, че  в резултат от посочената поредица от действия за Общината са настъпили значителни вредни последици. Както  е посочено  с цитираното  ППВС №2/1980г., т. 2 вредните последици  могат да са с имуществен и неимуществен характер, като те се изразяват в посегателството на обществени или лични  имуществени права и интереси, в създаването на съществени смущения в правилното функциониране на държаните органи. Квалифицираният състав на чл.282, ал.2 НК е осъществен, когато те са настъпили реално и като се изхожда от абсолютната стойност на материалните щети за общината като цяло и степента на увреждане на нормалното функциониране  на общината, респ. тук от значение са последиците от имуществен и неимуществен характер.  В случая по отношение на твърдяните имуществени последици се изхожда от заключението на вещото лице, което е преценило, че пазарната стойност на имота е в размер 49 350 лева, както и от заключението на тройната екстертиза на в.л. В., Г. и М., които предлагат справедлива пазарна цена в размер 49 080 лева. Следва да се отбележи обаче, че с оглед естеството на начина за продажба- търг, няма никаква гаранция, че провеждането му  на база на по- високата цена, би означавало, че имотът е щял да се продаде на такава по- висока цена. В случая на практика вредните последици не са настъпили реално, доколкото само би могло да се предполага, че имотът би бил продаден на тази по- висока цена. Хипотетично е било възможно и да да не се явят купувачи именно поради по- високата начална тръжна цена. В този аспект КОС не приема, че вредните последици, изразяващи се като разлика между предлаганата  от вещите лица по- висока цена  след близо 9 години по- късно след сделката и цената, която реално е платил купувача, са настъпили реално. Затова и не би могла да се установи  причинната връзка между изпълнителното деяние и престъпните последици, която обективно характеризира деянието по чл.282 от НК.

 

              2.   По идентичен начин КОС разглежда и твърдяните нарушения за незпълнение на служебни  задължения по отношение на продажбата на имота в м. „До кантона”, като мотивите относно липсата на съставомерност за продажбата на първия имот „Здравна служба” предвид тяхната идентичност се отнасят и за имота в м. „До кантона”.

                Отново и за тази продажба е въведено нарушение на чл.48 от НПСУРОИ и на чл.5, ал.1  НРУПТКПССПУРОС, като разликата  в обвинението в сравнение с първата продажба е,  кметът е възложил извършване на  пазарна оценка на оценител ( св.Т. и М.), който не притежава лиценз по реда на чл.2 от Наредба №11/07.04.1998г. за лицензиране на оценители на земеделски земи. КОС изцяло препраща  към мотивите във връзка с нарушенията на първите две наредби към гореизложените доводи, като в случая разликата е само относно основание за лиценза  и лицата, които са изготвили оценката. Несъменно е, че оценителите Т. и М. не са притежавали  изискуемия се от закона лиценз, както бе посочено по- горе и за този случай не са налице доказателства това обстоятелство да е било доведено до знанието на подсъдимия. И в този случай КОС приема с оглед изложения по- горе анализ на доказателствения материал, че подсъдимият е делегирал правомощията си по организиране и на този търг на св. И., която е имала задължение да възлага от името на Общината по изготвянето на пазарни оценки. Не се установи, че именно подсъдимият се е разпоредил на оценителите св.Т. и М. изрично да не посочват в оценката наличието на тополови насаждения и по този начин същият да е действувал с користна цел да донесе полза на св.П.; нито пък се установи изобщо същият да е знаел, че лицензите на двамата оценители  не отговарят на изискванията на посочената Наредба  №11/1998г. Несъмнено е, че двамата оценители са най-малкото недобросъвестни, доколкото са приели да извършват  дейност, за която не са имали съответното разрешение, но както бе посочено и в случая за продажбата на на имота „Здравна служба”, отново не са налице доказателства подсъдимият да  е знаел за това обстоятелство.

         По отношение на обвинението за продажбата на имота в м.”До кантона” са въведени от прокуратурата още две обвинения – за бездействие от страна на К. , респ. неизпълнение на служебни задължения по чл.5, ал.1 НРУПТКПССПУРОС за невъзлагане на анализ на правното състояние на имота и по  чл.9, ал.1 от същата-  за необявяване на търга в един национален ежедневник.  Тези обвиняения са идентични  с обвиненията за продажбата на имота „Здравна служба” и всичко изложено по – горе от КОС за тези обвинения се отнася и за продажбата на имота в м.”До кантона”. С оглед спецификата на случая само следва да се посочи следното: КОП твърди, че с изготвянето на правен анализ би се установило наличието на тополови насаждения, фигуриращи по картата на ЛУП на ДГС „Рилски манастир” от 2001г. Тяхното наличие технически е било отразено върху скица № ***/31.08.2004г., в която фигурира условен знак за гора. Той обаче не е бил взет предвид от оценителите, респ. отговорността за липсата на оценка и на подобренията е върху тях.  От друга страна както бе посочено по- горе анализи съгласно посочения чл.5 от наредбата се правят при съмнения в статута на имота, като в случая такива относно неговия общински характер не е имало и в този аспект правния анализ не е  бил задължителен елемент, предшестувващ подготовката на продажбите. Всичко останало относно бездействието на подсъдимия във връзка с посочените служебни задължения по тези две разпоредби, важи и по отношение на тази продажба.

       Следва да се подчертае, че отново не се доказва наличието на пряк умисъл и користна цел в действията на подсъдимия при тази продажба. За умисъла на едно лице се съди от неговите фактически действия, предществуващи или съпровождащи престъпния резултат. В конкретния случай обаче именно механизмът на деянието, не позволява да се направи единствен възможен и еднозначен извод, че подсъдимият К. чрез поредицата от свои действия е съзнавал общественоопасния и противоправен характер на извършваното и че е целял настъпването на негативните последици от него за Общината и в същото време - набавянето на облага за св.П.. К. от една страна не е действувал еднолично при вземането на решението за продажба; от друга- дейността по подготовката на продажбата и  организацията на търга е била възложена  от него на служители на общината, а от трета страна не се установи да е действувал в отклонение от практиката в общината при продажбата на  други общински имоти; нито пък конкретно да се разпоредил да се нарушат или не се изпълнят вменени му служебни задължения, насочени в чужда полза. Фактът на познанството на подсъдимия със св.Г.П., представител на ЕТ, спечелил търга, което познанство е естествено за жителите на един малък град и не се отрича от подсъдимия, обаче не означава,  че всички действия на подсъдимия са били насочени с целта процесния имот да се продаде именно на св.П. на занижена цена и с намерението той да се облагодетелствува от тази продажба. За наличето на пряк умисъл не може да се съди от изказванията на подсъдимия по време на сесията, доколкото името на П. не е споменато официално, а единствено подсъдимият е посочил, че интерес към имота има местен човек, който искал да прави мотел и пр. КОС преценява това му изказване като обосновка и защита на предложението му за продажба на имота, но не и като действие, насочено към целта имота да се продаде единствено именно с намерение и само на П.. Такова не се установява и от факта, че банкетите на Общината били провеждани в заведение на подсъдимия, доколкото пък не се установява това да е правено безплатно, респ. св.П. да е поемал тези мероприятия на свои разноски. Не се доказа какво е естеството на отношенията между подсъдимия и в този аспект от простия факт на познанство между тях не може да се прави извода, че подсъдимият съзнателно е нарушил закона, искайки общинския имот да се продаде именно на св.П. и че целта му е  била да увреди Общината и да облагодетелства, и то тенденциозно св.П..

    Твърдяните значителни вредни последици в случая се в размер на 132 034, 88 лева и се изразяват в разликата между оценката на имота  без тополовите насаждения  и стойността  му с тях + приетата от вещите лица С. и З. стойност от 721 лева за декар. ) В оценката от 2004г. по време на продажбата оценителите Т. и М. са приели такава цена в размер на  105 лева. Отново следва да се подчертае, че с оглед спецификата на провеждането на продажбата- търг, не може да се предвиди дали предлагането на по- висока цена не би довело до ограничаване  или елеминиране на всички потеницални участници. В този аспект, не може да се приеме, че подсъдимият е действувал в ущърб на Община Кочериново, причинявайки й  значителни по размер имуществени вреди, с явната цел да облагодетелства имотно купувача П., осигурявайки му възможност да закупи общинските имоти на значително по-ниски цени от пазарните такива.     

   Що се касае до твърдените от КОП неимуществени вреди, КОС приема, че действително с продажбите е засегнат авторитета на местната власт, доколкото същите са предизвикали отзвук в населението и недоволство, че имотите се продават на занижени спореди гражданите цени. Следва да се отбележи обаче, че голяма част от недоволството по отношение на имота „Здравна служба” е било инспирирано постфактум, след като купувачът не е направил медицински център. По подобен начин и за продажбата на имота на П. недоволството е било след решението да продажба и е било свързано с обстоятелството, че  с нея се засягат интересите на частни стопани. Следва да се има предвид и обстоятелството, че по принцип обществото е чувствително към такъв вид продажби на общинска собственост  и в редица случаи се отправят винаги упреци за наличие на скрити договорки и пр. Но независимо от това, доколкото не се установи, че подсъдимият е действувал с пряк умисъл да увреди община Кочериново и с користна цел продажбите да се осъществят в полза именно за обявените за купувачи, е безпредметно тези вреди да се коментират.                                                  

 

 

 

                                    

        Продажбите на двата имота несъмнено имат обективните и субективни характеристика за квалифициране на дейността на подсъдимия като продължавано престъпление по смисъла начл.26, ал.1 НК, доколкото и двете са извършени през непродължителни периоди от време,  осъществяват поотделно фактическия състав на едно и също престъпление, като второто деяние се явява продължение на предшествуващото го от обективна и субективна страна, но поради оправдаванетона подсъдимия К. му по повдигнатото обвинение не следва да се излагат правни съображения в тази насока.

 

ІІ.  По правната квалификация на престъплението по  чл. 282, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК

  

   С това си деяние подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по  чл. 282, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК

   Правните доводи досежно състава на деянието по чл.282, ал.2 НК, изложени по- горе при оправдаването на подсъдимия във връзка с деянието по  чл.283А НК изцяло се отнасят и за настоящето деяние, като КОС няма да ги преповтаря  в частта досежно  съставомерните признаци- „длъжностно лице” и  „заемащо отговорно служебно положение”, както и относно вида на засегнатите обществени отношения. КОС препраща към мотивите си по- горе и досежно всички елементи от състава.

   По отношение на това деяние обаче е налице третата форма на изпълнително деяние по  чл.282, ал.1 НК- „превишаване на власт и права”. За да е налице тази форма, длъжностното лице следва да е излязло  извън рамките на своята компетентност и да е осъществило чужди властнически правомощия или функции. Тези действия влизат в компетентността на друго длъжностно лице или на колегиален орган. При превишаването на права  следва да  се установи дейност на дееца, която само частично отговаря на неговата служебна компетентност- правомощия от същото качество, но  не в същия обем; при превишаването на власт е налице навлизане  изцяло в чужди властнически правомощия, които длъжностното лице няма право да извърши изобщо.

  В настоящия случая подсъдимият К. на датите 30.07.2008г. и на 03.02.2009г. в гр.Кочериново е превишил властта и правата си, като е издал  два броя заповеди – заповед № 189/30.07.2008г. за даване на разрешение за извозване на дървесен вид- 60 броя тополи  и  заповед № 23/03.02.2009г. за отрязване  на 50 бр. тополи, намиращи се в имот *** в землището на с.Бараково, собственост на ЕТ „Е.П.- Г.П.”. От една страна той е превишил правата си, произтичащи от чл.14, ал.2 Наредба №1/ 10.03.1993г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност (изд. от МТРБ, обн. ДВ, бр.26/30.03.1993г.), като същевременно е извършил и действия от компетентността на  ДГС „Рилски манастир” по чл.59, ал.1 ЗГ ( обн.ДВ, бр.125/97г., отм., бр.19/11г.) по издаване на позволителни за сеч и извоз на дървесина, респ. е превишил властта си.

                      Формалното правно основание за издаване на посочените е заповеди е чл.14, ал.2 от Наредба №1/ 10.03.1993г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност (изд. от МТРБ, обн. ДВ, бр.26/30.03.1993г.). На първо място следва да се подчертае, че тази наредба е издадена въз основа на  чл. 201, ал.1 ЗТСУ (отм.) и с нея се определя редът за опазване на озеленените площи и декоративнта растителност в населените места и извънселищните територии. С нея се създават задължения по поддържане на на общинските озеленени площи от страна на преддприятията (фирми по озеленяване)- на всичките  им структурни елементи, включително и резитба по оформяне на короните на дърветата- чл.14, ал.1 от същата. Съгласно §1 от ДР на Наредбата "озеленени площи" по смисъла на същата са площите, включени в зелените системи на населените места, и свързаните с тях зони на влияние съгласно чл.51 ЗТСУ. В зависимост от своето местонахождение и функционално предназначение озеленените площи се разделят – срвн. §1, ал.2 от ДР на наредбата, както следва: 1. озелени площи в населените места - общински озеленени площи, озеленени площи на обществени сгради, на жилищни комплекси, на промишлени и складови зони и др., и обекти със специално предназначение - ботанически и зоологически паркове и градини, спортни терени, защитни насаждения и др.; 2. озеленени площи в извънселищни територии - крайградски и други извънградски паркове, лесопаркове, озеленени терени за курортни и туристически обекти и комплекси, крайпътни озеленени площи, ландшафтно оформени терени и др. 3. "Декоративна растителност" по смисъла на наредбата е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица. Дълготрайна декоративна растителност са всички декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти.

              Или несъмнено е, че наредбата регламентира опазването на зелените площи  на територията на населените места и същите в извъннаселените места, които са изрично регламентирани в наредбата- крайградски и извънградски паркове, туристически обекти и пр.

   В тази връзка  Кметът на Общината разполага с правомощия по наредбата единствено да дава писмено разрешение за намаляване корони именно  в тези площи въз основа на доклад от съответния специалист по озеленяването на съответната община- чл.14, ал.2 от Наредбата. Правомощия във връзка с даване на сеч и извод на такива дървета същият няма. Безспорно е в случая, че същият е издал разрешение за сеч и извоз общо на 110 броя тополи и то в имот, който не представлява озеленена площ по смисъла на посочената Наредба, доколкото имота на П. не се намира нито в населено място,  нито в извънселищна територия по смисъла на наредбата. Очевидно е, че не са касае за случай на намаляване на корони на дървета, каквито права  по тази наредба същият притежава, но само за посочените площи в посочените територии.

   В настоящия  случай в имота на П.  са били налице тополови насаждения, инвентаризирани и устроени като гора, част от горския фонд на Р България. Същите  могат да бъдат ползвани /за извоз или сеч/ от собственика си- първоначално община Кочериново, а след продажбата на имота- ЕТ „Е.П.-Г.П.”***, по реда на чл.86 от Правилника за прилагане на Закона за горите- чрез подаване на заявление до директора на  на държавно горско стопанство или упъномощено от него длъжностно лице. Или независимо от собствеността  на имота, сечта и извоза на дървесина към този момент е била изцяло под контрола  на държавните горски стопанства. Допускането на сеч в гори недържавна собственост по смисъла на действащия към момента на сечта Закон за горите (обн.Дв.бр.125/1997г., отм.Дв бр.19/2011г.) се администрира от Държавно горско/ловно стопанство, на територията на което се намира гората. Сечта може да започне след издаване на позволително за сеч по образец след подаване на заявление от собственика на имота, в който се намира гората, до директора на ДГС  или ДЛС. Към заявлението се прилагат и посочените в ал.9 на чл.86 от ППЗГ документи.

                В случай, че имота попада в зона по „Натура 2000“, преди издаване на позволително за сеч се изисква изготвяне на Оценка за съвместимост на предвидените мероприятия по чл.31 ал.1 от Закона за биологичното разнообразие. Тази оценка се възлага от Директора на РИОСВ в границите на която се намира имота- чл.8, ал.1, т.2  от Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (ДВ, бр.52/2004г.)  Такава оценка за съвместимост в случая не е направена.                                                                                                                                                                                                                          

                В настоящия случай спорен е момента дали тополовите насаждения в имота на св.П. са гора  по смисъла на закона и респ. дали Директора на ДГС „Рилски манастир” е имал правомощия по отношение на същата. КОС счита, че на този въпрос следва да се отговори утвърдително. Както бе посочено, тополовите насаждения са били отбелязани като  гора, включваща се в горския фонд още в ЛУП на ДГС „Рилски манастир” през 2001г. Следва да се подчертае и друго- дали отделни насаждения са гора или не, се определя не само и единствено от съответния ЛУП, а от самия закон.

                На първо място процесният имот е бил възстановен като собствен на Община Кочериново  с решение на ОС „ЗГ” на осн. чл.10, ал.5, 6, 7 и 9 от ЗСПЗЗ. Разп. на чл.§9 ПЗР от ЗСПЗЗ изрично сочи, че земеделските земи, върху които е възстановено правото на собственост  и които са гори по симсъла на ЗГ, се подчиняват на режима на Закона за горите и закона за ловното стопанство. Разпоредбата е категорична и в този аспект позоваването на ЗОСИ е несъстоятелно. В случая статута на тополовите насаждения се определя от разп. на чл.2, ал.1 от ЗГ (отм.), съгласно който гора по смисъла на този закон е земя, заета от горскодървесна растителност с площ не по-малка от 1 декар. Съгласно ал.2 на същата разпоредба горски фонд по смисъла на този закон е територията, предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра. В горския фонд не се  включват земите, които са урбанизирани, отделните урегулирани имоти по ЗУТ, както и земеделските земи. Имотът не е земеделска земя по см. на чл.2 от ЗСПЗЗ, тъй като не е предназначен за земеделско ползуване и не притежава характеристиките, изрично изброени в този закон. Отделно от това съгл. разп. на цитирания §9 от ПЗР на ЗСПЗЗ за него са приложими разп. на ЗГ. Съгласно ЛУП на ДГС”Рилски манастир” от 2001г. той е включен в горския фонд и в него фигурират тополови насаждения, имащи характеристиката на гора. В този аспект разпоредбите на ЗГ (отм.) се  

 

 

 

 прилагат за него- срвн. чл. от З, ал.1 от ЗГ(отм.)- „ разпоредбите на ЗГ се отнасят за всички гори, както и за земите от горския фонд, независимо от тяхната собственост”.

                  Не се споделя релевирания от защитата и от самия подсъдим довод, че същият е разполагал с правомощия да издава разрешения за сеч и извоз съгласно чл.32 от ЗОСИ. Вече бяха изложени доводите, поради които позоваването на ЗОСИ е несъстоятелно- § 9 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същевременно възниква въпроса защо тогава  разрешенията за сеч и извоз не са са издадени  на основание на ЗОСИ ( на който закон се позовава защитата), а  в заповедите за сеч и извоз фигурира като правно основание за издаването им цитираната по-горе наредба, която касае единствено поддръжката на дървета  в озеленените площи в съответните населени места.

              На второ място е очевидно, че настоящата хипотеза не попада  под разпоредбата на чл.32 от ЗОСИ. ЗОСИ има за предмет опазването на селскостопанското имущество от повреди, унищожаване, кражби и разпилявания. По смисъла на този закон- чл.2 от същия  селскостопанско имущество" са: 1. селскостопанските земи (обработваеми земи, естествени ливади и пасища; 2. полските култури, трайните и цветните насаждения, оранжериите; 3. селскостопанските животни и птици, пчелите, бубите, както  и рибите от водоеми на селскостопански организации; 4.селскостопанската продукция, включително плодовете от орехови, бадемови, лешникови, кестенови и други плододаващи насаждения извън горските територии; 5. противоерозионните и мелиоративните съоръжения; 6. селскостопанските постройки и съоръжения, инвентарът, машините, торовете и другите движими и недвижими вещи, които служат пряко на селското стопанство. Очевидно е, че тополовите насаждения, които са се намирали в частния имот на П.  в описаните по- горе подотдели по ЛУП и имат характеристиките на гора по смисъла на ЗГ, не представляват селскостопанско имущество по смисъла на ЗОСИ, не се включват в приложното поле на същия закон и в този аспект разп. на чл.32 от ЗОСИ, вменяваща ограничени правомощия на кмета на Общината е изцяло неприложима. Следва да се има предвид, че ЗОСИ е приет през 1974г., преди провеждането на земеделската реституция и при наличието на друг режим на собственост. Доколкото понастоящем  правото на собственост в РБългария не е само държавно или кооперативно, превес при регулиране на обществените отношения, свързани със собствеността, имат по- новите цитирани по- горе нормативни актове. В този аспект, позоваването на ЗОСИ, който е приет в съвсем други общественоикономически условия и  има за предмет единствено опазване на имуществото от кражби, разпиляване и пр., както и използуването на закона  за оправдаване на незаконните действия от страна на подсъдимия,  е несъстоятелно.

            Ето защо КОС намира, че твърдяното от КОП нарушение на разпоредбата на чл. 59 от ЗГ (отм.) от страна на подсъдимия К. е налице и същият, с издаването на посочените две заповеди е извършил действия от компетентност на друго длъжностно лице- на директора на ДГС „Рилски манастир” по издаване на позволителни за сеч и извоз на дървесина. По този начин е превишил властта и правата си, доколкото изобщо не е разполагал с компетентност нито да дава разрешения, нито да издава позволителни за сеч и извоз на дървесина. Тези действия са били изцяло в компетентноста на друго длъжностно лице- Директора на ДГС”Рилски манастир”. В този аспект от обективна страна третата форма на изпълнителното деяния по  чл.282, ал.1 от НК е налице.            

               От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Описаните действия по издаване по посочените две заповеди са били извършени съзнателно от подсъдимия, защото той е бил наясно, че чрез тези юридически действия превишава правата си на кмет и е знаел, че не разполага с компетентност да се издава разрешения за сеч и извоз на дървесина в имота на П.. С факта на публикуване в ДВ (бр.102/2008г.) на заповедта на МОСВ относно попадането на целия имот №911 в защитената зона за опазване на дивите птици, същият е станал част от националната екологична мрежа „Натура 2000”. В Община Кочериново се е знаело това обстоятелство.  Наличните по делото данни несъмнено сочат, че подс. К., с оглед на неговата възраст, физическо и психично развитие, житейски и социален опит и най-вече неговия над 10 годишен опит като кмет на процесната община, безспорно и категорично е разбирал, че извършва нещо недопустимо и непозволено от закона, като разрешава сеч и извоз на  голямо количество тополи в имот, попадащ в компетентността на друго длъжностно лице.  Прекият умисъл в изложената деятелност на подсъдимия особено ясно и категорично се проявява след извършване на деянията. На първо място в началото на м. септември 2010г. видно от протоколите за ВДС, е налице категорично разпореждане към св.И. и св.П. да посетят имота и да маркират нови дървета, което е сторено от тях. В разговора  му със св.И. от 08.09.2010г.- протоколи за ВДС, папка№2, звуков файл ***, л.24 изрично е посочил, „…….частен е имота, но дърветата в него са наши…...тополите са общински……”. Тези негови действия сочат много добре, че подсъдимия е знаел, че в имота на П. има многобройни тополови насаждения, които са със статут на гора. Същевременно  подсъдимият е действувал под претекст, че дърветата са общински, който е използуван за оправдаване на едйствията му. Действително тези действия са осъществени след датата на деянията, но те сочат за еднотипен метод на действие, а както бе посочено вече, за умисъла на подсъдимия се съди по всички фактически обстоятелства предшестувващи, съпровождащи или последващи деянието.

               На второ място, подсъдимият се е разпоредил молбите на П. да бъдат преправени след започване на полицейската проверка в Общината и да се промени възрастта на дърветата, както и да се добави в тях, че тополите са насадени лично от П.. Тези фактически действия на подсъдимия безспорно установяват неговото съзнание, че към момента на издаване на заповедите е действувал неправомерно, като по този начин след извършване на деянието се е опитал да придаде законен вид на действията си. На трето място за наличието на гора в имота  подсъдимия много добре е знаел по повод събранието на жителите на с.Бараково през 2004г., на  което са били изразени масови недоволства във връзка с продажбата на имота и наличието на тополови дървета в тях. И ако към момента на продажбата през 2004г. поради все още неприключилите реституционни производства и неосъществяването на връзка между  общината и ОСЗГ е било налице несъвместяване между картата на възстановената собственост с издадената скица за продажбата на имота, то същото не е налице през 2008г. Позоваването на друга скица №***/15.12.2005г.- л. 286 от делото от страна на защитата, в която не фигурира условния знак за гора и която фигурира към преписката по  молбите на св.П.- л.107, т. ІV от ДП е несъстоятелно, тъй като на същата изрично е отбелязано, че е издадена за срок от 6 месеца.  Този аспект най- малкото Кметът е бил длъжен да изиска актуална скица, действуваща към момента на разрешенията, което обаче не е сторено. И на последно, но не и по значение място- в Общинската администрация се е знаело, че  през 2009г. имота вече е попадал в „Натура 2000”( срвн. пок. на св.Г.) и затова формално в комисията през 2009г. е включен и представител на РИОСВ- отново с цел да се даде външна привидна форма на законност на действията на Кмета.  Тези негови действия обосновават прекия му умисъл, доколкото същият  е действувал със съзнанието, че с издаването на посочените две заповеди, се намесва  в чужди властнически правомощия, като същевременно  заповедите са оформени чрез позоваването на неприложимата  в случая Наредба №1. Т.е.  от юридическа страна е придаден вид, че кмета дейстува в границите на правомощията си по наредбата, като  в действителност с негово знание и съгласие са сечени и транспортирани дървета от частен имот, по отношение на който Кметът не разполага с каквито и да е коптеменции.

                  Тази създадена привидност от страна на подсъдимия, че действува в границите на закона, убедително налага извод за упорито несъобразяване с разпоредбите на ЗГ и на трайност на престъпния му умисъл. Незнанието на закона и неправилното му тълкуване или нежеланието да се съобрази с тях не изключват умисъла на подсъдимия за извършване на незаконосъобразни и същевременно представляващи превишаване на правата и властта му на кмет. Бидейки кмет на процесната община, подсъдимият е съзнавал, че не разполага с правомощието да разрешава извоз и сеч в частен имот и несъмнено е предвиждал, че от действията му реално ще настъпят значителни вредни последици . Иначе казано, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, което разкрива прекия му умисъл. Той се разкрива и от последващите действия на подсъдимия, доколкото по делото безспорно се установи, че в началото на м. март 2011г. на св. К., И., Д. и И. по нареждане на К. са се срещнали с представящи се за адвокати лица, които се интересували от разследването и поставяли въпроси на свидетелите за какво са били питани в полицията. Фактът, че тази среща е била организирана от подсъдимия сочи, че същият много добре е съзнавал собственото си неправомерно поведение , извършено месеци преди това.                 

        Освен коментирания по-горе субективен признак на описаното деяние, КОС прие, че в случая е налице и другия субективен елемент на разглежданото престъпление - специалната цел за набавяне на облага за св.П.. Несъмнено, с оглед статута на имота, доколкото същият след продажбата вече е попадал в зоната на „Натура 2000”, собственикът ЕТ „Е.П.- Г.П.”, представлявано от св.П., е търпял редица ограничения в ползувания от него имот. Доколкото безспорно се установи, че процесните тополи са били засаждани далеч преди зокупуването на имота, напълно реална  е била опасността да му бъде отказано издаване на разрешение от страна на компетентния орган за тяхното отсичане и извозване.  Същият е имал интерес да реализира печалба, респ. облага  от тяхната продажба, което й е сторил, доколкото ги е продал на различни фирми, като общата стойност на реализираната дървесина и то съгласно  откритите официални документи е на стойност 23 109, 80 лева. Фактическите действия на подсъдимия са били насочени към осигуряване на условия, привидно съответни на правните норми, като  особено след деянието са унищожавани документи, други  „шкратирани”, трети подправяни и на тяхно място издавани нови. Тези негови дейстивя много добре илюстрират както съзнанието на подсъдимия, че е превишил властта и правата си, така и користната му цел за подсъдимия за набавяне на имотна облага за св. П..

     И най- накрая, КОС счита, че е налице и вторият квалифициращ елемент на деянието по  чл.282, ал.2 от НК- а именно настъпили значителни вредни последици. Понятието вредни последици е изяснено в практиката- ППВС 2/09.06.1980г., като е прието, че вредните последици могат да бъдат от имуществен или неимуществен характер. Те се изразяват не само в посегателството на обществени или лични имуществени права и интереси, но и в създаването на съществени смущения в правилното функциониране на държавните органи, в сериозно разколебаване на авторитета и  доверието в тях. Същите следва да имат значителен характер, като при решаването на този въпрос следва да се изхожда от абсолютната стойност на материалните щети за учреждението, предпирятието и стопанството като цяло, както и  от степента на увреждане на нормалното функциониране на дейността на държавните органи. В настоящия случай тези последици реално са настъпили и имат значителен имуществен (неоценим в пари) и неимуществен характер.  Вследствие   масовата сеч в региона настъпили следните последици, изрично посочени в тройната експертиза на вещите лица С., С. и П.: трайно унищожаване и фрагментиране на местообитания на видовете обект на опазване в 33 "Кочериново"-част от Националната екологична мрежа „Натура 2000" и промяна характера на съседните територии - частни имоти вследствие подкопаване, изместване и поваляне на направени инженерно-технически укрепителни съоръжения за запазване брега на река „Рилска", засилване поройния характер на речните води, водещо до дестабилизиране на брега на реката чрез подкопаване на изградените укрепителни съоръжения, изменение на терена и корекция на речното корито в долната му част, нанасяне на необратими поражения на земи около него.

             Част от тези  последици са с необратим имуществен характер и не могат да бъдат остойностени- като  повалянето на дървета, изменението на терена, засипването на естествените ливади с пясък, засягане на местните почви . Същевременно  друга част от тях са с неимуществен характер- трайно унищожаване и фрагментиране на местообитанията на видовете обекти за опазване- диви птици в защитената зона „Кочериново”, загубена е естествена среда за обитаване на биологични водове, нарушена почвената структура вследствие направено почистване след сечта чрез използуване на земекопни машини и дълбока оран. Тези последици са особено тежки, доколкото са засегнати ценни биологични видове, нарушено е тяхното местообитание, а по този начин са засегнати и обществените отношения, свързани с опазването на защитените територии. С действията си подсъдимият е засегнал стабилността на правния ред. Т.е. налице са нематериални вредни последици, имащи неимуществен характер, доколкото сериозно е засегнат освен авторитета на местната власт, е и разколебано доверието на гражданите към обществените отношения, свързани с опазването на горите и защитените територии, а към този род отношения гражданите са особено чувствителни.

       Същевременно КОС оправда подсъдимия К. по обвинението, че от деянието могат да  настъпят немаловажни вредни последици- повишаване нивото на водите на Рилска река при пълноводие с причиняване струг на отпадъци, носени от реката, които могат да предизвикат наводнения, подравяне и свличане на бреговете и застрашаване моста на главен път Е79- така, както е въведено с ОА. Разликата между деянието по  чл.282, ал.1 е  чл.282, ал.2 НК е  в това, че в първия случай  вредните последици са немаловажно и могат да настъпят, т.е. не са настъпили, а във втория- реално са настъпили. "Ако от деянието не са настъпили значителни вредни последици, а е могло да настъпят, ще е осъществен престъпният състав на чл.282, ал.1, а не на ал.2 НК – Р-565-72-І НО. Тъй като КОС прие, че вредните последици реално са настъпили, т.е. че е налице хипотезата на чл.282, ал.2 НК, то  подсъдимият К. бе оправдан по обвинението по ал.1, че вредните последици са немаловажни и че същите са могли да настъпят.

 Деянията са извършени в условията на чл.26, ал.1 НК, доколкото първата заповед е издадена на 30.07.2008г., а втората- на 03.02.2009г.. налице са съществените характеристики на продължаваната престъпна дейност-налице са две деяния, извършени през непродължителен период от време, осъществяващи един и същ състав на престъпелинето по чл.282 НК, при една и съща обстановка, при която следващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшествуваващото го.

                По тези съображения КОС призна подсъдимия К. за виновен в извършване на престъпление по  чл. 282, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и го оправда по признака на ал.1 от НК- че от деянието могат да настъпят немаловажни вредни последици.                                              

 ІІІ. По правната квалификация по  чл. по чл.310 ал.1 предл.1 във вр.с чл.308 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК

                 С гореописаните си действия подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по  чл. по чл.310 ал.1 предл.1 във вр.с чл.308 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК.

                 Документните престъпления, включени в отделна глава ІХ на НК накърняват реда и правната сигурност при документирането, затрудняват дейността на държавните органи, създават затруднения в отношенията с гражданите. Предмет на документните престъпления по НК са изрични писмени изявления на определени лица, имащи пряко или косвено правно значение.

              От обективна страна подсъдимият К. на неустановена дата, за времето от 28.09.2010г. до 04.10.2010г. в гр. Кочериново, е преправил  съдържанието на следните официални документи:

              - в   Заповед № 184/28.07.2008г. за определяне на комисия за оглед са добавени думите "засадени от собственика";

- в Заповед № 189/30.07.2009г., с която е разрешен извоз на 60 бр.тополи, са добавени думите "засадени от Г.П." и думите "около 25г." са преправени на "около 5г.";

                - в Заповед № 23/03.02.2009г., с която е разрешено отрязване на 50бр.   тополи,   са   добавени   думите   "тополите   са   засадени   от собственика".

                Разпоредбата на  чл.93, т.5 НК съдържа легална дефиниция на термина „официален документ”- този, който е издаден  по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му.  Несъмнено посочените заповеди са издадени от подсъдимия в качеството му на длъжностно лице- кмет на Община Кочериново и са в кръга на службата му, доколкото с тях е наредил извършването на определени действия- съставяне на комисия, разрешение на извоз и за отрязване на дървета, респ. осъществен  е квалифицираният състав на чл.310, ал.1, пр.1 НК. Тези документи имат диспозитивен характер, доколкото представляват първично изявление на своя автор, в случая за извършване на разпоредителни действия.            

                  Документната подправка по чл.308, ал.1 от НК обхваща създаването на неистински или преправянето на истински документ. В случая е осъществена втората форма на изпълнителното деяние-  преправяне съдържанието на официални документи. Преправката се осъществява във въздействието върху съществуващи истински документи чрез добавяне на буквени и цифрови знаци, както и чрез заличаване на други, с което съдържанието на документите е променено съществено. Подсъдимият не е осъществил физически и технически преправката, но тя е извършена по негово нареждане и знание. Той е подписал документите и е създал несъответствие между действителното и промененото чрез преправянето на първоначалното им съдържание.

    С подписа си като автор той е потвърдил, че текстът отговаря на волята му. По този начин е довършил деянията, доколкото  спрямо документите са осъществени всички действия по оформянето им в официален вид- поставяне на подпис на длъжностното лице (подсъдимя), поставяне на печат, поставяне на номер.

    Налице е и специфичият елемент от фактическия състав по  чл.308, ал.1 от КК- цел за използуване. Преправянето на описаните заповеди е извършено с цел те да бъдат използвани пред разследващ орган по досъдебно производство №911/2010г по описа на РУП-гр.Кюстендил, доколкото същите са били официално изискани във връзка с провеждащото се разследване и  са преправени  именно, за да се представят  в наказателното производство, което и  е сторено с депозирането им пред РУП Кюстендил на 04.10.2010г. с писмо изх. № 66-00-85/04.10.2010г. на община Кочериново по досъдебно производство № 911/10г., подписано от подсъдимия.

    От субективна страна деянията са осъществени при условията на пряк умисъл-обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на това, което върши, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Обвиняемият е съзнавал, че с добавяне на буквени знаци и заличаване на цифрови се въздейства върху съдържанието на вече издадените от него заповеди, предвиждал е, че от това настъпват съставомерни последици-преправя се съдържанието на официални документи, издадени от него самия в качеството му на длъжностно лице, в кръга на службата му. Същият е целял те да бъдат използвани, като се представят пред разследващия орган.

Подсъдимият е  действал при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК-налице са деяния – преправяне съдържанието на три  заповеди, които деяния осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление по чл.310 ал.1 предл.1 във вр.с чл.308 ал.1 от НК, извършени са през  непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите са от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

 Не се споделя релевираното от защитата становище, че правилната правна квалификация на деянието по  чл.308, ал.1, пр.1 НК, т.е. че в случая е налице съставяне на неистински официален документ. Тази хипотеза би била налице тогава, когато в резултат на преправянето е засегнато изявлението и на документа се придава вид, че преправеното изявление изхожда от лицето, посочено като негов автор. Тогава се създава несъответствие между действителното и промененото чрез преправянето изявление на автора, в което той действителност не е направил. В настоящия случай освен, че е налице засягане на първоначалното изявление на автора, което безспорно се установи, че е било  с друго съдържание, е налице подпис от страна на подсъдимия върху документите,  с което той потвърждава новите си изявления.  Затова и правилната правна квалификация на деянието е  по  чл.308, ал.1, пр.2 НК- т.е.налцие е  преправяне на съдържанието на посочените официални документи.

   По тези съображения КОС призна подсъдимия К. за виновен в извършване на престъпление по чл.310, ал.1, пр.1 вр. чл. 308, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК.

 

             ІV.  По правната квалификация на  обвинението по  чл.290, ал.1 вр. чл.20, ал.3 вр. чл.26, ал.1 НК   

 

Престъпленията лъжесвидетелствуване и подбуждане към лъжесвидетелствуване са насочени против правилното отправление на правосъдната дейност- срвн. Р-345-1988г. на ВКС- ІІ НО. С тези деяния се създават затруднения на правораздавателните органи при разкриване на обективната истина във връзка с основния факт, предмет на разследване, създават пречки за правилно и обективно правораздаване. Субект на това престъпление може да бъде единствено лице, определено от разследващ орган за свидетел.                                                                                                                                   

В настоящия случай на подсъдимия К. е повдигнато обвинение  по чл. 290, ал.1 вр. чл. 20, ал.3 НК- затова, че за периода от края на месец септември до началото на м.октомври 2010г. е подбудил посочените по горе свидетели- И., К. и Д.  в кабинета си в сградата на Община Кочериново  да лъжествидетелстват във връзка с провеждащо се разследване за извършената сеч на тополи в имота на П.. Както бе посочено по- горе това деяние на подсъдимия бе установено по безспорен начив, доколкото се установи, че за посочения период от време и място подс. К. е подбудил св.И., К. и Д. съзнателно да потвърдят неистина – да съобщят пред полицията при разпит, че в издадените документи тополите в имота на Г.П. са били на възраст 5-6 години, че се засадени от него и че сечта е била разрешена само за тях. Освен това е сторил същото и на 08.10.2010г., като е подбудил св.М.Д. в телефонен разговор да стори потвърди неистина в същия смисъл. Налице е и трето деяние от 15.10.2010г., когато е подбудил св.А.И. в телефонен разговор да потвърди същата неистина.

                 Собствената дейност на подбудителя като съучастник се изразява в умишлено склоняване, в мотивиране на другиго да извърши определено умишлено престъпление, за което последният не е имал такова намерение. За това могат да бъдат използувани най- различни средства- увещания, обещания от различен характер, даване на дар, подкуп, заплаха, физически и морален тормоз, молби, искания, злоупотреба с власт ( срвн. „НП на РБ”, Ненов И., Обща част, книга ІІ, 1992г.,изд. „Софи-Р” стр.184.). В настоящия случай от обективна страна подсъдимият е упражнил психическо въздействие върху свидетелите, събирайки ги на едно място в кабинета и отправяйки искане да заявят именно тези обстоятелства в случай, че бъдат разпитавани в полицията. Това въздействие не е еднократно, тъй като по отношение на св. И. и Д. е повторено по- късно в началото на м.октоври при проведени индивидуални разговори с всеки от тях.  Налице е подбуждане към първата форма на изпълнителното деяние по чл.290, ал.1 НК- склоняване на свидетелите да кажат това, което не е съществувало  в действителност. Свидетелите несъмнено установяват наличието на искане, отправено към тях, на което  същите поради служебната си зависимост с подсъдимия, не са посмяли да се  противопоставят, респ. са изпълнили съгласно неговите нареждания.  

                   Подсъдимият е действувал в качеството си на подбудител по см. на чл.20, ал.3 НК. С действията си същият е оказал мотивиращо въздействие върху свидетелите И., Д. и К., в резултат на което същите са потвърдили неистина в разпитите си пред разследващ орган- разследващ полицай по ДП №911/10г. във връзка  с провеждащото се разследване за извършената сеч на тополи. Т.е. чрез действията си подсъдимият е формирал посочените свидетели като извършители на престъплението. Дейността на К. обективно е допринесла за осъществяване на престъплението, без обаче той да е участвал в изпълнителното деяние.

                  Налице е била субективна връзка между изпълнителите и подбудителя в умисъл за задружното осъществяване на престъплението по чл.290 ал.1 от НК.

                  Същевременно доколкото на последващите разпити на 08.03.2011г, 15.03.2011г. и 16.03.2011г.  св.К., И. и Д. са се отрекли пред същия надлежен орган от своето лъжливо свидетелствуване преди приключване на наказателното производство и преди срещу тях да е възбудено наказателно преследване за това, спрямо тях отговорността за повдигане на обвинение за престъпление  по  чл.290 ал.1 от НК е отпаднала-същите са се възползвали от възможността по чл.292 ал.1 т.2 от НК. Тъй като лъжесвидетелстването е било извършено от подбудените Д., И. и К., но отговорността им е отпаднала на лично основание, подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.290 ал.1 от НК именно като подбудител.

                    Доколкото подсъдимият е бил наясно, че по отношение на провежданата сеч в имота на П. се провежда разследване, свидетелство за което е и изпратеното писмо от разследващите органи по ДП №911/10г. по описа на РУП Кюстендил за изпращане на преписката по разрешаване и провеждане на този сеч, както и е бил наясно, че фактически сечта е засегнала съвсем различен по брой и възраст дървета, то той е действувал умишлено.          От субективна страна деянията са извършени при условията на пряк умисъл-подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на това, което върши, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. К. е съзнавал,че въздейства върху други лица, и то служители на община Кочериново, които са в негово подчинение и служебна зависимост, предвиждал е, че от това настъпват съставомерни последици- че се депозират неверни показания пред надлежен орган на властта и въпреки това е  желаел тяхното настъпване.

              Престъплението е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК-налице са три деяния – склоняване към лъжесвидетелстване на различни лица, които деяния осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление по чл.290 ал.1 от НК, извършени са през  непродължителни периоди от време- всички  вкрая на м. септември и началото на м.октомври 2010г., при една и съща обстановка- едни път е осъществено деянието  по отношение на тримата свидетели, а по- късно- в индивидуални разговори по телефона  със св.И. и Д.; и при еднородност на вината, при което последващите са от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

      По тези съображения КОС призна подсъдимия К. за виновен в извършване на престъпление по  чл.290, ал.1 вр. чл.20, ал.3 НК вр. чл.26, ал.1 НК.

 

     V. По правната квалификация по чл.293 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК

        Престъплението по чл.293 от НК е включено  в глава VІІІ, раздел ІІІ НК и е от вида на престъпленията против правосъдието, засягащи авторитета на правосъдните органи. Този текст визира склоняването (подбуждане) към престъпление по  чл.290, чл.290А и чл.291 НК.

        От обективна страна подсъдимият К. за времето от края на месец септември 2010г. до 15.10.2010г. в гр. Кочериново при условията на продължавано престъпление е подбудил две лица към извършване на престъпление по чл.290 НК. На неустатановена дата през този период  в кабинета си в сградата на община Кочериново е склонявал  св.Д.К., както и по същото време и място в коридора на сградата на община Кочериново е склонявал св.К.Г. към престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК- пред надлежен орган на властта - разследващ полицай в отдел „Досъдебно производство" при 0ДМВР - Кюстендил като свидетели устно съзнателно да потвърдят неистина по досъдебното производство, а именно: че тополите в имота на Г.П. са били на възраст около 5-6 години, същите са били засадени от Г.П. и сечта е била разрешена само за тях.

                  От обективна страна подс.К., използувайки факта на служебна зависимост със св.К. и Г., психически им е въздействал да дадат лъжливи показания -да потвърдят неистина пред надлежен орган на властта- разследващ полицай относно възрастта и характера на даденото разрешение за сеч, но подбудените не са лъжесвидетелствали. Деянието е осъществено, доколкото същото е формално- на просто извършване и доколкото подбудените не са пристъпили към извършване на престъплението,  за което са били склонени. (Ако се стигне до извършването му, склонилият ще отговаря за подбудителство към чл.290 НК – какъвто е горния случай). Съставът на чл.293 НК е субсидиарен и се прилага само в случаите на неуспяло подбудителство.

                  От субективна страна подсъдимият К. е действувал в  условията на пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характер на това, което върши, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Съзнавал, че въздейства върху други лица, и то служители на община Кочериново, които се намират в отношения на служебна зависимост, предвиждал е, че от това настъпват съставомерни последици-че се въздейства за даване на неверни показания пред надлежен орган на властта и въпреки това е  желаел тяхното настъпване.

               Същият е  действал при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК-налице са две деяния – подбуждане към лъжесвидетелстване на различни лица, които деяния осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление по чл.293 ал.1 от НК, извършени са през  непродължителни периоди от време,при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите са от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

                По тези съображения КОС призна подсъдимия К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 293, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК. 

 

                       По наказанията

 

                 При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимия, взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, целите на наказателната репресия по чл.36 НК, всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

                  Степента на обществена опасност на деянията е висока. Подсъдимият К. е осъществил четири деяния,  с които са засегнати разнородни обществени отношения. С деянието по  чл.282, ал.2 от НК са засегнати обществени отношения, свързани с гарантиране нормалната дейност на държавния и обществения апарат във всички сфери на социалното управление, като с това престъпление се посяга върху общи вътрешнослужебни отношения в сферата на общините. В престъплението по  чл.310, ал.1 НК се  засягат обществени отношения, свързани с правната сигурност при документирането. С  престъпленията по  чл. 290, ал.1 НК и чл.293, ал.1 НК се посяга върху правосъдната дейност и авторитета  на правосъдните органи.                                                                           

                Степента на обществена опасност на подсъдимия е относително завишена. Същият към датата на деянието е бил неосъждан. До постановяване на настоящата присъда по отношение на същия  е постановено споразумение със значението на влязла в сила присъда на ДРС по НОХД № 1023/11г., като е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.339, ал.2 вр. ал.1 пр.2, като му е наложено накаазние ЛС за срок от 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години. Деянието е  било извършено към 31.05.2011г., споразумението е в сила от 13.01.2012г. От друга страна по делото се установи, че в Община Кочериново е бил установен авторитарен стил на управление, отношението му към към общинските служители се е характеризирало с липса на толерантност и нормално отношение, което  представлява негативна характеристика за неговата личност. Тези обстоятелства сочат, че степента на обществена опасност на подсъдимия в никакъв случай не е ниска.

          Като смекчаващо отговорността обстоятелство за престъплението по чл.282, ал.2 НК КОС отчете чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на деянието. Като отегчаващо отговорността обстоятелства следва да се отчете наличието на друго осъждане. Ето защо наказанието  за това престъпление бе определено при баланс на смегчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като КОС, като съобрази минимума и максимума на наказанието, предвидено в този текст, определи на подсъдимия КОС наказание лишаване от свобода в размер на 4 години, считайки, че този размер е адекватен на тежестта на извършеното престъпление. КОС счита още, че чрез този размер освен ще се постигне специалната превенция по отношение на подсъдимия,  в най- пълна степен ще се реализира и генералната спрямо останалите членове на обществото. Отделно от това КОС съобрази и обстоятелството, че за това престъпление се предвижда възможността за налагане  на наказание лишаване от права по  чл.37, ал.1, т.6 НК. Като съобрази обстоятелството, че с деянието на подсъдимия  във висока степен е засегнат авторитетът на представляваната от него Община Кочериново и като съобрази, че  със същото е извършено грубо погазване на закона, доколкото подсъдимия изцяло е навлязъл в чужди властнически правомощия, което обстоятелство сочи на трайно незачитане на установения законов ред в страната, КОС намери, че това наказание следва да му бъде наложено. Извършеното от него престъпление по служба засяга обществените отношения от лице в сферата на управлението и има тежки несъставомерни последици поради засилване на недоверието на гражданите към държавните институции. Без принудително ограничаване на достъпа на подсъдимия до властовия ресурс на държавната, респ. общинска администрация трудно би се реализирала възпитателната и предупредителна задача на наказателната санкция както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция. Ето защо КОС на основание чл.37, ал.1, т.6 НК наложи на подсъдимия наказание  „Лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност, свързана с управлението на държавно и общинско имущество” за срок от 4 (четири) години. Когато наказанието лишаване от права по чл.36, ал.1,т.6 и т.7 НК се налага заедно с лишаване от свобода, размерът му не може да бъде по-малък от този на лишаването от свобода – (в този смисъл Р-75-86 ІНО, Р-212-87-ІІІ НО).  Затова и размерът на това наказание бе определено  в размер на 4 години- какъвто е и размера на наказанието ЛС.

                  За престъплението по  чл.310, ал.1 пр.1 вр. чл.308, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК като смекчаващо отговорността обстоятелство КОС отчете чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на деянието и факта, че не той лично е извършил преправката на документите, а като отегчаващо- отново наличието на друго осъждане. Размерът на това наказание бе наложен при лек превес на смегчаващите над отегчаващи отговоронстта обстоятелства,  като бе бяха съобразени и степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Като съобрази липсата на минимум и максимума на наказанието, КОС определи  и размера му- 1 година, като счете, че този размер е достатъчен за поправяне и превъзпитанието на подсъдимия.

                     За деянието по чл.290, ал.1 вр. чл.20, ал.3 НК вр. чл.26, ал.1 НК като смекчаващо отговорността обстоятелство бе отчетено  чистото съдебно минало към датата на деянието, а като отегчаващи- другото осъждане и подбудителската дейност към лъжествидетелстуване, осъществена спрямо няколко лица. Ето защо за това деяние наказанието бе определен при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и независимо от обстоятелството, че К. в случая  е действувал само като подбудител, доколкото се касае за престъпление против правосъдието, което е с висока степен на обществена опасност, КОС наложи наказание  за същото  в размер на 1 година и 6 месеца. Така определения размер е достатъчен за превъзпитанието на дееца, както и за постигане на целите на генералната превенция.

                   За деянието по чл. 293, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК като смекчаващо отговорността обстоятелство бе отчетено  чистоот съдебно минало към датата на деянието, а като отегчаващи- другото осъждане и факта, че склоняването към лъжесвидетелстуване също е осъществена спрямо две лица.  Ето защо за това деяние наказанието бе определен при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и съдът като съобрази тежестта на престъплението, доколкото и в случая отново се касае за такова против правосъдието, счете, че следва да наложи наказанието лишаване от свобода, като определи размер на същото  в размер на 8 месеца.  Тази размер е достатъчен за независимо поправянето на дееца и ще има превантивно действие спрямо останалите членове на обществото.

                  Доколкото КОС призна подсъдимия К. за виновен в извършване на четири деяния, осъществени преди да има влязла в сила пирсъда за което и да е от тях, безспорно деянията са извършени в условията на реална съвкупност и е налице хипотезата на чл.23 от НК. Затова и КОС, като определи наказание за всяко от деянията поотделно, на основание на посочената разпоредба определи  най- тежкото от така наложените наказания, а именно ЛС за срок от 4 години.

                 При обсъждане начина на изтърпяване на определенето общо наказание, КОС намери, че същото следва да се изтърпи ефективно. Действително към датата на деянието подсъдимият  е бил неосъждан, респ. една от предпоставките в чл.66, ал.1 НК е налице. Институтът на условното осъждане не може да се приложи поради липсата на другите две условия, предвидени в чл.66, ал.1 НК- наложеното наказание ЛС е  в размер на 4 години, а не на три години и целите на наказанието няма да се изпълнят по този начин. За постигането на целите на чл.36 НК отговорността на дееца следва да съответства на степента на обществена опасност на конкретното деяние и на конкретния деец, като съдът е длъжен да отчете всички индивидуализиращи особености на случая. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл.36 НК цели - поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. В настоящия случай както бе посочено обществената опасност и на четирите престъпления, за които К. бе зпризнат за виновен е висока, доколкото същите са извършени от длъжностно лице – Кмет на Община при явно незачитане на установените принципи на работа на общинския апарат, при грубо използуване на служебната зависимост на подчиненост на общински служители. От друга страна, обаче, преценката на данните за личността на подсъдимия не дават основание да се направи извод, че неговото поправяне и превъзпитание може да бъде постигнато, без същият да бъде изолиран от обществото. Този извод се обосновава както от наличието на друго осъждане, така и от установения по делото авторитарен начин на управление, липса на зачитане на каквито и да е етични правила, упоритостта на престъпните действия, доколкото се касае за разнородни по вид деяния, въвличането на голям брой общински служители в манипулации и подменяне на документи, лъжесвидетелсвуване и пр. Тези обстоятелства характеризират подсъдимия като личност с негативни характеристични данни, с трайно установено отношение към неспазване на закона, поради което   корекционният ефект на наказанието както на плоскостта на специалната, така и на генералната превенция, може да бъде постигнат единствено с ефективно изтърпяване на лишаването от свобода. Ефектът на специалната превенция-поправянето на подсъдимия успешно може да бъде постигнат единствено чрез ефективното осъждане, чрез необходимостта същият да бъде  изведен от обществото. По този начин ще се въздействува и спрямо останалите членове на обществото и ще се постигнепна в пълна степен ефекта на генералната превенция, респ. предупредително- възприращото й дейстивя спрямо останалите членове на обществото.    

                   На основание  чл.59, ал.1 ЗИНЗС КОС настани подсъдимия К. в затворническо общежитие от открит тип, доколкото настоящето осъждане е първо по см. на тази разпоредба. С оглед на това бе определен и първоначалния режим за изтърпяване на наложеното наказание на осн. чл. 61, т.3 НК – „общ”.

                   По отношение на настоящето деяние е приложима разпоредбата на чл. 25, ал.1 НК, тъй като  по НОХД № 1023/11г. на ДРС, в сила от 13.01.2012г. К. е осъден за престъпление по чл.339, ал.2 НК, извършено 31.05.2011г., т.е. да има влязла в сила друга присъда. С посочената присъда на ДРС е бил осъден на ЛС за срок от 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от  3 години. Това деяние  е в съвкупност с деянието по настоящата присъда, поради което КОС приложи разп. на чл. 25, ал.1 НК и определи най- тежкото от определеното общо най- тежко наказание и наказанието по посоченото НОХД на ДРС, а именно ЛС за срок от 4 години. 

                     С оглед размера на наложеното общо наказание съдът на осн.чл.59, ал.1 ЗИНЗС настани подсъдимия К. в затворническо заведение от открит тип, и на  основание  чл.61 т.2 ЗИНЗС  определи и първоначален режим на изтърпяване на наказание “общ”.

                   На осн. чл.23, ал.2 от НК КОС присъедини към определното общо най- тежко наказание и наказанието „лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност, свързана с управлението на държавно и общинско имущество за срок от 4 години.

                    по веществените доказателства и разноски          

                Доколкото подсъдимият К. бе оправдан по първото обвинение по  чл.283А НК КОС на основание чл.189, ал.4 НПК постанови сторените по делото разноски за вещи лица във връзка с това обвинение в р азмер на 330 лева да останат за сметка на държавата. Предвид признаването му за виновен по останалите обвинения на осн. чл.189, ал.3 нПК КОС постанови сторените разноски до този момент да бъдат заплатени от подсъдимия както следва: по сметка на ОД на МВР Кюстендил -3 175,47 лева за експертизи и 24,99 лева разноски на свидетел, по сметка на Кюстендилски окръжен съд - 315 лв. разноски за свидетели и 306 лв разноски за вещи лица.

       След влизане на присъдата в сила следва да бъдат върнати на Община Кочериново следните веществените доказателства:

              Плик № 1 съдържащ: Обект № 1-папка с надпис "П-л *** от 3850 м2 Бившата здравна служба "Родилен дом", състояща се от 69 листа, иззет от кабинет № 12 "Архива" в сградата на община Кочериново; Обект № 2-папка с надпис "Продажба на земеделска земя "До Кантона" гр.Кочериново", състояща се от 58 листа, иззет от кабинет № 12 "Архива" в сградата на община Кочериново; Обект № 1, състоящ се от 30 листа, иззет на 15.10.2010г. от кабинет № 18 сектор "АПОН" в сградата на община Кочериново; Обект № 1, състоящ се от 37 листа, иззет от кабинет № 9 в сградата на община Кочериново; Обект № 1, папка с надпис "Одитна преписка № У-1 -1011/14.04.2009 г. за извършен вътрешен одит", състояща се от 119 листа, иззет от кабинет № 3 в сградата на община Кочериново;

               Плик № 2 съдържащ: Обект № 1, състоящ от 62 листа, иззет от кабинет № 16 "Главен архитект" в сградата на община Кочериново; Обект № 1, състоящ се от 42 листа, иззет на 16.10.2010г. от кабинет № 18-сектор "АПОН" в сградата на община Кочериново; Четири броя кочани с инидигирани екземпляри на приходни квитанции - от Обект № 8, иззет от кабинет № 17 в сградата на община Кочериново; Обект № 1, състоящ се от 4 листа, иззет от кабинет № 4 "Счетоводство" в сградата на община Кочериново от разследващ полицай К.С.; Обект № 1, състоящ се от три листа, иззет от кабинет № 4"Счетоводство" в сградата на община Кочериново от разследващ полицай Й.М.; 8 броя документи от обект № 2, иззет от кабинет № 2 в сградата на община Кочериново; 2 броя касови книги (от 15.12.2003 г. до 29.03.2004 г. и от 26.11.2004 г. до 18.03.2005 г.) от обект № 1 иззет от кабинет № 2 в сградата на община Кочериново

                По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :